Личността на Васил Гоцев е емблематична за времето на промените и управлението на Иван Костов. Въпреки бурните събития, важни за историческото развитие на България, той бе и сега е уважаван от колегите си в страната и чужбина и от обществеността.
Васил Стоянов Гоцев е роден на 21 юли 1929 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“през 1951.
През 1953-1961 е адвокат в Перник и София (1961). През 1973 е адвокат, доцент по гражданско право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1986). Съветник по гражданско законодателство в Съвета по законодателството (1987-1989).
Член на младежката Демократическа партия от 1946г. Член на Демократическата партия от възстановяването й след 10 ноември 1989 г. ДП е сред съставящите коалицията Съюз на демократичните сили. Един от експертите на СДС на Кръглата маса.
Депутат в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание в листата на СДС. Заместник-председател на Интерпарламентарния съюз и ръководител на българската интерпарламентарна делегация (1992-1994). Член на българската делегация в Парламентарната асамблея в Съвета на Европа (1992-1997). Заместник-председател на СДС през 1992 г. 1996 г. – един от седемте заместник-председатели на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ в качеството си на член на парламентарната група на България в Съвета на Европа.
От 1997 г. до 1999г. Васил Гоцев е министър на правосъдието и правна европейска интеграция от квотата на СДС, в правителството на ОДС.
Заместник-председател на Съвета по европейски въпроси към Народното събрание (2000). Арбитър в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Член на Националния изпълнителен съвет /НИС/ на СДС до 11-ата Национална конференция на партията на 26 февруари 2000 г. Избран за съдия в Конституционния съд от Народното събрание (2000). Автор е на монографии и публикации в периодичния печат по гражданското материално и процесуално право. Владее френски, ползва италиански и немски.
Баща му е бил машинен инженер в Министерство на железниците. Уволнен е на 9-ти септември. “Бог му даде да живее до 98 години, до 96г. работи като сътрудник на Института за изобретения и рационализации. Майка ми беше отдадена на семейството” – споделя Гоцев.
-Г-н Гоцев, знаем, че харесвате село Радуил, как се чувствате в него?
-Харесва ми и по сантимент. Близо е до Боровец, където като дете съм прекарвал летата си. Знаете ли, хората в Радуил са много добри, вече от 10 години съм тук. Хората са добри и религиозни, което за мен е много важно. Може би има значение, че свещеникът в Радуил е много благочестив човек. Ако днес минете покрай черквата привечер, ще видите колко много млади хора има в нея. Утре е празник и има служба. Като минават покрай черквата, повечето хора се прекръстват, отговарят на поздрав с “Дал Бог добро”. От Радуил е и най-хубавият фасул в България. Като масло е.
-Смятате, че религията е важна?
-Вярващият човек е с по-добър морал, има чувство за взаимопомощ, знае, че е лошо да се прави зло на другите.
-Близо до Радуил и Марица е Черната скала, знае се, че Вие през годините имахте доста активно отношение към историческите събития, свързани с нея.
-На 9-ти септември бях на 15 години и много добре помня събитията. Комунистическата власт се установи със силата на съветското оръжие, когато Съветският съюз ни обяви война, а ние вече бяхме обявили война на Германия. Аз съм преглеждал архивите и съм виждал материали, при които Георги Димитров от Москва дава указания на българските комунисти и Трайчо Костов да се извършат колкото може повече избивания, докато не се намесят съюзниците да ги спрат. Нещо, което съюзниците на СССР изобщо не направиха. Беше избит цветът на интелигенцията, без съд и присъда, по подчертано жесток начин. Това е била общата линия на партията. В телеграми на Димитров по време на Народния съд има указания кои хора да бъдат осъдени на смърт. Такава телеграма аз приложих към делото за отмяна на присъдите. Над 2 500 души са осъдени от така нар. “Народен съд”, останалите са хиляди. Имало е търговци, учители, кметове – убити, без да са извършили престъпление. Допускам, че преките извършители също се знаят, както и убитите, най-малко от актовете за смърт. Мисля, че от Черната скала са убити над 60 души. Не знам дали е било еднократно. Събитията на Черната скала са един от най-ярките признаци на нечовешката жестокост на представителите на комунистическата власт, като от тогавашното й ръководство и сега “модернизираната” БСП не са се разграничили от тях. От Черната скала са хвърлени хора, които не са имали нищо общо с политиката. Само един нечовешки разум, пропит от истерия и злоба е могъл да позволи да стане това.
-Защо е избрано това място?
-Пропастта е много голяма, комунистите са неподдражаеми в умението си да бъдат жестоки. Преди години тук дойде немският посланик, г-н Мецгер, който ни съветваше да не се конфронтираме със социалистите, че може да се разберем с хора като Николай Добрев и тогава аз му показах Черната скала и разказах историята й. Той само вдигна рамене…
Нито веднъж не съм чул или видял някои от комунистите, които сега казват, че изповядат демократичните приниципи и са социалисти, да са се разкаяли. Родителите на някои от тях тогава са ръководили партията и държавата и наред с преките извършители носят лична отговорност за жестокостите. Промяна може да се твърди, че има в БСП само ако се откаже да чества непрекъснатостта на съществуването на партията и да се прекланя пред нейните тогавашни ръководители.
-Осъдени няма?
-За съжаление няма осъдени, много дела се прекратиха поради изтеклата давност, като се пренебрегват обстоятелствата, че за престъпления срещу човечеството, давност няма. Никой не казва, че по същество това са престъпления срещу човечеството. Преди няколко дни ми попадна статия във френския вестник “Либерасион”, от която става ясно, че в Румъния е осъден 90-годишен, който е бил надзирател в затвор, в който са вършени жестокости.
Десислава Стоянова