Даниела Горчева: „В нас живее комунистическият човек – страхлив, подъл, лицемерен“

„В България все още триумфира един псевдо-елит – угоднически пред властта и безсрамен, безскрупулен, брутален към обществото“ – коментира Даниела Горчева, която е издател и главен редактор на списание за политика, култура и история, което над 10 години излиза на български в Холандия и има абонати в цял свят. Сценарист е на документални филми. „Живеейки в Холандия, имам възможност да сравнявам не само Източна и Западна Европа, България и Холандия, но и да наблюдавам разликите в манталитета на българите и холандците, например. Много е интересно. Според мен българите от епохата на Възраждането са много по-близки до манталитета на днешните холандци, отколкото днешните българи. Българското патриархално общество, без да го идеализирам, цени разумността, добродетелността, трудолюбието, любознателността, скромността, почтеността. То не толерира прахосничеството и безотговорността, нито мързела, измамата и лъжата и ги осмива.  Тогавашните българи демонстрират презрение към външната показност, отличават се със строгост към себе си и към децата си (никакви глезотии и излишни харчлъци). Същевременно щедро развързват кесията си за общото дело, за градеж на църкви, училища, читалища, издържат сираци или бедни талантливи деца да учат, подпомагат изпаднали в беда хора. И освен това тогавашните българи отлично се самоуправляват на местно ниво и дружно работят за общото благо.

И точно същите качества са характерни за холандците – и вчера, и днес: разумност, отговорност, почтеност, практичност, презрение към външната показност, скромност, пестеливост и строгост към себе си и към децата си, но щедро дарителство и благотворителност.
И разбира се ¬ любознателност, толерантност, демократичност, либерализъм. Това са отличителни черти и за българите след Освобождението“ – споделя Горчева.

На въпрос дали възрожденците ни са били повече европейци от нас, отговаря: „Съдете сами. Роденият в Котел в края на 18 век Петър Берон учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, защитава докторат през 1831 година. Владее девет езика, живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина… В Сорбоната са смаяни от академичния му гений и му предлагат френско гражданство. Той отказва, остава си поданик на Османската империя.
Или роденият в Габрово през 1789 г. Васил Априлов, който завършва гимназия в Брашов, следва известно време медицина във Виена, живее в Москва и Одеса. Списъкът е доста дълъг, но по-важно е какво може да кажем за българите от епохата на Възраждането. Мнозина учат в елитни училища в Османската империя и в Европа, отделно че владеенето на 3-4 езика не е изключение. Между тях има търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци.
А внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди, е пръв имперски съветник на султана. Султанът дори демонстративно нарушава протокола и отива на крака в дома му, да пие кафе там. Но по това време българите са имали основание да искат своя национална държава, принадлежаща към европейската цивилизация, своя „чиста и свята република“, в която всички да са равни пред закона и без деспотизма, корупцията и дискриминацията на Османската империя.
Неслучайно българите след Освобождението приемат една от най-демократичните за времето си конституции, чийто прототип е европейски.
Трудно се извоюват и отстояват независимостта и свободата, а лесно се губят за близо половин век, когато през септември 1944 година армията на Сталин ни окупира, благодарение на петата колона на СССР у нас.

Да не забравяме и предишните, макар и неуспешни опити, в България да бъде наложена съветска власт – през септември 1923 година с организирания от Коминтерна кървав метеж, през април 1925 година с чудовищния атентат в църквата „Света Неделя“, а дори и през 1940 година с т.нар. „Соболева акция“. Макар че тя беше съвсем безнадеждна при държавник като цар Борис Трети. А българските комунисти и т.нар. „антифашисти“ никак не обичат да им се припомня факта, че тогава по нареждане от Москва разпространяват позиви из цяла София със следното съдържание: „Искаме съюз със СССР. Искаме съюз с героична и социално справедлива Германия!“. И че по това време Хитлер и Сталин бяха съюзници и си бяха поделили Полша.
Затова не само трябва да отдадем дължимото на българите през Възраждането и след Освобождението, на тези които се бориха и които успешно се пребориха за независимостта на България, въпреки опитите на Русия да ни я отнеме, но и да помним горчивите уроци на историята.

По време на комунизма в България се промени манталитетът на българина заради насилието, разбира се и най-вече защото бе унищожен фундаментът на българщината – собствеността върху земята и правото на свободен труд. Ето това вече превърна българина в същински роб със съответната психика.
И защото след съветската окупация през 1944 по заповед на Москва бе избит политическият, духовният, военният и стопанският елит на България. Защото близките на избитите, децата им, също и достойните българи, които не преклониха глава, бяха подложени на унижения, на изселвания, бе им отнето имуществото, дома, бяха им иззети книгите, беше им забранено да следват или да работят по специалностите си, бяха натикани в затвори и концлагери.
Всичко останало бе смразено от страх, а отгоре изплува мръсната пяна на обществото.
комунистическият човек – доносник, интригант, страхлив, подъл, лицемерен, безвреден за властта и … вреден за себе си и за обществото.

Надеждата е в младите българи, които вече са европейци. Човек вече не може да ги отличи от другите млади хора на Запад. Те не помнят времето на минираните граници, не знаят какво е да „не те пускат“ да излезеш от България в чужбина дори на гости при роднини или на екскурзия. Те не са чакали през 90-те години на гигантски опашки пред посолствата на западните държави в София, за да получат виза. Те са европейци, учат и работят, където поискат и също като западните си връстници могат спонтанно да решат да прескочат до някоя друга държава ей така просто, за един уикенд.
И това че не знаят какво е да си лишен от свобода, е добре. Лошото е, че малцина от тях знаят колко бързо може отново да се спусне нова желязна завеса и че малцина се замислят за своята отговорност да бранят свободата. А би трябвало, особено след агресията на Русия в Украйна“.

Източник: faktor.bg