Дребни лъжи на голяма надморска височина
Алпинизмът е един свят на дебати, караници и полемики от всякакъв вид.
Дали ще го разглеждаме като спорт, изкуство или начин на живот, трудно може да се направим, че не виждаме надпреварата за подвизи и луди рекорди, който той поражда. И тъй като няма съдии по планинските върхове, единствените доказателства за успех идват от свидетели, снимки или предмети, оставени на върха. Не е учудващо, че някои мошенници успяват да се запишат в историята, но за кратко време…
Достатъчно е да видим начина, по който Уели Щек разпространи своя скорошен рекорд по северната стена на Айгер (2ч и 23 мин по маршрута на Хекмайер), за да разберем, че през 2015г. нещата вече са сериозни. Швейцарският алпинист, чието изкачване на Анапурна беше подложено на полемика, поради загубата на фотоапарата си по време на качване, този път подходи много сериозно: снимка на върха, показваща неговия часовник, връзка към следата на GPS приложението, видео от изкачването и т.н. Този път няма никакви забележки, браво, господине!
Чезаре Маестри и лъжата за Серо Торе
Но в дългата и вълнуваща история на алпинизма, нерядко може да се намерят истории, намирисващи на измама. И един от първите разобличени е изтъкнатия доктор Фредерик Кук, който бидейки по-скоро специалист в полярните изследвания, през 1906 се пробва с алпинизма, с опит за изкачване на Макинли (Денали). Той въобще не се справя със задачата, но все пак се опитва да обяви, че го е изкачил, преди да бъде разобличен от своите спътници.
Но една от най-красивите измислици на тази тема, без съмнение ще остане тази на Чезаре Маестри през 1959 г. на страшния Серо Торе в Патагония. Той тръгва да опита изкачване с австриеца Тони Егер и се връща на базовия лагер след шест дни, сам, твърдейки, че Егер е отнесен от лавина. Но най-вече, той твърди, че е качил върха, отбелязвайки с това един от най-големите подвизи в алпинизма! Отначало считан за герой, Маестри малко по-малко ще бъде свален от пиедестала си, докато катерачи от целия свят опитват отново и отново точно тази стена и се връщат победени. Многото несъответствия в неговия разказ, заедно с липсата на снимки и на следи оставени в планината, сглобяват малко по-малко пъзела на гнусната лъжа, доказана вече днес, въпреки, че на възраст над 85 години, гордия Чезаре продължава да отрича тъжната й очевидност…
Томо Чесен, самозванеца на алпийските пасища
И ако Чезаре Маестри е измислил своето изкачване на Серо Торе, то има един, който е отишъл още по-далеч: измислил е много такива! Този артист е словенецът Томо Чесен, алпиниста, който катери непрекъснато в мъгла, на който батерията на фотоапарата винаги е изтощена! В интерес на истината не винаги: през 1990, той все пак е успял да направи една снимка от върха на Лотце, след като е успял, според него, да направи изкачването по известната Южна стена, считан за непривземаема. Проблемът е, че снимката (публикувана огледално в списание „Вертикал”) е всъщност на някой си Виктор Грошел, и е направена през предната година, за което основния заинтересован не си е дал сметка…
Но и други изкачвания на Чесен са под съмнение. Най-вече това на северната стена на Жану през 1989 г., но и повторението на маршрута „Nf Siesta” на Гранд Жорас през 1987 г. И всеки път тактиката е една и съща: соло, в мъгла или през нощта и разбира се с фотоапарат, който не работи… И с времето тези съмнителни подробности се натрупват: няма оставени следи в планината, разкази будещи съмнение, подозрителни технически подробности и т.н. Това е прекалено, вече никой не вярва на тези истории и така, в края на 90-те години, Томо Чесен все пак влезе в историята, но не през парадната врата…
О Еун-Сун, Херцог и останалите…
По-наскоро, корейската алпинистка О Еун-Сун се намери на обвинителния стол, „подведена под отговорност” от нейната съперничка в покоряванетно на 14-те 8-хилядници, испанката Едурне Пасабан. Последната оспорва нейното изкачване на Канчендзьонга през 2009, което О Еун-Сун доказва със снимки в мъглата, и още по-мъглявите свидетелства на придружаващите я шерпи. И сега коя от тях двете е първата дама успяла да изпълни известното предизивкателство на 14-те 8-хилядници? Иди и разбери…
И какво да кажем за свръзката Херцог-Лашенал на Анапурна през 1950 г.? Наистина ли са били на върха? Малко е да се каже, че снимката, на коята Херцог размахва своя пикел на един връх, който не изгрлежда да е такъв, разбуни много духовете на времето си. Колко още хора има днес, които не вярват в истинността на това най-велико събитие в историята на френския алпинизъм?
Дори най-великите имат право на тяхната доза недоверие. Когато връщайки се от Нанга Парбат без своя брат, след трагичната експедиция през 1970 г., Райнхолд Меснер не беше ли също обвинен че е излъгал, не само за изчезването на бедния Гюнтер, но дори и за изкачването на върха? Но за разлика от някои шарлатани, Меснер никога не си забравя фотоапарата всеки път, когато записва страница в списъка си с подвизи, който днес е толкова дълъг, колкото и носа на Томо (Пинокио) Чесен.
Thomas Vennin,
/Преведено от френски език/