Часовникар,музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада
В края на месец септември миналата година се състоя премиерата на „Един безумен ден“ в Народния театър, Голяма сцена на Народния театър „Иван Вазов“ и я превърна в истински блестящ театрален карнавал.
34 години по-късно безсмъртният текст на Пиер дьо Бомарше „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“, е отново на първата ни сцена, този път в прочита на един от водещите актьори на трупата – Михаил Петров. Самият той изиграл през 1984 г. ролята на Фигаро, сега Петров влиза в ролята на режисьор и повежда нова вълна талантливи млади актьори в компанията на блестящи професионалисти.
За първи път в Народния театър „Сватбата на Фигаро“ е поставена на Камерна сцена през 1984 г. от Никола Петков. Любопитното е, че и тогава, и сега, авторът на музиката е един и същ – музикалният колос Любомир Денев.
Сред звездите в актьорския състав са и Параскева Джукелова, която е Марселина, младият Димитър Живков е в ролята на Фигаро, пресъздадена навремето от самия Михаил Петров и Антон Радичев.
Разбира се, за да е пълен в пищността си театралният карнавал, на сцената ще има и дворцов оркестър, съставен от виртуозните музиканти Жорж Паликарски, Слав Бистрев, Николай Казаков и Ивайло Флоров.
Разкошните костюми, с които актьорите се вихрят на сцената, са дело на Елена Иванова, хореограф е Мариана Крънчева, а музикален педагог – Евгени Господинов.
Три дебюта, които ще се запомнят!
„Един безумен ден“ е дебют на сцената на най-големия ни театър за трима млади актьори.
> Димитър Живков като Фигаро
Той е много опасен. Опасно талантлив. Опасно откровен и опасно точен като човек. Истински живак. Неслучайно, всеки, който го е гледал в „Живак“, знае, че това представление също изглежда опасно – опасно е за зрителите, които има опасност да се пукнат от смях и опасно за актьора Димитър Живков, който два часа играе буквално като луд. Дяволски талантлив и еднакво убедителен е във всеки един от над 10-те характера, които пресъздава. Още по-шокиращо е, че той се опитва (и успява!) да играе няколко персонажа едновременно.
> Стелиан Радев като граф Алмавива
Той е откритие на Нина Димитрова и е приемник на Васил Василев-Зуека в „Шинел“. „Почти всички бяха много скептични, когато през 2012 г. го поканих да играе в „Шинел“, на мястото на Зуека. Оказа се, че Стенли изненада всички. Мен обаче не може да ме изненада, защото знам колко талантлив е“, разказва талантливата режисьорка за срещата си с Радев. „Още тогава разбрах, че това момче има невероятна дарба и че ако въобще някога ми е минавало през акъла да възстановявам „Шинел“, то Стелиан Радев е причината“, допълва тя. Три години по-късно Радев демонстрира целият мащаб на таланта си в друго представление на Нина Димитрова – „Дневникът на един луд“.
> Джулия Бочева като Сюзан
Михаил Петров не крие възхищението си от 25-годишната талантлива красавица. „За мен тя е голямата изненада, казва режисьорът. Те беше едно момиченце, а тук играе като актриса с 15-годишен опит на сцената на Народния театър. А сцената на Народния театър е препъвала много големи актьори и много големи режисьори“.Джулия сама призна чрез публикации в социалните мрежи, че с възможността да играе в Народния, е сбъднала мечтата си. „За мен беше голямо предизвикателство, както и удоволствие! Благодаря за липсата на егоизъм, за толерантността, благоприятната атмосфера и търпение! Моето обучение и път не бяха леки, даже хич (повечето сте запознати с това), но ето че с постоянство и работа се стига далеч и се сбъдват мечти! За таланта ще говорят други! Хубаво представление се прави с уважение и любов!“, написа тя.
25-годишната Джулия завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков“, където изучава активно пиано и виола, а после учи в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, специалност „Актьорство за драматичен театър“.
Михаил Петров за „Един безумен ден“:
> Представлението е като театрален карнавал. Подходящо е за всякаква публика, защото е на пластове – има и дълбочини, и лека, забавна повърхност, така че всеки зрител ще намери нещо за себе си.
> Спектакълът не е типичен за българския театър, в който, както и в киното и телевизията, доминира битовата реалност – няма полет, няма фантазия, стремеж да скочиш малко по-високо.
За пиесата и нейния автор
Бомарше определя жанрово пиесата си като комедия, но тя, без съмнение, е и политическа сатира. Неслучайно е забранена за дълго време. Братът на Луи ХV гледа представлението и едва не получава удар. Спират спектакъла, а Бомарше за пореден път влиза в затвора. Започват масови всенародни вълнения. Смята се, че тази пиеса провокира избухването на Великата френска революция, което доста сериозно е отразено в сценичната адаптация на Михаил Петров.
