Едва удържах настоятелните призиви на приятели и познати да напиша нещо за референдума във Великобритания. Ще го направя днес и ще бъда максимално откровен – иначе ние сме царе на увъртането по куневски, научихме за отрицателно време безличния брюкселски сленг, умеем като никой друг да оплитаме всичко в увъртяни фрази, с които не казваме нищо в крайна сметка .
И така да започнем. Бях и си оставам привърженик на напускането на британците от ЕС, за да се спаси остатъчния ЕС трябваше някой да ги уплаши, да се стреснат, да прозрат в Брюксел, че има и свободни хора, които не искат да ги унифицират във всичко. Срещу Брекзит се обявиха всички либерелстващи левичари по света от Обама и Хилари Клинтън до ангелогласната Меркел, дори този, който го предизвика Камерън проведе на място силна кампания за оставане. Но не би. Победиха английските консерватори, водени от Борис Джонсън достатъчно лапидарно подкрепени от Тръмп зад океана. Последните седмици се включиха медиите на острова, включително социологическите агенции – две седмици прогнозираха 4% преднина на привържениците за оставане, но точно с толкова победиха консерваторите. Кой каза, че в социологията грешал само Кольо Колев?! И сега либералстващите пищят до Бога да се повтори референдумът, да се отделят Шотландия и Сев. Ирландия/те получават доста сериозни суми от ЕС/, дори Лондон да се отдели от Англия като отделна метрополия. Събират подписи по интернет, валят петиции и оставки, но да погледнем същината.
На референдума гласуваха 72% от имащите право на глас и победата с 52% на консерваторите не подлежи на съмнение. И на всички трябва да повторим простичкото – ТОВА Е ДЕМОКРАЦИЯТА, ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. На който не му харесва – при Путин няма референдуми. Между другото прочетох анализ на български либерал, че най-голяма полза имал именно Путин. По-голяма глупост скоро не бях чел. Никой не написа, че ЕС се превърна през последните години в един модернизиран вариант на СССР, че Европейският парламент заприлича все повече на Върховния съвет на СССР. И тук трябва да кажа, че сме си избрали доста простички евродепутати – становищата на всички/без А. Джамбазки/ бяха буквални преразкази на Меркел и Камерън и се надпреварваха да чертаят в черно бъдещето, защото чувстват напълно безполезното им стоене в Брюксел, което се заплаща богато. Или както се изразява един приятел „във фабриката за луксозни съдби”. Точно в това се е превърнала администрацията в Брюксел и произвежда непрекъснато такива „фабрики”, а сметките им набъбват в геометрична прогресия. Да ви припомням ли, че когато бе отсвирена като евро-комисар Меглена Пръмова-Кунева получи като „компенсация” … 1 200 000 евро!? Да, 1 200 000 евро.
Сега се появи „коректното политическо говорене” сред либералстващите, а това ще рече, че англичаните трябва да бъдат упреквани , че са глупави, че не може да стане както те искат, че ще си сринат лирата, че в крайна сметка са безпросветни и т.н. Това е новата европейска мантра, лява и куха както всичко, което са сътворили същите. Да, обаче не е така. Все пак там на острова се е родила модерната демокрация и векове са изграждали държава, която никога не е взимала решенията си под емоции. Англия роди Чърчил, а либералстваща Европа роди чудовища като Хитлер, Мусолини и Сталин. Анализът на отминалия вот сочи, че за Брекзит са дали категорично гласът си избирателите от южните и средните части на острова, от по-малките населени места, т.е. старата, консервативна Великобритания на средната класа. Това са хора, които правят внимателно своя информиран вот и точно тези хора преди няколко десетилетия убедено вкараха страната в ЕС и в Европейската икономическа общност. Тогава Англия не мислеше глупаво, нали? Сега Камерън не обедини дори консерваторите, а по-голямата част просто го наказаха.
Страхът и досадата просто отвратиха англичаните от политиците на континента и отминалия референдум бе логичен, а причините за това най-общо са следните:
Първо безумните регулации на ЕС станаха досадни, противни и напълно безсмислени. В момента Европа регулира във всичко – от дължината на краставиците до пушенето в заведенията. Европейския парламент ражда всекидневно нови и нови регулации като така напълно обезличава националните специфики. На второ място празното, ама наистина съвсем празното говорене в институциите на ЕС роди отвращението от този тип политика. Специално англичаните са свикнали политиците им да говорят простичко и ясно, да знаят какво ги очаква и да им се предлагат решения. На следващо място островитяните като никой друг знаят цената на референдума, а това е сблъсъкът на идеи: не случайно подготовката и кампанията за този вот бе така дълга, но пък идеите на Брекзит въпреки по-спокойната кампания за тях бяха по-разбираеми и стигнаха до избирателя без посредници. Англичаните особено мразят посредниците. На четвърто място у възрастните островитяни се появи страхът от обезличаване, от загуба на суверинитет. Не само те, но и доста от европейците изпитват панически страх от обезличаване. В Брюксел така и не разбраха, че освен абстрактни граждани в отделните страни живеят и хора с произход, със спомен и род. Това е светая светих на всички стари, консервативни партии – националната специфика бе грубо и безпардонно разбита през последните години от масата либералстващи политици и се върнахме към старата ленинова постановка – „истинският комунист няма родина”.
На пето място е особено важната точка – провалът на Елитите във всички страни. В последните години ЕС и парламентът на Европа се превърна в демонстрация на безполезен елит, който денонощно тръби, че е призван да води континента, да определя финансовите потоци, да решава въпросите дори с гражданството в отделните страни/бежанците/. В Европа се говори повече за фондови борси и Сорос, отколкото за дереджето на гражданите, които сякаш априори са решени от Елита. Великобритания най-ясно заяви на политиците на континента – „Елитът не може да представлява суверена!”. Точка.
На следващо място бе паническият страх, който съществува във всички страни – страхът от радикалния ислям и неоимпериалистическа Русия. Терорът на бежанците изплаши всички, защото вековни ценности на Европа се сринаха буквално за месеци и на този фон от север се появи непрекъснатата агресия на Русия, която усети безпомощността на Европа и Путин използва за своя сметка това. На всичко отгоре и Меркел покани тълпите от бежанци да отиват в Германия и отвори Кутията на Пандора, от която вече няма излизане. И на този фон се появи бездънната яма, наречена Гърция и вече на британците сякаш им писна да плащат сметки на други държави.
Европа се оказа за пореден път без резервен вариант – сякаш никой не очакваше такъв резултат. Едва сега видяха, че освен чл. 50 от Лисабонския договор няма нищичко за процедурата на напускане от съюза. Към днешна дата слушаме само упреци към англичаните и нищо като как ще стане това напускане. Пълна демонстрация на яловостта в европейската политика.
ЕС може да се спаси, ако направи правилните изводи, ако забрави да служи на елитите и се обърне към гражданите, ако се върне към исконните ценности при създаването на икономическата общност и забрави за либералстващите увлечения за обезличаване на нациите, просто това няма как да стане. Ще последват и други референдуми за напускане и постепенно ще се обезсилват отделните държави. Тогава ще заговори националния егоизъм и нищо няма да може да спаси Старата Европа.
А иначе да оставим британците да осмислят избора си. Той винаги е бил рационален, през всички векове и затова е Велика Британия. Затова, още при Кромуел се е родила фразата, че гласът на хората при референдум е гласът на Бога. Не е лошо да я припомнят на елита в Брюксел.
Христо Марков