Божидар Етрополски от Самоков бе наречен Железния човек. Той е 41-годишният мъж, на когото отстраниха мозъчен тумор с тегло над 1 кг. Съпругата му е с ДЦП. Двамата отглеждат живо и здраво момченце, за което таткото е най-силният човек на Земята. Операцията на Божидар бе извършена от неврохирурга д-р Емануил Найденов. При новината, че е бил изваден мозъчен тумор с тегло над 1 килограм, скептиците казаха, че това е невъзможно, защото човешкият мозък тежи около 1,4 кг.
„Звучи страшно нереално наистина и има въпроси, които възникват покрай този пациент. Когато за първи път дойде на преглед при мен, не можех да повярвам, че съществува такъв човек. Честно казано, бях в комплексен шок. Първо, не можех да си представя, че е в състояние да ходи. Второ, не можех да си представя, че се опитва да говори. Трето, че има толкова сила за борба в себе си. В крайна сметка се касае за доброкачествен тумор според хистологичния резултат, който излезе. Но той не се е появил за месец-два, расъл е в продължение на години. Защо в България има пациент с толкова голям тумор е голяма въпросителна. Дали няма системна грешка в здравеопазването? Защото появата на един такъв пациент е индикатор за някаква грешка в системата. Не е нормално в страна – членка на ЕС да се случва такова нещо. В Индия са описани тумори, последният е рекордьор в световен мащаб с тегло от килограм и 800 г. Да, в някаква глуха индийска провинция това може да се случи. Но това е човек от сравнително интелигентно семейство, който обаче се е доверил на системата и я е слушал, а тя го е изпуснала“ – споделя д-р Найденов.
Единственият лекар, който в последния момент е заподозрял, че има някакъв проблем е софийски лекар-офталмолог, който е решил, че работната диагноза „глаукома“ надали е вярна и е преценил, че се касае за повишено вътречерепно налягане. Така е изпратил Божидар на скенер. Там вече се вижда, че има огромно образувание назад от челото. Направен е и ядрено-магнитен резонанс и след многобройни консултации пациентът отишъл при д-р Найденов. Туморът тежи един килограм, защото обемът му е приблизително 960 см3, като голяма част от него е с костна плътност. Относителната маса на костното вещество е 1,7-1,8 гр./см3, което го прави малко по-тежък от 1 кг, при всички случаи.
„Това е тумор, който е изключително труден за отстраняване, изключително твърд, с костна плътност, и изключително кървящ. В рамките на броени минути този човек може да загуби количества кръв, които са несъвместими с живота, ако няма предварителна подготовка. Така че външният изглед е само върхът на айсберга. Същността на тумора е в дълбочина, притискайки мозъка“ – казва още д-р Найденов.
„Аз съм един обикновен човек, осъзнавам какви са моите възможности и възможностите на медицината и определено бях наясно, че сам човек не може да се справи с такова нещо, какъвто и да е той. Дори екип специалисти, както бяхме ние, също рискуваше да не може да се справи. Фактът, че приехме това предизвикателство и за момента го водим към щастлив завършек, е малко чудо, според мен, защото въпреки подготовката, този пациент пак беше на границата между живота и смъртта. В екипа се включи доц. Сираков, който е нашият инвазивен радиолог. Той успя да изолира голяма част от съдовете, които хранят тумора, преди самата операция, така че да се намали кръвозагубата по време на интервенцията. Анестезиологът ни, д-р Падарски, успя да подготви пациента, по време на тази масивна кръвозагуба да овладее потенциалния шок, който можеше да бъде непосредствената причина за смърт. Всички колеги в Нервоинтензивен сектор, всички колеги, които се грижат за този пациент в момента в отделението, всички колеги, които са били дежурни през цялото време са истинската причина да се случи това малко чудо. Отстраняването на тумора е недостатъчно, за да се спаси такъв човек. За да предприема тази интервенция, аз съм получил разбиране от страна на моя ръководител на клиника. Ние сме обсъждали този случай в клиниката и наше общо мнение е, че трябва да се даде шанс на този пациент да живее. Осем часа бе самата операция, която беше проведена в понеделник, 4 ноември. Преди това в петък, на 1 ноември, доц. Сираков осъществи изолирането на част от хранещите съдове, подготвяйки пациента за нашата интервенция. Остана целият мозък. На контролните изследвания се вижда, че започва да се разгъва към пространството, което туморът му е отнел, връща си територията. Този преходен момент е рисков за пациента. Но мисля, че вече премина критичните дни. Опитът с такива пациенти е бих казал никакъв. Има единични случаи и няма как да се извади някаква статистика. В момента, лекувайки го, се учим на медицина. Модифицираме собствените си познания. Досега нещата се развиват в добра посока. Той е силен, 41-годишен мъж. Има мотивация да живее. Той и съпругата му са хора с увреждания. Имат 7-годишно дете, на което бащата винаги е показвал какво е да се бориш с трудности и да оцеляваш. Затова и синът му го нарича Железния човек. Това понятие описва много добре този човек. Днес му стиснах ръката и му казах: „Ти наистина си Железния човек!“. Почти ме победи на канадска борба тази сутрин“ – споделя д-р Найденов.
„Трудно ми е да намеря обяснение как се е стигнало дотук. Преди около 2,5-3 години този човек не е имал никакво външно изменение. В рамките на две години, какъвто и да си, ти виждаш, че на този човек му расте буца на челото. Не знам как може да се подмине такова нещо. Буквално му го „пише“ на челото. Очеизвадно е.
Божидар трябва да покрие огромни разходи, които НЗОК не поема. Консумативите са много скъпи, даже повече от самата клинична пътека. Благодарение на благотворителна кампания бяха събрани част от необходимите средства. Той е на социална пенсия, жена му също. Имат дете, за което се грижат.
„В това семейство тепърва предстоят много грижи покрай таткото. Ще имат нужда от средства. Надявам се добри хора да им помогнат, за да живеят що-годе нормално, защото той в момента е „извън строя“, възстановява се. Дай Боже, да се възстанови напълно, да има доходи. Той винаги е работил, между другото. Критичният период беше в рамките на първите 3-4 дни. Той е преодолян. В момента пациентът вече се изправя на крака, провежда активна рехабилитация. Следва период на допълнителна физиотерапия, за да придобие силата, която е имал, защото мотивацията я има. Оттук нататък ще се опитаме да вкараме този нестандартен пациент в стандартен цикъл на проследяване. Смятам, че ще успеем. Има контролни прегледи, които са планирани. Дай Боже, нещата да са стабилни и той да живее нормално и дълго.
Д-р Емануил Найденов е неврохирург, ординатор в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” ЕАД. Председател е на Българското дружество по невроонкология. Учредител на Гражданска инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване“ и фондация „Остани“. Автор на множество разработки в областта на диагностиката и лечението на туморите на централната нервна система.
Дарителска банкова сметка в ООБ:
Божидар Етрополски
BG16 UBBS 8448 4010 5014 13BIC / SWIFT: UBBSBGSF