Има живот и под пепелта на забравата
Работата на Димитър Кокошков при германците, му коства живота
Димитър Кокошков е от известен самоковски род. Получава военно образование. Кметува през периода 1923г. – 1929г. Бил е народен представител.
Директор на Държавната печатница. Участвал е Отечествената война. На 21 април 1954г. е осъден на смърт от Народния съд. Има големи заслуги и за туристическото дело в Рила.
Кой може да повярва, че днес ще търсим следите на Димитър Кокошков – осъден и убит от Народния съд? Търсим ги и като на човек, и като на кмет.
Роден е юни 1892г, съвипусник на цар Борис. След преврата през 1923г. е уволнен. Бил е звенар, съвипусник и на Кимон Георгиев. Задържан е, но Кимон Георгиев го освобождава. Става кмет през 1926г. От 1934г. е директор на Държавната печатница. Водопроводът за Самоков е негово дело. Участва в дейността на застрахователно дружество „Балкан“. Според справка на Историческия музей е кмет в периода 1923г.-1929г. Кокошков е приятел на две исторически личности и цар Борис и Кимон Георгиев – автор на три преврата Деветоюнския, 19-майския и Деветосептемврийския. Едноокият политик става два пъти министър – председател след тях. Един ден Кокошков и Кимон стават смъртни врагове и заемат коренно различни политически позиции. Накъде се ориентира Кокошков – много надясно. „Човек не бива да превежда себе си на езика на другите“ – казва поетесата от Пловдив София Несторова. Това прави и Кокошков.
Със съдействието на българския владетел става директор на Държавната печатница. Построява почивна станция на печатарите в Говедарци. Познанството му с Тодор Живков е забулено в мъглата на времето и трагедиите на тоталитаризма.
Димитър Въжаров – бивш учител по мебелно столарство през 1997г. 93 – годишен споделял – „Той беше от богата фамилия, братовчед на доктор Михаил Кокошков. Благороден човек , помагаше на хората, беше много общителен. Има големи заслуги за изграждането на хижите в Рила. Като председател на „Рилски турист“ подпомага изграждането на Мусаленската хижа, първата хижа „Маловица“, хижите „Заврачица“ и „Грънчар“, има данни, че по негово време е построена и метеорологичната станция на Мусала. Смятаха го за цанковист. Кметът има заслуги и за планировката на улици в града. По време на Втората световна война Кокошков е назначен за началник – снабдяване в щаба на германската армия, който временно се установява в Боровец и Говедарци. Работата му там по късно ще стане аргумент за неговото ликвидиране от комунистите.
Родът на Кокошкови през Възраждането е на абаджий и гайтанджии. Основател е Михаил Кокошков. Според сведения на Христо Манов около река Бистрица откъм Туристическата градина братята Кокошкови и Христо Николиев имали по три работилници с по 50 чарка. Михалко умира при трудова злополука на 35 години и го наследява синът му, Иван, който тогава бил 12- годишен.
Източник: в. „Седмица“, автор Хрим Христовски , на сн. семейството на д-р Михаил Кокошков и Димитър Кокошков, осъден от Народния съд на смърт на 21 април 1945г.
