Разнородни мъдрости роди идеята да се опакова Голямата чешма. По лентите вече се четат надписи от сорта “Пълна цигания”. Надписването на различни обекти си е чисто български патент, познат дори от вицовете. Един от най-известните е за пътешествениците, които отишли в една пещера. Единят дал зор на другия да спрат слизането, защото им писнало. “Айде, стига слизане! Пиши там … и да си бегаме” – призовал изтерзано другият. Така де, отношението към обектите на културата – пещери, пирамиди, крепости и нататък е самобитно, както много други черти на нрава, характерни за родните ширини. То минава през неразбирането или недостатъчното проумяване на посланията на обектите, останали от миналото, до това, което сега е най-нашумяло и модерно – бутафорията, която роди мащабно крепостно строителство. Вероятно неискреността към заобикалящото ни и желанието да експонираме интерес към културните забележителности ни подтикват към комични действия.
Всъщност Голямата чешма отдавна си чакаше майсторът. Преди много години тогавашната местна власт предлагала на покрива й да се покачи оркестър и да свири, та да се чуе из целия град на самоковите. Идеята да се въне обликът на пространството около чешмата също е влязла в исторята. На друг кмет пък му пречела, защото е знайно, че това е първата обществена сграда в Самоков. На някои не се понравил фактът, че е от времето на турското робство и в стил на обществата, свързани трайно с комунизма, чешмата трябвало веднага да се премахне. Породила се дискусия и на Голямата чешма големите промени се разминали.
Сега обаче около нея се веят сини ленти и я охлаждат от страстите на историята и на настоящето. На привържениците на синята идея новата естетика на Голямата чешма им хареса, възвишеният й, нов вид стана фон за снимки за спомен и множество селфита.