В името на Драгушиново ще търся общ език с Общината

Георги Хаджийски – кмет на село Драгушиново, пред “Самоков инфо”

 

 

 

Тези избори си бяха доста тежки и интересни. Един от успелите кметове на села, за когото на 100% важи, че изборът му е чист, е Георги Хаджийски. Делата му доказват, че винаги следва интереса на хората, не на олигарсите. Дали ще срещне война по време на управлението си, предстои да разберем.

Георги е миролюбив и диалогичен, креативен, с модерно мислене и в крайна сметка доста уважаван. Работеше в “социалните” и се опита да направи нововъведения, опозна не само по име, но и по психика доста наши съграждани от Седми квартал, но му обявиха война и “освободи” шефския пост.

Краевед, общественик, историк, писател…Поканихме го за първо интервю след изборите пред “Самоков инфо”.

Наскоро проведе среща в Драгушиново с инвеститор, който иска да прави биотор и покани на обсъждането почти цялото село. Хаджийски е открит и прям, дали това ще му помага и занапред?

-Г-н Хаджийски, какви са първите Ви задачи?

– Като начало бих искал да благодаря на жителите на нашето село Драгушиново,  които ми гласуваха доверие и ме избраха за кмет, както и на вас и вашите читатели за проявения интерес.

Безспорно първите ми задачи просто няма как да не бъдат свързани с опит за намиране на общ език с ръководството на Община Самоков в името на бъдещето на Драгушиново, което е част от общината. Наистина от времето, когато бях „освободен“ от работа в една от структурите, които провеждат общинските политики, макар и на централизирано държавно подчинение, се намирам в твърде интересно състояние на перманентна война, което беше допълнително усложнено от участието ми в инициативните комитети срещу намерението да се изгради голямото регионално сметище и за провеждането на местен референдум по същата тема – ето защо искрено се надявам да не се завихрят съзнателни и подсъзнателни желания за отмъщения към мен – „злия злодей, враг на олигархията“, които да навредят на хората, гласували ми доверие. Да, животът с диабета ме е приучил да не губя надежда и вяра в доброто и въпреки, че често ми се е налагало да водя войни с широка гама от демократичните средства на модерното общество в името на справедливи каузи, държа да подчертая – обичам съзиданието, а не разрушението – и затова се надявам да загърбим негативните лични отношения с общинските служители, с които ни предстои да работим – в името на бъдещето на всички нас – живеещите в Самоков и Самоковско.

-Кое Ви изненада, като дойдохте в кметството и встъпихте в длъжност?

– Липсата на дърва за огрев посред зима. Това е проблем не само на кметство Драгушиново, но и на останалите кметства в Община Самоков, ама си е неприятно нещо.

-Какви са амбициите Ви за селото?

– Опит за социално – икономическа модернизация, защото положението в Драгушиново е застинало някъде в средата на 70-те години на миналия век, но пък като човек, запознат и с източната философска мисъл, а и с достатъчно политически, административен и житейски опит, ми е пределно ясно, че един мъдър човек не трябва да има прекомерни амбиции, а аз бих искал да бъда такъв.

-Колко улици има асфалтирани?

– Откровено – само нашата – но това не е моя заслуга. Почти всички други са така разбити, че дори и да са били някога асфалтирани, преминаването вече си е рисковано.

-От какво се оплакват най-често драгушинци?

– Драгушинци са корави – не се оплакват.

-Какво е пожеланието Ви за Коледа?

– Да си припомним изконния смисъл на този Християнски празник, а в Драгушиново да се раждат повече деца.

– Докъде стигнаха заседанията на съдебното дело за сметището?

– Очакваме решението на Административен съд София област по внесената от нас жалба срещу решението на бившия вече Общински съвет Самоков за отхвърляне на нашето предложение за произвеждане на местен референдум.

– Вярно ли е, че има недоволство и в другите общини, там пък заради оскъпяването на такса смет, заради транспорта до Самоков?

– Нямам точна информация – все още се носят само слухове, че една от съседните общини искала да излезе от Регионално сдружение за управление на отпадъците регион Костенец, а друга правела сериозни проучвания за евентуално изграждане на модерен завод за екологична преработка на боклука си.

Десислава Стоянова