Началото бе на 20.04.2011г., когато предложих на Общинския съвет и кмета и да бъде изграден този паметник, а в двора на храма в първи квартал, където почиват тленните останки на част от тези герои, да бъдат поставени паметни плочи с имената на всички тях – известни нам и останали незнайни, за да е възможно извършване на помени и други църковни ритуали. В рамките на тогавашния управленски мандат, след привидно радушно прегръщане на идеята и въпреки многократно настояване от моя страна реален резултат нула.
26.03.2013г. С писмо до новите общински съветници, председателка на Общинския съвет и кмет, настоях повторно предложението ми от 2011г. да бъде разгледано от постоянните комисии, съвета и общинската администрация, и със съдействието на гражданството тази идея да се осъществи. В отговор – неистинни твърдения, че в училищата ни много се преподава за тези герои (обстойна проверка установи точно обратното) и уверения, че общината “.. прави и ще прави всичко за да се съхрани за поколенията спомена за достойнството на самоковските опълченци..”- изготвил главен експерт Пепа Георгиева, с уважение кмет Владимир Георгиев. Така и до ден днешен не се забеляза това всичко да има някакво действително потвърждение. Тогавашната реакция на музея – символично размърдване.
Последваха от моя страна питания до Общинския съвет на негови заседания, предложение от 12.08.2014г. до кмета за изграждане на обществен съвет под негов патронаж и включени в състава му подкрепящи идеята общественици, потомци на опълченци и общинари. Мълчание … На аудиенциите при кмета – ще видим, може и да стане в бъдеще пожелателно или в бъдеще неопределено време …
Важни фактори възроптаха паметника да се разположи на местата, които предлагах: на зелената площ от юг на читалището или плътно вдясно от пътеката, или западно от паметника на Чакър войвода. В първия случай щял да засенчва намиращите се доста по-надясно стели с имената на загиналите във войните. Но съвсем наскоро, преди броени месеци, точно пред стелите беше инсталирана спирка. Във втория – щял да се конфронтира недопустимо с Голямата чешма и джамията! Колко забележима е в града ни динамиката, с която се сменят градоустройствените и концепциите за градска мобилност и колко у нас раболепие, дори непоискано ни, преплетено с долна проба угодничество! И всичко това дължим на мощната общинска експертиза по ред важни направления.
По него време в местния печат публикувах списък на опълченците, които бях успял да издиря от официални и други източници, проучвания от срещи с потомци, както и материали за участието им в Освободителната война. Паралелно с това продължавах проучванията на имена, принадлежност към различни дружини, дати, участие в различни бойни действия, военни звания, награди и др. За разлика от зле прикритата враждебност на общинските структури и отделни лица в града ни, съвсем непознати служители от музеи в няколко града в страната, Народната библиотека и различните архивни фондове, с радост ми оказваха пълно съдействие и ми предоставяха информацията, с която разполагаха. Специално искам да отбележа всестранната изключително ценна помощ и пълна подкрепа на целия колектив на общинска библиотека “Отец Паисий”. В повечето случаи двете основни печатни издания в града откликваха и поместваха материалите свързани със самоковското опълчение.
Явното нежелание на общинската администрация да предприеме реални стъпки за реализиране на това обществено полезно начинание ме принуди да организирам подписка на гражданите от общината, подкрепящи изграждането на мемориал на опълченците в центъра на града. Както се очакваше обществеността се включи масово и на вниманието на кмета на шест – седем партиди бяха депозирани подписите на над хиляда човека, събраните бяха доста повече, а имаше и още много желаещи, но подписката бе прекъсната когато се видя, че общинският съвет след отправения пореден призив се ориентира към вземане на положително решение за паметника.
Към средата на ноември 2014г. общинското ръководство скалъпи проект за конкурс с предопределен финал, базирайки игралните условия на член от закона, регламентиращ поставянето на … рекламни, информационни и монументално декоративни елементи върху недвижими общински имоти. Сякаш гражданската инициатива не искаше да се изгради паметен знак, а билборд например или някакво декоративно пано.
Междувременно получих уверение от ръководителя на най-голямото предприятие за мрамор в района на Сандански, че щом се касае за този обект ще ни бъде доставен необходимия всякакъв материал на подчертано преференциални цени.
Продължавах проучването на документи и официални издания на различни институции за набирането на колкото се може повече и по-точна информация за нашите опълченци – изключително трудна работа предвид многото години, които вече ни делят от времето в което те са живели.
През 2015г. съгласувах намеренията на гражданската ни инициатива с областната комисия “Военни паметници” и ресорната дирекция в Министерство на отбраната, които трябваше да вземат решение по предложения от нас проект, а министъра на отбраната положително становище съгласно Закона за военните паметници. Получихме пълна подкрепа и одобрение на представения проект с комплекта документи. С изключителен професионализъм нашата талантлива съгражданка дипломиран инженер Сия Шехтова – лицензиран специалист с десетилетен опит в областта на проектирането на сгради, строителни конструкции и художествено оформление – изработи всичко необходимо по различните варианти на проекта на паметника. Огромен обем скици, чертежи, изчисления. По най-добрия начин тя включи в конструкциите на всички адаптивни към различните теренни условия и околното пространство версии най-ценните виждания и стойностни препоръки на широк кръг хора от гражданската инициатива.
Пак срещи с кмета и разни специалисти, които трябваше да бъдат убеждавани, че народът иска паметник на центъра, а не в Туристическата градина или на Кръста, че трябва да се осигурят средства. Излъгаха ни, че исканото от нас като най-подходящо място южно от джамията пред елата било в частен терен, а сега се вижда че това не е вярно.
След още много перипетии най-после се стигна до решение под № 302/ 19.05.2016г., с което Общински съвет – Самоков дава съгласие за поставяне на “Мемориал на опълченците”. Безспорен успех, но не и успешен финал.
На същото заседание отправих предложение да се изгради председателствана от кмета работна група от общинари, членове на гражданската инициатива и родственици на опълченци, която да наблюдава и контролира всички работи по обезпечаване изпълнението на проекта и разходването на финансовите средства. Глас в пустиня. Винаги на нашите администратори им идва в повече дори и споменаване за граждански контрол над деянията им.
В резюме на казаното дотук, може с чиста съвест да се твърди, че общинската администрация много повече спъваше реализацията на идеята и изработения проект от гражданската инициатива, вместо да насърчава и всячески да допринася изграждането да стане колкото може по-скоро. За жалост това парадоксално поведение, както ще видим по-нататък продължава да е факт.
Времето течеше и решението от 19.05. взе да остарява. Отново искания да се задвижват следващите процедури, да се заделят средства за финансиране, но резултат не се забелязваше. На общественото обсъждане на бюджета за 2017г. получих уверение от най-високата позиция, че през предстоящия строителен сезон паметник вече ще има и независимо че в разходната част средства не били предвидени, това не бивало да ме притеснява – такава скромна сума никога не била проблем за състоятелната ни община. В началото на лятото от кмета същите още по-категорични уверения.
Ние организирахме всичко необходимо: заседанията на областната комисия “Военни паметници”, понаучихме културния ресор и музея на едно-друго за опълченците, представихме три еднообразни доста обемисти папки с проекта за паметника, депозирахме становището на министъра на отбраната и зачакахме ангажиралата се в началото на месец август община с изработване на комбинирана скица и виза да направи каквото трябва. И така до ден днешен. Към днешна дата никой не може да ми каже къде са трите папки с проекта. Вместо паметник подравнен терен с посадени на негово място дръвчета и кипарисчета.
На сесията през октомври кметът въвежда в заблуждение цял общински съвет и народонаселението с думите: “Последно нещо, което се прави в момента е паметника на опълченеца. Предложението на Инициативния комитет беше да се сложат само три плочи с имената. Обърнахме се към скулптур и ни предложиха варианта да се сложи фигура на Никола Корчев, който е със Самарското знаме.”. Човекът, въз основа на чиято докладна записка е взето решението за построяването, да бърка три плочи с една конструкция, за която разполага с три папки подробни конструктивни чертежи с ясно нанесени 70 – 80 cm подземна каменна основа и бетонна шайба, плюс още 40cm стъпала и площи за венци и цветя, плюс четири орнаментни елемента с височина 3 m и всичко това се носи от една сложна стоманобетонна конструкция. Невъзможно.
Причината е съвсем друга.
Господин кмете, още когато на първото заседание на областната комисия “Военни паметници” Вашата сътрудничка беше инструктирана да бълва необосновани обструкции, аз разбрах, че предстои нов кръг протакане. Ще Ви споделя нещо. На известна и на мен, и на Вас личност паметника не е много по вкуса. Тя била виждала много паметници (а ние може би не) и по правило би трябвало да се спази някакво странно звучащо изискване и нашия проект да е подчинен на него – така да е проектиран и ситуиран, че слънцето да го огрява отвсякъде еднакво. И като знаем, че небесното светило изгрява от изток и залязва на запад, гражданската инициатива би следвало да изготви проект предвиждащ въртящ се фундамент като сцената на Народния театър та да бъде всичко наред. Предложи да ни изконсултира свързано с него лице – близък роднина скулптор. Гражданската инициатива отказа категорично.
Дали същият творец, негов колега или и двамата заедно не са Ви предложили да се изплагиатства Ярослав Вешин? Е, много май ще стане, първо при Фотинов, а отново и в този случай . Пък и защо чак сега се предлага този анекс към проекта ни, това би означавало нова процедура по съгласуване и министерско становище, в добавка малко разправии с нас и току виж минала година и нещо. Тъкмо ще дойде време за нови избори. Ама как не се сетих по-рано, та това е толкова важно! А и ако може някак гражданската инициатива да изчезне, да й писне и да се откаже, та човек да осинови идеята за паметника и си припише заслугата за изграждането му и да се впише в паметната книга. Какво по-хубаво от това!
Бойчо Стамболийски