В българската Конституция ролята на вицепрезидента е максимално стеснена и донякъде тя заема чисто церемониални позиции, ако самият президент не делегира по-специфични функции на втория човек след себе си. Обикновено, а и традицията от четвърт век наложи тези обязаности да са ограничени до даването на гражданство и помилването на затворници. Общо-взето – това е.
През годините на този пост се подвизаваха различни типажи: изключително достойните и достолепни Блага Димитрова и Тодор Кавалджиев, напълно безличния активист на ДПС Ангел Марин, който направи всичко възможно да не се забелязва, но сега действащия ни вице Маргарита Попова е коренно различен политически субект.
Не знам като как се е представяла в ролята на втория човек след президента, но това което се наби в очите на хората веднага след избирането и бе, че тази персона е изключително амбициозна и неспирно активна във вербалната си агресия. Тя е компетентна по всички въпроси, смело прави изявления по всички възможни теми, които и подхвърлят и често не успява да прикрие амбициите си за продължаваща политическа деятелност. През последните месеци медийната активност на Маргарита Попова се завиши с чувствителна агресия, което, според мен, не е случайно. Последната изява на българското вице в БНТ бе в познатата стилистика – неспирно говорене по всякакви теми, които и се подхвърлят и нескрита амбиция за активно участие в политическия живот, но тя определено дразни с това, най-малкото защото е твърде неспецифично за ролята, която и е отредена от Конституцията.
Всъщност характерологичните белези на Попова да говори неспирно се дължи на нейното образование – преди да е завършила право тя е била филолог, коректор и деец на попрището на езикознанието и чак след това се ориентира към правото като още в ранните си години на юрист не крие свръхамбицията си на всяка цена да стане прокурор. Като всяко провинциално момиче/родена е във Велинград/ през годините на промени и антикомунистически жестове и Попова се ориентира към кариерата на абортаж в правния свят – още през 1990 год. става прокурор в Пирдоп, после районен прокурор на Своге. Следва кариера на окръжен прокурор в София до отстраняването и от главния прокурор заради непомерни амбиции и критики, но отстранената прокурорка не си оставя „коня в реката” и става преподавател в Школата на МВР в Симеоново като подготвя дознатели. С идването на Борис Велчев на поста главен прокурор тя става негов говорител и в същото време е реанимирана като я командироват във Върховна касационна прокуратура. Става министър на правосъдието през 2009 год. До този момент тя не е известна нито като прокурор в някое от знаковите дела, нито с някакви сериозни реформи в сферата на юриспруденцията. Популярността и се дължи на нейното дежурно присъствие в средствата за информация – винаги готова да реагира и да говори „компетентно” по всякакви въпроси, винаги усмихната и бравурно защитаваща някаква позиция, обикновено свързана с актуалните управляващи. Може би това е привлякло вниманието към нея и тя е обявена в президентската двойка като подгласник на Росен Плевнелиев през 2011 год., но още тогава стана автор на един парадокс, непознат досега в президентската надпревара. Маргарита Попова отказа да напусне министерството си при номинацията и остана такава чак до избирането и за вицепрезидент. Това породи още тогава доста спорове в юридическите среди, дори имаше закани да се стигне до произнасяне на Конституционния съд, но отмина поради слабия административен респект, който внася постът й
В ролята си на вицепрезидент още в началото пролича нейната силна егоцевтрична природа най-вече в кадрово отношение. Почти всички назначения в администрацията на президентството, свързани трайно и биографически с БСП са дело именно на Маргарита Попова. Момичето от Велинград се оказа „скритата лимонка” на червените в голямата сграда и в администрацията заваляха назначения на крайно леви елементи като печално известната Наталия Киселова – младежки червен лидер, другар, съветник и верен последовател до смърт на Сергей Станишев. Хора от Герб отдавна се отказаха да се опитват да влияят на Попова относно тези червени пристрастия, защото „тя нито приема, нито предава, знае си нейното”.
Оня ден в БНТ българският вицепрезидент направи някои знакови изказвания, които не се отличаваха нито с оригиналност, нито с ярко интелектуално усилие, но основно трябваше да бъдат насочени срещу опитите да се реформира системата на правосъдие. Например започна с трафаретното „Съдебната власт е част от държавната власт и когато се предприемат реформаторски стъпки е хубаво да има дебат” все едно този дебат не продължава повече от година, предизвикан най-вече от печалния модел „Кой?”. И след това завърши тирадата си вицепрезидента на страната, така: „Много е трудно да се случи съдебната реформа.”, защото сме имали досега един модел, към който трябва да се придържаме и да внимаваме като се правят промени?! Не пропусна да отбележи и: „Притеснява ме, че при разделението на две квоти прокуратурата ще изпадне в по-голяма зависимост заради политическата квота…” Сякаш сега прокуратурата въобще, ама наистина въобще не е зависима от политиците! Странно съждение на един бивш прокурор, ако не отчитаме вярност към гилдията или друга зависимост. После сериозно се загрижи за мястото на прокуратурата и предупреди, че някои от политиците искали да я върнат 25 год. назад като и отредят място в изпълнителната власт, но уважаемата вицепрезидентка не отчете, че преди 25 год. прокуратурата не бе в изпълнителната власт, а в партийната, бе на подчинение на една партия и тя се наричаше БКП и в това нямаше никакво съмнение или опити за промяна. В този дълговечен дебат как пък един юрист не се сети досега да си припомни добрата стара Търновска конституция, когато нашата съдебна власт е действала перфектно и съвсем в унисон с европейските правни модели. Някой да ми каже името поне на един главен прокурор от 1878 до 1944 год.? Няма да можете, защото хората са го измислили – просто ролята на главен прокурор се е изпълнявала от Министъра на правосъдието и той е имал само координиращи функции сред прокурорите и известно методическо влияние при изготвяне на документите, предназначени за прокурорите. Толкова. И съдебната система е действала перфектно, но сегашните юристи до един са питомци на старата, комунистическа школа в правото, те и създадоха това единоначалие в прокуратурата, което докара всички беди на държавата през последните години. Но тези неща не се знаят, включително и от вицепрезидентката от Велинград. И затова преди 1944 год. е имало закони за изтребление на разбойничеството, за извеждане извън законите на комунистическата партия, за преследване на подривните елементи срещу държавата, дори борбата с корупцията е била стотици пъти по-успешна отколкото сега. След 1944 год. Народната република приема съветския правен модел на Вишински и така го караме и досега. Точка.
Вместо да очакваме от втория човек в държавата ни някаква интелектуална атака, относно ролята и реформите в съдебната власт, чухме пламенна защита на прокуратурата и предупреждение: „Ако ти не говориш открито, ако го правиш с нападки срещу прокуратурата – това ще ни върне във време, което е недемократично.” Това е – очаквахме да чуем и „Рот фронт за прокуратурата!”
И за други неща говори напоително Маргарита Попова – като се започне от циганите, та се стигне до членството на България в Шенген. Останах в впечатлението, че сме удостоени с честта да имаме вицепрезидент компетентен по всички национални въпроси и говорещ от последна инстанция . Към края на разговора ми просветна, че цялата тази напоителна тирада съвсем не е случайна и жената има вече амбиции и претенции към следващ висок пост в държавата, зер попривършва президентския мандат и такава компетентна и важна персона трябва и се полага да заеме нов по-съществен пост в държавата. Одеждите на вице я притесняват, притискат, малки са за нейното самочувствие. Дали ще и подхождат тези на премиер, президент или главен прокурор бъдещето ще покаже, но във всички случаи ще има развитие в сценария с нашенската вицепрезидентка.
Веднъж всъщност вече се игра предприерата на подобен спектакъл. Спомняте ли си, че в един момент се възправи онази комична фигура/тогава не беше толкова одеозна, защото зад него стояха парите на Цв. Василев/ на Николай Бареков, който заяви, че най-достойна за служебен премиер е фигурата на Маргарита Попова и той прави съвсем сериозно предложението. Дали мислите, че беше случайно? Убеден съм, че не беше – просто се тестваше като за ракета носител на партийно обожание. След това стана известно, че самата Попова е в близки роднински връзки с тогавашния обожател на Бареков и член на партията му Светлин Танчев – неговият брат е женен за дъщерята на вицепрезидентката. После някъде се появи и прокурорската връзка на Попова – печално известният прокурор Борислав Сарафов/скандалът „Костинброд” и двойните дъна на микробусите/ се оказа пък първи братовчед на самия Танчев. И скоро лъсна интересния факт, че дъщерята на самата Маргарита Попова е горд притежател на две банкови сметки в КТБ с над един милион в тях. Много, ама много интересно как едно семпло момиче като нея се сдобива с такива пари и другия прелюбопитен факт, че те са от времето, когато майка и е на този пост. Ако беше в Румъния щеше да има поне някакво разследване, но тук в БГ-то е така и като се понавържат фактите се изясняват и връзките между тези наглед не толкова безобидни данни. Но пак да повторя – тук е България!
Попрегледах позициите на самата Попова последните години и се удивих колко често тя е споделяла, че с президента са на различни позиции, но една ми направи особено силно впечатление. Тя застава доста остро срещу изявлението на френския посланик Ксавие дьо Кабан по въпроса за „гнилите ябълки” в правосъдната ни система, може би защото изразът е всъщност на американския посланик от времето, когато същата Попова беше висш съдия – неведоми са пътищата президентски… Дори тогава тя намекна, че правосъдната система е в застой от 2013 год., т.е. откакто самата тя не е в нея…/По-горе говорих за тесните дрехи на вицепрезидента/.
Друг път пък да затвърди впечатлението от вроденото и левичарство се впусна в дълга пледоария, че бедността в България се дължи само и единствено от липсата на планиране, а на мен веднага ми се върнаха времената на социализма, когато всичко се планираше по петилетки. С това планиране цъфнахме и вързахме, но когато трябва да се пуснеш по пързалката на популизма е така.
Иначе казано, вицепрезидентката Маргарита Попова е класическа представителка на новия български естаблишмънт, който по странен начин съчетава левичарството с десния популизъм и в това отношение съвсем се успоредява с политическия и ментор Бареков – също толкова словохотлив и нагъл. Проблемът при нея е, че когато човек чака, времето тече мъчително бавно, което очевадно я изнервя. Не знам какви са били мотивите да я монтират като правосъден министър и после като вицепрезидент, но това е жена, която се подчинява единствено на нейната свърхамбиция и чувствително завишено самомнение, а това е опасно, но трудно се преодолява, много трудно.
И в този контекст едно друго наблюдение от национална телевизия, което едва ли бе случайно. Течеше някакъв дебат за бъдещия президент. Участваше Мадам В. или Валерия Велева, дългогодишен персонал на Тошко Тошев, та самата Мадам В. спомена, че не бива да се изключва в бъдещите президентски избори ролята на Маргарита Попова, която била толкова добра кандидатура, ама наистина толкова добра… Дали ще е така имаме време да видим, но изявлението съвсем не бе случайно.
Досега за 25 год. не сме имали такъв пример, но нашата политическа джунгла е достатъчно обрасла с ерзац водители и нищо чудно да се появи и такава екзотика. Ще бъде поне весело и интересно.
Христо Марков
