Мусала този ден е приветлив. Вдъхновението се е пренесло на планинари и те му се отблагодаряват с песни. От метеорологичната станция излиза младеж и подхваща песните. Емоцията расте, групата се разделя на две и започва надпяване под диригентството на Георги Петков. Ролята му пасва, той е личност, която обича приключенията. Той е там, където му е интересно. Сега живее на хвърлей място над Говедарци, сред природата, в своеобразен дом, живее по своему. Той е от хората, които не искат да слизат от планината, Мястото, усвоеното пространство, в което духовното търсене е непрестанно, но сред покой, далече от суетата на градовете и битовизмите. Животът тече аскетски, но наградите са неповторимите изгреви, откриването на вълчите следи, срещите с мечките и другите диви животни, които слизат към реките наоколо, за да пият вода. “Няма самота сред природата. Чух веднъж една приказка, която много ми харесва: “Аз съм дърво сред дърветата и дърво сред хората”.
Гого, както е знаен сред приятелите си, има за компания спомените. Те са за концертите в хоровете за планинарски песни, за ролите в театралните състави, за ските, на които се качил 5-годишен, за работата му в планината, която станала негов дом. Георги Петков е родом от Самоков, завършва Гимназия, после учи за киномеханик в София. Припомня историята на първия български филм “Калин орелът” и че лентата на направения преди него “Българан е галант” не е запазена. В Самоков по това време се прожектират по два филма в седмицата. Първата му роля в театъра е в “Боряна”, под режисурата на Любослав Стефанов. На сцената е и бъдещият говорител, озвучител на документални филми Ясен Казанджиев. Следват превъплащения в “Голямото завръщане” на Иван Радоев, “Карнавал”, Жельо във “Вампир” и други. Режисьори се канят и от София, режисират и някои по-опитни артисти. На Мусала започва работа през 1968г. Приятелят му, Васил Бараков, специалист по радиосвръзките е назначен на Мусала като шеф на свързочен пост. Той предлага на Гого да работи там, защото знае, че е планинар. По-късно Васил Бараков, му казва, че има курс за планински спасители. “Васил беше рядко фин, почтен човек, въпреки че му бяха кръстили “Терсенето” – разказва Георги. Курсът се провежда на Мальовица, ръководител е Петър Москов. Инструктори са все известни личности, сред които: Иван Кандиларов, Христо Борисов, Христо Пейчев. Като обучение на работещи в планината това е първият курс по планинско спасяване. Петков има много спомени от акции, бил е и началник на доброволния отряд от спасители в Самоков. “Много тежко беше, когато свелихме труп от Арамията. Две момчета тръгнали от хижа “Иван Вазов” за “Седемте езера”. Този ден имаше избори и всички слизали. Хижарят им казал да тръгват с групите надолу. Те обаче имали други планове. Хващат билото по зимната маркировка и едното момче паднало от скала, 70 метра е летяло. Приятелят му успява да слезе при него, намерил го в агония. Слиза до хижа “Седемте езера”, обажда се по радиостанцията за помощ, взима одеяла и се връща при падналия. Спасители идват от София и Самоков. Намерихме ги, едното момче беше издъхнало”. Петков е участвал и в спасителната акция за баретите, двама от които уби лавината над Урдина река. Той е във втората група курсисти в България, през втората година, когато започват да спасяват с лавинни кучета. ПСС се свързва с двама австрийци – Ханс Базети от Бад Гащайн и Роланд Адамле от Капрун. Взимат три немски овчарки от развъдник. По това време Петков е на Алеко, на курс за управление на планински верижни машини. Внасят се няколко шейни и три сноутратрака. Връзката му с Вихър е вълнуваща, Петков се натъжава, като се сеща за края й, когато кучето се разболява, след като 10 години е спасително. “Много е хубаво да имаш за приятел куче и е много лошо приятелят ти да е куче” – философства Георги. Десетки истории има от тези години – и за дълги преходи, и за срещи с мечки. Една от най-драматичната е за овчаря, паднал от скалите при Урдина. Той се спрял в долната колиба, поканили го да остане, но той дори не слязъл от коня си, бързал да смени своя колега на горната колиба. На другия ден обаче се разбрало, че не е пристигнал. Започнала спасителна акция. Получило се съобщение, че търсеният човек е намерен и акцията се прекратила. След часове се оказало, че това не е овчарят. “Лош късмет, ако не се бяхме върнали, щяхме да му помогнем. Предполага се, че конят му се е подплашл от мечка и е паднал от Зелени рид. Там скалите са като тези от Тодорка. Кон и човек бяха намерени заедно. Мечката беше разяла коня, а овчаря – не” – разказва Георги. Самият той се е срещал с мечка при Фонфона. Свършила му смяната на Мусала и си тръгнал в пет сутринта отгоре. На поляната до Фонфона го хванали първите лъчи и той рекъл да отмори малко. Чул хриптене, а след малко видял лъскавата козина на мечката. Когато и тя го видяла, се изплашила и побегнала по пътеката нагоре. “Сигурно е пила вода от реката, дивите животни се плашат от хората” – споделя Петков. Той е познавал и някои от героите на Асен Христофоров. “Киркор може би беше вторият хижар на “Заврачица”. Както знаете, го намериха умрял в хижата. Васил Даркев – Светла, викаха му така, понеже беше рус, имаше голям ловджийски нож и като дойдеше в махалата с колата да товари, беше много интересен за децата. С Киркор бяха близки и за приключенията им в планината има много истории”.
Петков е свързан с всички състезания по ски алпийски дисциплини, провеждани в Боровец. Като ски учител в “Рилски спортист”осъществява идеята за обучение по ски на повече самоковци, за да се докаже твърдението, че децата в Самоков се раждат на ски. Той се насочва към детските градини и за да мотивира учители и родители, ги събира, за да им прожектира филм в читалището, след като го е издействал от Френското посолство. Учителките се учат да карат ски в Боровец. Обучението оцелява три сезона, участниците нямат контузии, а емоциите за децата са големи.
И продължават въпросите – не е ли трудно да живее сам в планината. “Човек трябва да бъде абсолютно освободен, включително и от религиозни предразсъдъци. Необходимо е човечеството да се освободи от зависимостите си. Градската шумотевица не ми липсва, това е товар. Ако хората не се променят, ако не променят отношението си към природата, не ги чака нищо добро за в бъдще”- отсича Георги.
Георги Петков е интересен сбеседник. С добре поставения си глас на тенор и актьор реди история след история. На въпроса за любмата планина, отговаря с песен по текст на Вапцаров, “Пирине, Пирине, обичам те”. После добавя: “Рила дава спокойствие и уют, а Пирин очарование, от което ти спира дъхът. Това е”.
на др. сн. Гого Петков с приятеля си от планината Петър Котев – известният планинар Котев е един от най-добрите познавачи на Рила. Дълго време е работил на Мусала и сега все го тегли натам.
Сн. на Иречек през зимата
Десислава Стоянова