Симпатична дама доскоро срещахме всеки ден в Библиотеката. Винаги усмихната и готова да се отзове и на най-капризното читателско търсене.
За Василка Фингарска неизвестни в литератаурата няма, както и за библиотечния фонд, макар да е доста голям. С много търпение тя и колежката й Нели Ковачка няколко летни ваканции, включително и тази, се занимаваха с десетки хлапета в Детския отдел. Желанието е едно – да върнат интереса на българите към книгата, да формират у децата потребност да прелистват страница след страница, за да научат що е добро, каква е историята на България, да разберат любопитни неща за далечни страни.
Наскоро Василка Фингарска се пенсионира. Поканихме я на разговор, за да ни сподели свои мисли за книги и хора, за литературата и живота.
“Самоков е моят роден град. Тук завърших основното и средно образование, след което постъпих в тогавашния Държавен библиотекарски институт. Първите ми стъпки в моята професия бяха в Библиотеката на бившия текстилен комбинат „Самоковска комуна”. От 1968 г. започнах работа в читалищната библиотека в Самоков. Целият ми трудов път премина сред книгите и читателите в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” – казва Фингарска.
-Г-жо Фингарска, колко години работихте в Библиотеката?
-В Библиотеката работих 46 г.
-Как беше в началото?
-В началото започнах работа на заемна за възрастни читатели . Естествено, започнах плахо , неуверено, попадайки сред много нови за мен предизвикателства, от една страна огромното количество книги от всички области на знанието и от друга – срещите ми с читатели с различни професии и на различна възраст. Но това ме мотивира и амбицира да се стремя да се усъвършенствам в професията и да откликвам на многобройните търсения на читателите, да отговарям на техните искания. И да не забравяме, че в онези години книгите бяха единствените източници на богата и достъпна информация, което обуславяше и големия интерес към писменото слово. Освен работа с читатели на заемна, преминах през всички отдели в Библиотеката от комплектуване и обработка на книгите, работа в читалня, работа с деца, в отдел “Изкуство” и не на последно място – организация на работата на Библиотеката и нейните филиали.
-Библиотеката ли Ви свърза с г-н Генчев?
-В живота пътищата на хората се пресичат и тогава може би те се откриват един за друг. Така се получи и при нас – професията е първото предизвикателство, другото – да имаш партньор до себе си, с когото да се допълвате и да вървите в една и съща посока, подкрепяйки се взаимно. Това обаче е и голяма отговорност в общата работа, защото ти трябва да полагаш всички усилия да не допускаш грешки, да следиш новостите в професията и да ги прилагаш в работата, да бъдеш позитивен, както към колегите си, така и към читателите.
-Как минаваше един Ваш работен ден?
-Много различно е. Ако ти предстои да се срещаш с възрастни читатели, то трябва да си подготвен за въпроси и търсения от богатия спектър на човешкото познание. Необходимо е да си се запознал с теми от периодичните издания, да си готов да предлагаш най-новите книги постъпили в Библиотеката. Ако ти предстоят общувания с деца, това изисква още по-голяма подготовка за това, което ще препоръчаш на малкия читател. Винаги, когато съм отивала на работа аз съм очаквала нещо ново, нещо различно. И това е била предпоставка да се отнасям към работата си с респект и удовлетворение.
-Вие не прописахте ли сред толкова книги?
-На този въпрос ще отговоря кратко – не. Може би книгите са ми били достатъчни.
-Коя книга децата непременно трябва да прочетат?
-Тук вече ми е трудно да посоча една. А пък и децата сега живеят в други реалности, в друга информационна среда и за това бих отговорила малко по-общо. Нека всяко дете открие само онези книги, които му носят най-много настроение и положителни емоции, другото би ми звучало като нравоучение.
-Имате ли любими герои от детски книжки?
-Да, разбира се, макар и твърде отдалечена от моите детски години бих споменала Мечо Пух, Ян Бибиян , много от героите от приказките, незабравимите образи от книгите, посветени на събитията от Втората световна война , с които е израсло моето поколение.
-А от другата литература?
-На първо място всички български класици, които можем да препрочитаме многократно, на второ място са руските класици Пушкин,Тургенев,Чехов, Есенин, Толстой. Разбира се, много са и чуждестранните автори, но ми е трудно да ги изброя всички. Днес разнообразието от нови български и чуждестранни автори е толкова голямо, което предоставя възможност за избор и на най-претенциозният читател.
-Коя е добрата литература?
-Добрата литература е относително понятие. Но аз мисля, че онази литература, която те кара да се връщаш отново и отново към нея, без която не можеш.
-Коя е добрата книга?
-Този въпрос е аналогичен на предишния. Книгата, от която изпитваш необходимост, когато си в различни състояния на духа.
-Автор, който не бива да пропускаме?
-Аз вече споменах, не бих си позволила да давам рецепти за четене. Това е много лично усещане и предпочитание. Най-важното е да четем.
-С какво свързвате лошите герои?
-Лошите герои са отражение на нашия живот, не може и без тях. Представете си, че тях ги няма, как биха се развивали безбройните истории, например от криминалните романи.
-Какво пожелавате на читателите?
-Единственото, което искам да пожелая на всички читатели е да четат, да четат – това е най-ценното и полезно.
-А на Вашите колеги?
-На колегите си желая на първо място здраве, много професионални успехи, дръзновение и новаторство.
Десислава Стоянова