До “Урвич” една разходка през септември

Летните ваканционни дни вече са история. Разходките са ограничени и от времето и късия ден. Едно от местата, до които може да стигнете сравнително бързо и лесно за разходка през уикендите на септември е крепостта “Урвич”. Отбивката за пътеката до нея е от дясно до пътя за София. До крепостта води широка пътека, има и друга – пряка, но доста обрасла и стръмна. Крепостта е затворена и пише, че е частна собственост, но раздвижването до нея си струва. Наоколо е пълно с археологически обекти и места за отдих. Природата е дива, а в близост е и манастирът на Св. Никола – летни.

По археологическите пътеки са вървели Н. Овчаров и доц. Бони Петрунова. Крепостта “Урвич”  заедно с Панчаревския манастир „Свети Никола“, крепостната черква – манастрир „Св. Илия“ и близкия Кокалянски манастир „Свети Арх. Михаил“ образуват Урвичкия крепостно-манастирски комплекс – част от Софийската Св. гора. До днес много добре е запазена една от стените на крепостта, част от отбранителна кула с височина 7 метра, както и основите на черквата „Св. Илия“, но целият район се нуждае от консервация и реставрация. Въз основа на това крепостта е получила официален статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (по-известен като НИПК) през 1979 г.

При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН и под ръководството на проф. Овчаров, започнали през 2008 и възобновени през 2011 г. със средства по програма „Култура“ на Столична община в притвора на крепостната черква бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия по хълмовете наоколо.

През 1889 г. при поход по тези места Алеко учредява първия туристически клуб в Свободна България – „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В клуба са участвали и чужденци, живеещи в София. „Урвич клуб“ просъществува 7 години и става основа за обединяване на любителите на българската природа, които по-късно са сред ентусиастите, поставили началото на туризма в България при изкачването на черни връх на 27 август 1895г. 100_3454

 

 

Домът на художника Ботьо Бараков

Според инфо в нета „Вила Урвич се намира на стотина метра от руините на крепостта Кокалянски-Урвич и представлява масивна двуетажна постройка в типично средновековен стил. Непосредствено до нея е параклисът „Св. Илия” в основите, на който е положен камък от средновековен български храм. Над параклиса се намира и най-високата скала, от която се разкрива панорамна гледка на цялата околност.

През 1942 год. Ботьо Бараков, богат търговец, закупува 6 декара земя в района на крепостта. Там той издига скромна постройка, за закупените от него картини и скулптури.

Мечтата му е да построи, на това място, дом на изкуствата. До този момент Ботьо е търговец, издател и спонсор на множество културни прояви, поддържа връзка с дипломати и известни личности в чужбина. В първите години на комунистическото управление в България е повикан за справка. Обвинен е в шпионаж, и че е насочвал с радиопредавател американските самолети по време на бомбандировките над София. През 1946 год. Ботьо Бараков е осъден на 10 години затвор, ценната му колекция от произведения на изкуството е ограбена, а постройката разрушена. Седем години по-късно се завръща в София и не намира имотите, банките и парите си. Живее скромно и усамотено в постройката на Урвич. Хората от района го наричат „художникът“.

През 1990 год. Ботьо Бараков продава имотът Урвич, за да се завърне в родното си село Източник, Габровско, където е признат за почетен гражданин на Габрово. Той остава там до края на живота си и почива на 82 годишна възраст“.