В никакъв случай не бе проява на добър вкус да се пише и анализира станалото в ДПС по време на големите християнски празници. Най-малкото, защото така влизаме в очевадния сценарий на самия Доган. Той винаги е обичал „знаците” в политиката и този път го направи така – по времето на рождественските празници избра да извърши пълна промяна в ДПС – партията, която той създаде, оглави, направи фактор и в крайна сметка помете лидера, който лично короняса преди няколко години. И изведнъж форсира действията си точно по Бъдни вечер и Коледа – така си осигури сериозен обществен резонанс. В празничните дни, които по традиция са бедни на новини, изведнъж се изведе на авансцената смяната на Лютви Местан и знаковата кратка реч на почетния председател. Грешка ще е, ако още сега правим крайни съждения за създадената ситуация в ДПС – просто развръзката очевидно предстои. В случката има толкова много нива, че едва ли ще е еднозначно това, което тепърва ще става. Да погледнем внимателно за нивата на политическия скандал.
Нетипична е масираната медийна атака срещу Местан, включително в дните на християнските празници. Това не е типично за Доган, който от години е свикнал да действа тихомълком, скришом, може би му е останал този навик от дългата служба в ДС. Нещо повече, Местан бе унизен публично – доста грубо и доста категорично на рождения си ден. Очевадно е, че по този начин Доган иска да направи послание, да даде „знак”, че все още той диктува играта от сараите. Знаците бяха, както към политичеките среди в България, така и преди всичко извън нашите граници. Доган се интересува преди всичко от финансовите измерения на влиянието си и нарушаването на финансовите потоци към него и партията му създават дискомфорт.
Май това е причината да се избере такъв подход – шумно и категорично да бъде отрязан номиналният председател. През годините винаги отстраняването от ДПС е ставало тихо, потайно, „между другото”, а сега?! Спомнете си през годините как си отидоха Шерифе Мустафа, Гюнер Тахир, Осман Октай, Корман Исмаилов, Касим Дал, Христо Бисеров. На всички тях бе подсказано да се оттеглят тихо и мирно, да скъсат със структурите, а на някои от тях са дадоха и гаранции за прегрешенията/Бисеров е типичен случай/. В този случай май Местан е проиграл в известни води, като е пренебрегнал лидера.
През последните години като главен финансов планировчик на Доган се очерта лицето Делян Пеевски. Той се намеси в проекта „Южен поток” и в КТБ. И двата са очевадно свързани с огромни парични потоци. Огромни. Трябва да сме пълни наивници, ако си мислим, че скандалът сега не е свързан с тях. Цветан Василев отказа да даде гаранции на посочените от Пеевски фирми, участващи в „Южен поток” и веднага се отключи медийната атака срещу пирамидата КТБ, от която до този момент всички черпеха с пълни шепи. Така лъсна моделът Кой? в енергетиката и руските интереси. Това означава влияние, много влияние и олигархията няма как да го пропусне. Просто проектите на Путин и Ердоган на местна, българска почва, се хванаха за гушите и тътенът още дълго ще се чува. Русия в никакъв случай не може да допусне доминация на Турция в България и възкреси старата мантра, че изначалният враг на страната е именно Турция, но пък оттатък Босфора пък пресолиха сериозно манджата като се намесиха Ердоган и Давутоглу в подкрепа на техния проект Местан.
Така или иначе ние сме заедно с Турция в НАТО, ЕС силно активира отношенията си с Анкара по въпроса с бежанците, от друга страна Русия не пропуска никога интересите си на Балканите и проливите. По всичко изглежда, че битката мужду Русия и Турция ще става все по-остра и тук ще паднат сериозни жертви.
Тези дни все по-често се сещам за топлите връзки на Доган и ДПС с „Мултигруп”, все по-често привиждам в Пеевски копие на всесилната групировка и май нещата ще стигнат своя логичен край едва при непредвидени обстоятелства, но енергетиката и Русия са постоянният вектор, както обича да се изразява самият Доган.
От друга страна пък явно Местан се е взел прекалено сериозно и залага всичко на картата Турция и интересите й. Като лош виц звучи обаждането на Давутоглу до Борисов да вземе отношение в конфликта на страната на Местан и само атавистичният усет на премиера ни е спасил напълно нелогичната позиция на София в един на пръв поглед вътрешен спор.
Неслучайно Доган е избрал и мястото за прословутата си реч – среднощни доби, в сараите, пред основния партиен актив. Предвидливо не са поканени приближените на Местан. Грижата си за интересите на Кремъл прикрива умело зад загриженост за България, но пък демонстрира скепсис към ЕС и слабостта на лидерите му. Иначе речта е добра и лови ухото, но не е лошо да се види какво прозира зад нея. А за мен гърбът й са интересите в енергетиката, интересите на Русия и на родната олигархия –нес лучайно медиите на Пеевски така горещо приеха за единствено вярна позицията на Доган. Това трябваше да се очаква, защото от доста време Местан прекалява със забежките към Турция – накрая стана прекалено явно и дори отиде ни в клин, ни в ръкав да се крие в посолството на южната ни съседка.
Съвсем отделен е въпросът в тази ситуация какво прави държавата в лицето на спецслужбите, дипломатическите ни представители и дори прокуратурата. Кръткият и ясен отговор е нищо. Едно голямо нищо, а върха на безумното говорене бе появата в няколко медии на посланика ни в Турция на Надежда Нейнски /Пасионария/, която представи отношенията ни като коледна приказка. Малко след това се завъртя скандалът с Местан.
Вторият съществен проблем в скандала са местните избори. Тук идва грубата ориенталщина и тънките сметки. По демографски преди всичко причини последните години ДПС залагаше все повече на циганските гласове, с които компенсираше намаляващото влияние в традиционните си райони. Но както е известно циганският електорат е доста неустойчив – традиционното купуване не върви навсякъде с еднаква сила, намесват се и местни интереси и в крайна сметка накрая на последните избори сметката излезе крива. ДПС се срина в традиционни свои крепости. Остана им само Кърджали, докато в Североизточна България загуби символично в десетилетни свои крепости. В циганските райони станаха още по-големи крушения. Характерен е случаят в Пловдив. Там в циганските махали Местан заложи на свои протежета като злополучния бивш областен управител Каймаканов, но пъзелът не стана и ДПС получи по–малко от 1 % и не успя да вкара дори един съветник, а имаше цели трима преди четири години. Това си е пълен погром в град, в който има четири изцяло цигански махали с повече от 100 000 души население. Нещо тежко засече в изборната машина. Същото се получи и в други традиционно силни за ДПС райони, разчитайки преди всичко на цигански или помашки гласове. Типичен случай е Велинград и някои населени места в Западна Северна България.
Такива провали Доган не прощава и той даде такива сигнали към Местан още след парламентарните избори. Сега реши да атакува директно, защото политическото бъдеще на ДПС съвсем не е розово. Местан залагаше на парламентарните избори на гласовете от Турция, но на местните избори те не играят и провалът се очерта релефно. Изборната машина, която Доган съдаде ерозира на последните избори и това е една от основните причини за среднощната реч, макар че той не го артикулира ясно, но за запознатите е повече от видно. Либералният модел се превърна в тежка ориенталщина и евроатлантическата карта очевадно не играе и не означава абсолютно нищо за безпросветния електорат на движението. Масовите прояви на ДПС с Местан се ограничиха само до честванията на годишнини от Възродителния процес, където може да се говори на турски и да се въздигат призиви за възмездие, но пък прокуратурата настоява да отпадне липсата на давност за престъпленията на комунизма, включващи и преименуването.
Въпреки многото отстранени през годините от ДПС в тази партия не е имало разцепление – те всички са си отивали без последици и опитите им да направят нещо паралелно се е провалял. Сега май не е така, най-малкото, защото хората на Местан засега дават иширети за близки до Турция отношения, залагат на чест и липсата на уважение към номиналния лидер, а привържениците му са от крепостта им Кърджали и региона. В същото време речта на Доган маркира политическата конфронтация на основата на противоречията преди всичко на бизнес-интересите, предвождани от Пеевски и октопода в съдебната система. Моля се да не се налага България да избира между два порочни модела – с Турция или с Русия. Това просто не е нашият избор, но грубият подход на Доган нищо чудно да наложи такъв модел и вече дежурните политолози очертаха такава перспектива. Още по-лошо е, ако двете страни разиграят етническата карта, тогава ще трябва да се изправим пред две злини – руският империализъм и ислямизираща се Турция. България, а и най-вече политиците ни не са готови за това и дано се разминем и този път, но пък големият ни шанс е да се еманципираме от двете свърхсили. Дано.
Христо Марков