Години наред сред настихващи аплодисменти артистът Васил Михайлов от Читалище – паметник „Отец Паисий“ след финалните реплики оставаше в поклон с ръка на сърцето пред публиката. Днес тя е в поклон в памет на комедийния актьор, изявил се и като режисьор на сцената на Читалището.
Още преди да изкласи първия випуск на МЕТ „Н. Вапцаров“ в Самоков, Васил Михайлов се качва на сцената. Първата му изява е в пиесата „Блокада“, 1960 г., когато е ученик в шести клас. Режисьор била учителката Костова, класната им в ОУ „Отец Паисий“ , играе заедно с Любо Пармаков, Ники Георгиев, Румен Деянов, Христо Танушев, Станислав Капаров, Мария Караджова.
Следват безброй роли в „Големанов“, в детската пиеса „Снежната кралица“ от 1974, под режисурата на Л. Малинов, „Свекърва“ – първо негово участие в Читалищния театър, „Молиер“ – 1977г., „12 нощ“ на Шекспир, получава златен медал за пиесата, златен медал получават и още 6 актьори от пиесата, сребърни – трима, златен – за режисьора Л. Малинов от Републиканския фестивал през 1972 г. в Благоевград.
Тази година се навършиха и 30 години от премиерата на „Как да управляваш жена си“ под режисурата на Васил Червенков, във Военен театър към ДНА – Самоков. Васил Михайлов участва и във „Вражалец“ в Профсъюзен театър – Самоков, с режисьор Любослав Стефанов.
Игра още във „Ветрилото“ на Карло Голдони, „Последната жена на Дон Жуан“, „Червени рози“ „, Вечеря за глупаци“, „Има ли смисъл да утепваме мечка?“, „Далавера за леваци“ с младежкия театър към Читалището….много са постановките. Допреди дни ни напомняше за тях във Фейсбук…
Любослава Кьосева: С Веско съм играла в много постановки. Винаги съм се възхищавала от таланта на този човек! Никога няма да забравя как с нетърпение очаквах неговата поява на сцена. Усещане за любов от публиката към него. Бурни аплодисменти, преди да започнеш играта си! Присъщо само за големите актьори! Спирахме играта си за две – три минути и продължавахме с много любов и позитивизъм! Човек с голямо сърце, отворен да помогне на всеки.
Незабравими моменти… „Последната жена на Дон Жуан“, „Червени рози““, Вечеря за глупаци“ и други. Имах възможността и да работим заедно. Бяхме в една канцелария в Читалището. Беше и мой режисьор. За съжаление за кратко. Последно се чухме на 13-ти октомври за участието ми в поредната негова постановка, но УВИ…. Животът е кратък и един….Но някъде там във вечността ще го посрещне и моята Женка (Женя Япракова), с която ще продължат да творят! Поклон, Веско! Светъл да е пътят ти! Много поздрави на Женка!
Мая Христова: За мен бе чест, че познавах Васил Михайлов. Времето, прекарано в екип с него, пиесите, които изиграхме заедно, макар и за кратък период, оставиха незаличим отпечатък в живота ми. Веско остави следа, ще липсва мекият тембър в гласа му, строгата усмивка и топлина. Почивай в мир, приятелю!
Светъл път към небесния театър, г-н Михайлов!
Сайтът „Самоков инфо“ изказва съболезнования на близките на актьора!
Благодарност за предоставените снимки от Любослава Кьосева и Мая Христова. Другите са от личния архив на Васил Михайлов
Десислава Стоянова