Демокрацията ни отне много:
– Задължителната физзарядка;
– Кафето от цикория „Инка“;
– Задължителното участие в манифестациите;
– Бригадите по два пъти годишно;
– Двете години в казарма за мъжете;
– Руския автомобилен парк;
– Изходните визи;
– Програмата „Время“ на руски в петък по БНТ;
– Задължителния руски филм след нея;
– Страха да не те чуят;
– Военното обучение в училище;
– Истмат, диамат, история на БКП;
– Цензурата;
– Вицовете за Живков, Брежнев, Чапай и Петка, грузинците и арменците, чукчите…;
– Трудовите войски за малцинствата и буржоазните семейства;
– „Суперпродукциите“ „Хан Аспарух“;
– Вестниците, нарязани на парчета в тоалетните;
– Универсалната миризма в същите;
– Ленинските съботници;
– Доброволните отряди;
– Дисидентите;
– Почивките с колеги в профсъюзните станции;
– Индустриалните „гиганти“, генериращи пушек и загуби (Кремиковци, Химко…);
– Непосилните външни дългове;
– Плановете да се присъединим към СССР;
– Храненето на смени;
– Партийните секретари;
– Дружбата от векове за векове, която е като въздуха и слънцето…;
– Комсомола;
– Отечествения фронт;
– Страха от неочакван ядрен край на света;
– Задължителното гласуване на избори с един кандидат;
– Митингите в подкрепа на смяната на имената на турците;
– Портретите на Живков и Брежнев навсякъде;
– Възможността да си купиш имота на турски „екскурзиант“ на безценица;
– Невероятната скука на новините;
– Опашките за банани и портокали за Нова Година;
– „Скъпите магазини“ за дефицитни стоки като маслини и мандарини;
– Тридневните траури при смъртта на съветските лидери;
– Корекомите за „вносни“ стоки с твърда валута;
– Презаписите на касетки от плочи, донесени някак от зад „Желязната завеса“;
– Номенклатурата;
– Бозата от 6 стотинки;
– Лагерите: детски, бригадирски, затворнически;
– Киселото мляко от 23 стотинки;
– Бял хляб за 40 стотинки;
– Салам „Петрохан“ (скъп беше). Същото важи за „Закуска“;
– Марципана от соя;
– Мавзолея и мумията в него;
– Жителството;
– Пропуските за граничните райони;
– „Евиния“ плаж;
– Детската асамблея „Знаме на мира“;
– Полякините, продаващи „Нивея“ и „Бич може“;
– ГДР;
– Дружинните ръководители;
– Масовото писане на доноси;
– Режима на тока и водата;
– Панелното строителство;
– Невъзвръщенците;….
…………………………………
– Младостта.
Как човек да не се умили? Моля допълвайте!
Автор: Даниел Смилов, програмен директор политически и правни изследвания
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”.
Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Източник: Клуб Z