На 83-годишна възраст вчера си отиде проф. Ивайло Знеполски. Проф. Ивайло Знеполски – философ, културолог, изкуствовед и университетски преподавател.
Членувал е в много научни съвети и академични органи и общности в Европа – гост-професор е в престижни чуждестранни университети, в т.ч. Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж (1997 – 1999) и Университета Монтескьо в Бордо (2001 г.). Носител е на множество отличия и награди.
Той бе философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател, политик и министър на културата в две служебни правителства – на Любен Беров и на Ренета Инджова.
„Изразената от него преди вече две десетилетия теза, че българското общество все още не е постигнало общоприета оценка относно комунистическия период от своята история звучи все по-актуална в наши дни. И все по-провокираща размишления и тревоги“ – коментира Евлоги Станчев.
.
Ивайло Знеполски е роден на 5 август 1940 г. в София. Учи философия в Софийския университет, а по-късно специализира естетика и изкуствознание. Наред с изследователската си работа в БАН, преподаването в НАТФИЗ и Софийския университет през 70-те и 80-те години на миналия век Ивайло Знеполски си спечелва място сред най-талантливите и интересни коментатори на културния пейзаж в България – изкуство, литература, но най-вече кино. Оттогава датира и неговият дълготраен интерес към медийната теория и семиотиката. Книгата му „Уханието на розата. Семиотичен поглед към романизиране на семиотиката“ (1987) привлича вниманието на самия Умберто Еко.
След промените през 1989 г. проф. Ивайло Знеполски се включва активно в разговора за прехода, процесите на демократичното изграждане, ролята на появяващите се независими медии и новата публична реч. Тези проблеми са застъпени в две негови книги: „Езикът на имагинерния преход“ и „Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт“, както и в сборника „Rеthinking the Transition“. Той въвежда идеята, че „нежните“ революции в Източна Европа са преди всичко медийни революции, оповестяващи промяната преди реално тя да се е случила.
През 2005 г. Ивайло Знеполски е в основата на още един важен научен и обществен градеж – Института за изследване на близкото минало. През 2008 г. излиза монографията му „Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория“. Под негово ръководство стартира изследователската поредица „Минало несвършено“, която наброява повече от 40 тома, посветени на комунистическото минало на България.
Сред последните му книги са: Как се променят нещата? Истории с философи и историци, т. 1–2 (2016), Историкът и множественото минало (2017), Bulgaria under Communism (2018), издадена от Routledge, Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко (2019), Communism, Science and the University (2020) отново с Routledge.
Учен, ангажиран мислител и визионер.