Днес се навършват 9 години от смъртта на Георги Русев (1928 – 2011). Роден на 07.05.1928 г.
Георги Русев е театрален и киноактьор. Ролите му са стотици. Беше директор на Пернишкия театър 13 години.
„Можех да стана – какъв? Учител, книжовник, дипломат, съзерцател или романтик? Ала станах актьор. Много ли е това или малко? Не зная. Във всеки случай цял живот правя това – играя, радвам се, нося бремето на театъра, мечтая. …
Като дете живях в Костенец. Тогава гара Костенец. Сами разбирате, че съм живял нависоко. Аз и нависоко съм се родил, защото е било пак там. …Гарата не беше тихият и спокоен Костенец. През всичкото време градът беше едно място за живеене, което навяваше скука. Баири, широки поляни, въздух, на който всеки можеше да завижда, но и скука, и тъга. Усамотеност. Бавно и еднообразно. Нищо не се случваше. Нищо, което да въодушеви едно дете. Да го направи друго. Така щях да се чувствам по-късно и в Ихтиман, и в Долна баня. Красиви места. Скуката се бе заселила тук. И тъгата. Откъде идваше? Защо? Така ли живееха всички деца? На тези въпроси щях да си дам отговор по-късно, когато почти премина животът ми през театъра. Самият театър ми даде своите отговори“…
През 1952 г. завършва ВИТИЗ, започва работа в Драматичен театър Пловдив, после продължава в Младежкия театър в София, по-късно в Перник, където е директор между (1977 – 1990). Той е сред основателите на „Малък градски театър зад канала“, играеше в „Театър 199“ и в „Народния театър“. Умира в София на 1 април 2011 на 82 години.
Една от първите му роли е през 1959 г. на Езоп в едноименната постановка на Леон Даниел. Ролите му са над 170. Награждаван е за ролите си в „Опит за летене”, „Рейс”, „Суматоха”, „Последната нощ на Сократ”, „Цялата истина за Св. Георги”. Със съпругата му Надя имат две дъщери, еднато от които е свързана със Самоков.
Изиграва чешити, чийто образи се незабравими в българското кино и театър. Репликите му се помнят от поколенията, които имаха възможност да познават творчеството му.
Сред ролите в киното са в „Преброяване на дивите зайци“, „Селянинът с колелото“, „Вилна зона“, „Вчера“, „Оркестър без име“, „Опасен чар“, откъдето е и репликата на Тодор Колев към героя на Георги Русев: „Лошо, Седларов, лошо“.
Още от репликите на актьора Георги Русев:
Лозунгът на директора на интерната Цончев във филма „Вчера”: „Я ме вижте мен! На петдесет и осем години съм и нямам нито един кариес!”
„Е, този път ще се изключваме!” Към учениците: „Какво е това, бе? „Бийтълс”! Ще ви дам аз на вас едни Бийтълси! Какви са тия маймунски танци? Не ви ли е срам? Ако искате забавата да продължи –валс. Я извъртете един валс, бе, че сте млади хора!”
Във филма „Опасен чар” героят му Седларов , докато разговаря с мнимия милиционер (Тодор Колев), казва: „Куче-касичка, крокодилче-химикалче. Имаме и по-модерни – шлем-касичка и зарче-касичка.” И върнатата от Колев: „Лошо, Седларов, лошо, икономията е майка на мизерията., на което получава отговор: „Тъй вярно, другарю капитан!”.
„Прасета не може, а кучета и котки може, така ли?!“ пита възмутено героят му в „Селянинът с колелото“….
„Не мога да се оплача от ролите си в киното. Имах централни, втори, епизодични. Не е важно каква роля застъпваш – централна или не, важно е посланието към зрителите….
„Всеки се появява в публичното пространство, когато му дойде времето. Киното не е театър. В театъра играеш, защото си актьор, който трябва да играе всичко или почти всичко…Киното е всеядно изкуство…
„Макар и да бях директор на Пернишкия театър, си останах актьор…Благодарен съм на Божието провидение. С нищо друго в живота си не съм се занимавал, само с театър. Нямаше разсейване, нямаше изневери. Не бях претенциозен, не бях и капризен. Каквото ми сложеха на масата, това съм ял. Живея в панелен апартамент. Когато бях в Перник, директор, можех да си поискам много неща. И да ги използвам. Не го направих. Не съжалявам, обаче. Един човек от Общината тогава ми каза: „Ти си единственият директор, който не поиска нищо за себе си! Намирам, че точно съм постигнал нещата, които да ме съсредоточат изцяло в посоката, която съм желал“ – казва във финала на книгата си „Мечтата ми“ Георги Русев.
Десилава Стоянова