Де Гол за Великобритания в Европа

Уникалният политик, френският президент Шарл де Гол смятал, че Великобритания в много отношения е несъвместима с  Европа

В много отношения Де Гол предвиждал кризата, от която сега Великобритания се бори да се измъкне, пише Джордж Фридман в „Геополитикъл фючърс”.

Докато наблюдаваме как британското правителство се разкъсва по отношение на връзката си с Европа, е полезно да спрем и да разгледаме по-дълбокия произход на проблемите.

Това ни връща десетилетия назад, към дългогодишното напрежение между Великобритания и Европа, и по-специално между Великобритания и Франция.

Лондон не е ратифицирал Римския договор от 1957 г., нито някое от предварителните споразумения, довели до европейската икономическа интеграция. Но през 60-те години Великобритания кандидатства в Европейската икономическа общност. По това време британската икономика е слаба. Не се е възстановила напълно след Втората световна война и вижда в новия единен пазар зона за свободна търговия със сравнително малко усложнения. Лондон остава извън политическото обвързване с континентална Европа и смята, че достъпът до континенталните пазари ще помогне за възстановяването на британската икономика.

Но молбата на Великобритания за присъединяване е блокирана от Франция през 1963 г. и 1967 г. Френският президент Шарл де Гол заявява, че британската икономика е в много отношения несъвместима с останалата част от Европа. Той също така твърди, че Лондон храни дълбоко вкоренена враждебност към всяко паневропейско начинание и би възприел обединена Европа като заплаха за своята независимост. Де Гол не гледа на Великобритания като на европейска държава, тъй като нейната история противоречи на тази на Европа.

След норманското нашествие Англия се защитава от континенталните сили, настройвайки ги една срещу друга, за да не позволи на нито една от европейските държави да премине Ламанш и да я завладее.

Останалите армии в Европа са основно сухопътни, а английската е морска. По време на Наполеоновите войни Англия се защитава, блокирайки с корабите си френските пристанища. От гледна точка на Де Гол Великобритания участва във Втората световна война по същия начин, изоставяйки Франция на милостта на германските окупатори.

Британското разбиране за икономика, според Де Гол, също е несъвместимо с европейското. Великобритания е движена от частни инвестиции, иновации и поемане на рискове. Континенталните икономики са традиционно по-тясно свързани с държавата, което определя посоката към повече социални привилегии за работниците. Следователно отношенията с пазара са много по-различни. Де Гол не вижда държавата като натрапник, а като въплъщение на нацията.

Европейският икономически съюз произтича традициите, поддържани от Де Гол. Той не е срещу частната собственост, но вярва в необходимостта от държавна намеса във всички аспекти на живота. ЕС налага много по-строги и всеобхватни регулации, гарантирани от много по-голяма бюрокрация от тази във Великобритания.

Де Гол виждал и други спорни точки с британците. Отношенията на Великобритания със Съединените щати го тревожели дълбоко. Според него САЩ са били логичен и краен израз на британската идеология и стратегия за развитие. Те маргинализират държавата и подобно на британците са враждебно настроени към Русия.

Напрежението между Великобритания и Европа не завършва с Втората световна война, а близостта между Лондон и Вашингтон засилва конфликта.

Според Де Гол съюзът между англосаксонските нации е заплаха за Европа. Френският лидер е бил особено разтревожен от военните рискове, които САЩ поемат, въвличайки чрез Великобритания и останалите европейски държави в политиката си.

Той гледал на НАТО като на заплаха за Европейската икономическа общност дори по-голяма от СССР. От гледна точка на Де Гол Великобритания в ЕИО би била като инструмент на Съединените щати.

За Де Гол културната разлика между Великобритания и обединена Европа не може да бъде преодоляна. Те са твърде икономически несъвместими и стратегическите им интереси са много различни.

Целта на Де Гол не е била просто да се изгради европейска общност от държави. Той искал съюз без Великобритания, в който Франция да може да доминира – нещо, все още възможно през 60-те години на XX век. И в опитите да постигне целта си, Де Гол всъщност предвижда проблемите, възникнали с Договора от Маастрихт, създал Европейския съюз.

Джордж Фридман,

„Геополитикъл фючърс”, превод Николай Киров