Убийствата на хората, хвърлени от Черната скала, са жесток спомен от миналото на Самоковско. Жестоко към паметта на убитите е Черната скала да се рекламира като туристически маршрут и да се твърди, че се нарича „Черна“, защото е почерняла от времето – коментираха близки на убитите от Черната скала
Вчера в храм „Покров Богородичен“ – Самоков почетоха паметта на жертвите на комунизма. Бе отслужена панихида в памет на убитите. Инициативата бе на самоковския Обществен съвет с председател Константин Панев. Събраха се много общественици, представители на ДСБ, СДС – Самоков, както и много родственици на убитите по време на комунизма.
Панихидата бе отслужена от протойерей Николай Аршинков в съслужение с отец Любомир Мишков и отец Емил Дамянов от Самоков. Отец Николай говори за този кървав период от историята на България.
„Не може да отричаме всичко и да очерняме всичко, но и не бива да оставаме равнодушни към убийствата в миналото, за да не се допускат повече. Много са почернените семейства, вдовиците и сираците заради безбожието на този атеистичен режим. Мои енориаши, горски служители, възрастни хора са ми разказвали каква смрад се е разнасяла, когато са работели в местността „Черната скала“, откъдето са хвърлени десетки хора. Пролетта, когато снеговете се разтопили, видяли останки от ръце, крака и други части от човешки трупове. Страшна е била съдбата на хвърлените от Черната скала.
Нека не мислим, че почитайки паметта на убитите по време на комунизма, правим политическа дейност, защото в крайна сметка това една голяма трагедия. Тя е извън политиката и извън човешкия разум. В партийния архив се казва, че са избити около 34 хиляди човеци още от 9 септември до 1 февруари. Нашата вяра и Христова любов не ни позволява да имаме омраза към убийците на тези наши братя. Напротив, знаем, че кръвта се измива с вода, в църквата казваме „жива вода“, а живата вода е словото Божие, изпълнено с любов.
За най-голямо съжаление до ден-днешен не сме чули и дума за покаяние на тези, които извършиха тези убийства, пък и на техните наследници. Единственото, с което бихме могли да се противопоставим, е нашето оръжие в словото Божие и истината. А словото е молитвата, която отправяме за тези наши братя и сестри, отишли си от земята погубени, за техните семейства, но така също и за техните убийци, защото тежка и скръбна е участта. Нека със смиреномъдрие, с кротост и с любов да упоменем душите на тези наши близки и сродници, отишли си от тази земя и да помним, нека никога тези времена да не се връщат. Да помним Христовата истина и да вървим в душеспасителния път на Божията любов и благодат. Нека Божията милост и неговата велика любов и благодат да бъдат над всички вас “ – проповядва отец Николай Аршинков.
Сред дошлите хора в храма беше и Асен Янев, чийто двама чичовци са убити по времето на комунизма. Чичо му Сотир е убит на 13. 04. 43 год. на улица „Неофит Рилски“ , застрелян е бил в гръб. Другият му чичо, Давидко, е бил кмет на Дупница и е убит през 44-та година. Бащата на Асен Янев е бил хвърлен в затвора, заради своите братя. Давидко е убит заедно с д-р Григоров, който не е пожелал да направи аборт на партизанка в напреднала бременност. Убили ги в местността „Черна Нива“, Дупнишко.
На панихидата беше и известният диригент на хористите от Самоков Борис Стрински. Баща му Кирил Стрински е бил по професия търговец, имал магазин в Долна баня. Арестували го обаче в Самоков, когато бил при вуйчо си на гости. Когато дошли от милицията, баща му цепел дърва на двора, при него дошъл Васил Герасимов от Долна баня и му казал, че го викат на разпит. В милицията го обвинили, че бил незаконно забогатял. Казали му да се върне до вкъщи и да си вземе дрехи и пари. По-късно, на 7-ми октомври 44-тагодина, към 22ч. вечерта го разстреляли гол на Шипочкия баир в Самоков. Говори се, че е една от жертвите на тогавашни
я шеф на самоковската милиция, Радой Пукавичаров.
86- годишната Мария Попова също разказа историята на своята фамилия, пострадала при комунистическия режим. „Когато се омъжих на 18 години, заварих свекър ми Георги Попов утрепан. По-късно разбрахме, че е убит, че е хвърлен от Черната скала. Той работеше като фурнаджия. Остави четири деца сираци. Той бил убит на 44 години. Извикаха го в полицията и повече не се върна, само се обадиха да му се занесат дрехи. Свекърва ми тогава преживя шок, остана сама с четири деца, живя осем месеца след смъртта на свекър ми и почина. Всички ни третираха като фашисти“ – сподели с болка Мария.