Бомарше, бащата на Фигаро – на сцената на Народния театър

Часовникар,музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада

В края на месец септември миналата година се състоя премиерата на „Един безумен ден“ в Народния театър, Голяма сцена на Народния театър „Иван Вазов“ и я превърна в истински блестящ театрален карнавал.

34 години по-късно безсмъртният текст на Пиер дьо Бомарше „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“, е отново на първата ни сцена, този път в прочита на един от водещите актьори на трупата – Михаил Петров. Самият той изиграл през 1984 г. ролята на Фигаро, сега Петров влиза в ролята на режисьор и повежда нова вълна талантливи млади актьори в компанията на блестящи професионалисти.

 

За първи път в Народния театър „Сватбата на Фигаро“ е поставена на Камерна сцена през 1984 г. от Никола Петков. Любопитното е, че и тогава, и сега, авторът на музиката е един и същ – музикалният колос Любомир Денев.

Сред звездите в актьорския състав са и Параскева Джукелова, която е Марселина, младият Димитър Живков е в ролята на Фигаро, пресъздадена навремето от самия Михаил Петров и Антон Радичев.

Разбира се, за да е пълен в пищността си театралният карнавал, на сцената ще има и дворцов оркестър, съставен от виртуозните музиканти Жорж Паликарски, Слав Бистрев, Николай Казаков и Ивайло Флоров.

Разкошните костюми, с които актьорите се вихрят на сцената, са дело на Елена Иванова, хореограф е Мариана Крънчева, а музикален педагог – Евгени Господинов.

Три дебюта, които ще се запомнят!

„Един безумен ден“ е дебют на сцената на най-големия ни театър за трима млади актьори.

> Димитър Живков като Фигаро

Той е много опасен. Опасно талантлив. Опасно откровен и опасно точен като човек. Истински живак. Неслучайно, всеки, който го е гледал в „Живак“, знае, че това представление също изглежда опасно – опасно е за зрителите, които има опасност да се пукнат от смях и опасно за актьора Димитър Живков, който два часа играе буквално като луд. Дяволски талантлив и еднакво убедителен е във всеки един от над 10-те характера, които пресъздава. Още по-шокиращо е, че той се опитва (и успява!) да играе няколко персонажа едновременно.

> Стелиан Радев като граф Алмавива

Той  е откритие на Нина Димитрова и е приемник на Васил Василев-Зуека в „Шинел“. „Почти всички бяха много скептични, когато през 2012 г. го поканих да играе в „Шинел“, на мястото на Зуека. Оказа се, че Стенли изненада всички. Мен обаче не може да ме изненада, защото знам колко талантлив е“, разказва талантливата режисьорка за срещата си с Радев. „Още тогава разбрах, че това момче има невероятна дарба и че ако въобще някога ми е минавало през акъла да възстановявам „Шинел“, то Стелиан Радев е причината“, допълва тя. Три години по-късно Радев демонстрира целият мащаб на таланта си в друго представление на Нина Димитрова – „Дневникът на един луд“.

 

Джулия Бочева като Сюзан

Михаил Петров не крие възхищението си от 25-годишната талантлива красавица. „За мен тя е голямата изненада, казва режисьорът. Те беше едно момиченце, а тук играе като актриса с 15-годишен опит на сцената на Народния театър. А сцената на Народния театър е препъвала много големи актьори и много големи режисьори“.Джулия сама призна чрез публикации в социалните мрежи, че с възможността да играе в Народния, е сбъднала мечтата си. „За мен беше голямо предизвикателство, както и удоволствие! Благодаря за липсата на егоизъм, за толерантността, благоприятната атмосфера и търпение! Моето обучение и път не бяха леки, даже хич (повечето сте запознати с това), но ето че с постоянство и работа се стига далеч и се сбъдват мечти! За таланта ще говорят други! Хубаво представление се прави с уважение и любов!“, написа тя.

25-годишната Джулия завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков“, където изучава активно пиано и виола, а после учи в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, специалност „Актьорство за драматичен театър“.

 

Михаил Петров за „Един безумен ден“:

 

Представлението е като театрален карнавал. Подходящо е за всякаква публика, защото е на пластове – има и дълбочини, и лека, забавна повърхност, така че всеки зрител ще намери нещо за себе си.

Спектакълът не е типичен за българския театър, в който, както и в киното и телевизията, доминира битовата реалност – няма полет, няма фантазия, стремеж да скочиш малко по-високо.

Уникалният плакат на „Един безумен ден”

За да пресъздаде атмосферата на спектакъла, фотографът Любомир Сергеев е снимал заедно и поотделно всички 15 актьори и четиримата музиканти от дворцовия оркестър. Визията, в която сякаш фигурите всеки момент ще затанцуват, е вдъхновена от класическите майстори-романтици като Йожен Дьолакроа, Рубенс и Гоя.

За пиесата и нейния автор

Бомарше определя жанрово пиесата си като комедия, но тя, без съмнение, е и политическа сатира. Неслучайно е забранена за дълго време. Братът на Луи ХV гледа представлението и едва не получава удар. Спират спектакъла, а Бомарше за пореден път влиза в затвора. Започват масови всенародни вълнения. Смята се, че тази пиеса провокира избухването на Великата френска революция, което доста сериозно е отразено в сценичната адаптация на Михаил Петров.

D66A4446

Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше (24 януари 1732 г. – 18 май 1799 г.) е известен френски писател, драматург и публицист. Роден е в Париж, в семейството на сравнително богат за времето си часовникар. Ходи на училище до 13-годишна възраст. По-късно чрез самообразование успява да блесне като един от най-ерудираните хора на своето време.
Факт, който малцина знаят за младия Бомарше, е че той е велик радетел за защита на патентното право. Като достоен син на баща си и наследник на семейния занаят, той прави специфично усъвършенстване на часовниковия механизъм. Поверява го в ръцете на конкурент от часовникарския бизнес, който си присвоява иновацията и дори я рекламира в парижки вестник. Бъдещият писател опровергава самозванеца смело в същото издание. Противникът, който е богат и влиятелен, повдига срещу „нахалния Карон“ креветническа кампания. Скандалът е толкова грандиозен, че се налага да се намеси лично кралят. Стига се до експертиза, извършена от Академията на науките. Истинският изобретател спечелва спора.
maxresdefault
Така е отворен пътят на младия писател с остро перо към двореца. Луи XV го назначава за учител по музика на дъщерите си. (Покрай часовникарството Бомарше в младостта си учи и музика). В двореца той прави някои подобрения в музикалния инструмент арфа.
През 1764 г. Бомарше заминава за Испания, където остава около една година. Този престой в Испания по-късно е намерил литературен израз в неговите знаменити „Мемоари“. През 1767 г. издава драмата „Евгения“.
Бомарше бил в близки отношения с генералния откупчик на данъците Пари Дюверне, който използвал влиянието на писателя в двореца, за да печели „държавни поръчки“ и от своя страна му се е отплащал добре. Неочаквано обаче Дюверне умира, а целият капитал на Бомарше бил в негови ръце. Бомарше завежда дело, наследникът на крупния финансист оспорва. Обвиняват Бомарше във фалшификация на документи, че е отровил двете си жени и за други тъмни дела в двореца. Бомарше удря плесница на един херцог и кралят го праща в затвора.
Тайните интриги на френската аристокрация, задкулисните мръсни дворцови игри, корупцията и моралната нечистоплътност на висшата класа са разкрити без жал в „Мемоари“. Успехът на книгата стресва двореца и парижкият парламент издава присъда за публично изгаряне.
През 1770 г. Бомарше написва втората си драма „Двама приятели“. Това, с което той остава в световната история на литературата, са двете комедии: „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“. Сюжетът им е испански, действието се развива в Испания, но всички разбират, че стрелите на сатирата са насочени към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на голяма сцена на „Сватбата на Фигаро“ през 1784 г., братът на Луи XV – граф Провансалски, издействал от краля заповед за арестуването на Бомарше и авторът бил хвърлен в затвора. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дни освободили автора. Последната пиеса на Бомарше „Новият Тартюф или престъпна майка“ е писана след революцията.
Преди Франция да се включи официално в Американската война за независимост през 1778 г. Бомарше играе главна роля в снабдяването на американската армия с провизии, амуниции и оръжия. Той създава дори фиктивна компания Roderigue Hortalez and Company, чрез която осъществява доставките.
Волфганг Амадеус Моцарт пише операта „Сватбата на Фигаро“. Премиерата е на 1 май 1786 г. във Виена.
Джоакино Росини пише опера по пиесата на Бомарше „Севилският бръснар“, чиято премиера е на 20 февруари 1816 г. в театър „Арджентина“ в Рим.