Милка Герова – снаха на Тихомир Геров:Поредица от случайности води на бял свят “В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов”

В края на миналата година издателство “Златен змей” преиздаде книгата “С Димчо Дебелянов в казармата и на фронта”. Авторът й, Тихомир Геров, умира месец, преди да бъде издадена през 1957г.

Биографията на “В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов” разказва Милка Герова – снаха в рода Герови.

Милка е съпруга на Владимир Геров – син на Тихомир Геров. Писатели и общественици е дал на света родът Герови. Владимир е един от тях – бил началник на “Енергопроект” и под негово ръководство са построени всички термични централи в България, отоплителни и топлофикационни линии, включително и тази в Самоков.

“Книгата е писана в продължение на две десетилетия и излиза на бял свят, минавайки през много трудности. Три пъти е връщана от издателство “Български писател”. За ръкописите на книгата научих съвсем късно, ние вече бяхме женени. Моят съпруг е помагал на баща си с изписването, той знаеше 20 стихотворения на Дебелянов наизуст.

Преди това познавах Тихомир Геров, но той никога не говореше за книгата. По това време беше Корейската война, той говореше много за нея, с най-големи подробности анализираше събитията. А книгата за Дебелянов беше в сърцето му, не споделяше за нея. Когато вече му върнаха един – два пъти от книгата от издателство “Български писател”, тогава разбрах, вече бях женена за Владимир, неговия син, че той пише такава книга. Знам, че се отчая след като му я върнаха няколко пъти. Но една случайност дава тласък на появата й. Един ден свекър ми случайно срещнал Веселин Дашин, с който били съученици. Тихомир му разказал патилата на книгата. “Как е възможно, ти да напишеш цяла книга, а да не искат да я издадат, още утре оправям нещата” – обещал Веселин Дашин. След намесата му, Геров получава писмо от редакцията да изпрати ръкописа. След известно време обаче му писали, че не са го получили, пакетът се бил загубил. И пак случайности. По това време посещавах едно еврейско семейство – наши познати. Споделих пред тях за изгубения ръкопис и отговора от издателство “Български писател”. Евреинът, родом от Самоков, в чието семейство бях на гости, Алберт Коен, беше директор на пощите и каза, че не е възможно такова нещо да се случи – да се загуби безследно пакет с ръкопис. Албер Коен за няколко часа съдейства ръкописът да бъде намерен. Поради ограничени финансови възможности бяха отпечатани само 100 екземпляра от книгата. На нас ни дадоха само пет екземпляра. За съжаление свекър ми за много малко не можа да дочака книгата да излезе. За щастие, благодарение на академик Радев, на Дойчо Иванов и на издателство “Златен змей”, книгата е преиздадена” – разказа пред сайта “Самоков инфо” Милка Герова.

“За мен Димчо беше откритие, защото обичам литературата. Но в училище не ни предаваха нито едно стихотворение от Димчо Дебелянов. Правихме много постъпки след това да се преиздаде книгата. На мен ми звучеше абсолютно съвременно, но отзиви тогава в пресата нямаше. Издателството не държеше да добие гласност. Когато преди няколко години у нас дойде академик Иван Радев, и ми каза за намеренията си, много се зарадвах” – разказа още Милка Герова.

На разруха и забрава е обречена и фамилната къща на Герови в Самоков. Тя е на 177 години, но по думи на Герова, заради незаконно строителство на постройка на съседите й, къщата се руши. Старовремската й архитектура е впечатляваща. А на тавана й в една от стаите още стои халката на люлката, в която баба Катинка е приспивала деветте си рожби.

Къщата е получена в наследство на Катинка и Владимир Герови от известния иконописец Димитър Щиплията – баща на Катинка. Майка й пък е сестра на майстора на четката Никола Образописов. Десетки писатели и общественици е дал на света рода Герови, но няма памет и в днешно време за стойностното от страна на чиновниците в Самоков.

/сн. Милка Герова и от представянето на книгата в Сарафската къща в Самоков в края на миналата година/
Десислава Стоянова