След вечернята в храма “Покров Богородичен”, отслужена тази вечер, прочувствено говори известният музикант, композитор, диригент и планинар Борис Стрински. Уважаваният в цяла България в средите на музиката и планинарските хорове, наричан от приятели и познати Бай Боре, тази вечер припомни исторически факти, които не може да бъдат изтрити нито от времето, нито от политическата конюнктура.
“Убитите след 9-ти септември са жертви невинни, те бяха изтеглили България след кризата на 10-то място по жизнен стандарт в Европа. Сега сме на 32-ро. Трудно ми е да говоря в такъв момент, за това време. Хората ги извеждаха от къщите “за малка справка”; “вземете си повече пари и дрехи” – и след 4-5 часа те вече не бяха между живите. После другите бяха пратени в лагерите. Лагерите бяха осеяли цялата страна. Целта беше да се пречупи българинът и националното му чувство. Хората от селата бяха принудени да си дадат животните, имуществото, всичко, за да останат с голи ръце. Тежък живот, особено за селяка. А тзи, които не бяха съгласни с новия режим, намерен бе начин да бъдат изселени. В Народния съд участваха обикновени хора, които издаваха присъди за смърт за цвета на България. Това бяха търговци, свещеници, индустриалци и др. – цветът на българската нация. Защо нашите управници не определиха един ден за национално почитане на тези жертви? – даваме си сметка защо – тези, които ни управляваха през 25-годишния преход, са деца на комунистите. Те са по върховите места, жадни за власт и пари. Ден за памет на жертвите на комунизма – вечна им памет” – бяха част от думите на Стрински.
Както е известно, неговият баща е убит по време на комунистическите репресии на билото над село Шипочане. Там е убит още един самоковец и на мястото роднините им са поставили паметна плоча. Борис Стрински остава сирак на 15 години.