Височинните алпинисти в България са малко, защото доста се страда. Човек търпи много атаки върху организма, пътят нагоре изисква много – споделя Иван Терзийски
Преди дни Иван Терзийски се върна от успешно изкачване на седемхилядника Корженевска. Той е родом е от Самоков, работи в системата на МВР.
Мечтата да погледнеш на света и нещата отвисоко и да се слееш с природата за някои не е само на книга,
снимки или публикациии в списания. Обич и уважение към природата у Иван Терзийски възпитал баща му, Петър, с когото още от 4-годишен правил разходки из Рила. По-късно започват преходи, но не само за удовлетворение, а и спасителни за човешки животи. От ранна младост Иван Терзийски става част от екипа на планинските спасители в Боровец, начело на който доскоро беше баща му Петър.
Тренировките и подготовката за срещата с високата планина си казват думата. Той се занимава със скално катарене към Алпийски клуб „Вихрен. Започва първите тренировки с баща му и с алпинисти и спасители от нивото на Запрян Хорозов, Здравко Петков – Здравеца, Орлин Стойчев. Иван Терзийски е част от множество спасителни акции в Рила, помогнал е за оцеляването на много туристи и планинари, пострадали в планината. През годините Петър Терзийски и сина му, Иван, изкачиха много трудни върхове. Сред тях са Айгер, Мон Блан, Матерхорн, н
ай-високия връх в Източните Алпи 
– Бернина и други. След четирихилядниците следват седемхилядници.
Иван започва от седемхилядника Хан Тенгри, който се води втори по трудност от петте седемхилядници. Класацията по трудност, всъщност е за връх Победа, трети по трудност е връх Комунизъм, следват Корженевска и Ленин.
Пътят към върха е нелек и доста труден. Този започнал с дълъг полет от Истанбул до столицата на Таджикистан, Душанбе, откъдето с хеликоптер се стига до базов лагер „Москвина“.
„Столицата се намира на 800 метра височина, а базовият лагер е на 4 300м. Един от проблемите възниква заради много рязката смяна на височина и първите дни беше доста трудна адаптацията.
Технически движението до първи лагер е доста опасно, минава се по пътека, по която има каменопади, големите скали, които се срутват, може да ударят алпиниста всеки момент. Затова е хубаво да се ходи сутрин рано. Каменопадите се активизират, защото под тях има лед, когато започне да се топи, те падат“ – споделя Иван Терзийски.
„От първи до втори лагер е доста опасно преминаването през ледника, където тази години имаше и инциденти. Пострада и иранец, който оцелял там пет дни без храна и вода. Със спасителна акция го взеха в доста окаяно състояние. Претърпя и тежка операция“ – 
разкзва алпинистът от Самоков.
„Пътят до втори лагер е движение по парапет, като се преминава по ледника. Втори лагер се намира под скална стена, която върви от ръба към връх Корженевска. Скалната стена там има ограничено място само за шест палатаки. След това между втори и трети лагер, между 5 800 и около 6 100м, се прави подсичане на на снежен склон. От 6 100 м маршрутът към върха преминава в снежен ръб, на който е лагер 3. Разположен е на 6 300 м. Там има скални прагове, които са по-техничната част, изискват умения за преминаване и са подсигурени с парапети. Снежните склонове са доста рискови и лавиноопасни. Необходимо е непрекъснато да си на внимание“ – разказва за част от препятствията Иван Терзийски.
Преди две години е достигнал връх Ленин, сега кръстен Авицена, преди четири години беше на Хан Тенгри – Повелителя на небето. Другото му име се превежда „кървъв връх“, заради розовия мрамор на пирамидалната му форма, почервеняваща при залез.
Подготовката за третия седемхилядник Иван Терзийски започнал през зимата – по изградена система за трениране и адаптиране към височината и физическа натовареност.
„Височинните алпинисти в България са малко, защото доста се страда. Човек търпи много атаки върху организма, пътят нагоре изисква много. Не всеки може да практикува височинен алпинизъм, защото освен тези пробеми, трябва да си физически добре подготовен, да си запознат добре с планината, да проучиш добре маршрута, да се съобразяваш с метеоролигичната обстановка и да можеш да си в група, дори да отидеш сам в планината.
В планината отиват хора, които си помагат един на друг, и си съдействат, работят заедно, когато имат една обща цел – върхът да бъде достигнат благополучно, всичко да мине нормално и да се приберат в базов лагер като прятели“ – пояснява Иван Терзийски.
„Височинният алпинизъм изисква много време. Има периоди, в които се стои по два-три дни в базов лагер. Трябва да имаш време, когато се влоши, трябва да изчакаш. Това напряга, да си търпелив, е едно от качествата на алпиниста“ – казва Иван Терзийски.
Иван Терзийски е финансирал сам всички експедииции досега. „Тази година за пръв път реших да потърся съдействие от Община – Самоков за отпускане на неголяма парична сума, но не получих нищо. Не само нямах положителен отговор, към момента дори не съм получил официално никакъв отговор от Община Самоков. Д-р Димитър Панев, който е общински съветник, поде инициатива за съдействие, но усилията му явно не са сполучили. Ще се поинтересувам какъв е отговорът на Общината“ – споделя още алпинистът от Самоков.
Месеци преди експедицията било внесено писмото до общинска админстрация.
„Беше изготвена молба за еднократна финансова помощ до кмета и до председателя на Общински съвет. Тя съдържаше информация за експедицията, намаренията да изкачи трети седемхилядник, в последствие да се премине към осемхилядник и т.н. Разговарях с председателите на Постоянните комисии по образовение и по здравеопазване и те заявиха принципно своето одобрение. Молбата беше депозирана в началото на месец май. На нито една сесия – през май, юни и юли, нямаше отговор на молбата, тя не бе докладвана и от администрацията, не бе изпратена до нито една Постоянна комисия за становище. На въпроса ми към председателя на ОбС за молбата, Мая Христева отговори, че при нея не е идвала такава. В крайна сметка ми бе представен документ, в който заместник-кметът Кленова заявява, че средства не може да се отпуснат, защото ставало въпрос за хоби! Да, хоби е, но Иван е представител на Самоков в едно сериозно изкачване. В момента в България са единици тези, които могат за постигнат неговото ниво. И второ, знаем, че има начини да се отпуска такава помощ с решение на ОбС. Защо тази молба не е стигнала до съветниците и защо е взето това решение от администрацията – нямам отговор. Обидно е за един млад самоковец подобно отношение!“ – сподели д-р Димитър Панев.
Иван Трезийски има планове за останалите седемхилядници – „Победа“ и „Комунизъм“. След достигането на всички пет седемхилядници, се дава името Снежен барс. След това има планове за 8-хилядниците.
„Една планина е за хората и те трябва да са в нея, да практикуват начинанието си за свое удовлетворение и да се чувстват добре, за здраве. Но трябва да го праявт според правилата, които ги изискват съответните природии условия. Природата трябва да се запази, да е чисто и приятно. Тя изисква грижа от институциите“ – казва още Иван Терзийски.
В раницата Иван винаги има място за интелектуален багаж. Неизменна част от него е тефтерчето, в което записва преживяното в планината. Към него в тази експедиция била и книгата на Меснер „Братът, който не позвах“.
Този път в плановете му бил и връх „Комунизъм“, но го отложил, тъй като се влошило времето, а наближил крайният срок за връщане в Самоков.
„Това е рисково хоби, но с нищо друго не можеш да го замениш. Височинното катерене те зарежда все повече, запознаваш се с интересни хора, опознаваш природата и явленията й, това помага и в живота“ – допълва Иван Терзийски.
Петте седемхилядниците са в Киргизстан, Казахстан и Таджикистан – Хан Тенгри 6995 м, който в зависимост от снега понякога надвишава 7000 м, Победа – 7 439 м, Евгения Корженевска – 7 105 м, Исмаил Сомони – преди наречен Комунизъм – 7 495 м и Авицена или Ленин – 7 134 м.
Алпинистите, които ги достигнат, получават наименованието „Снежен барс“, което се дава само на тези, които са успели да докажат слелостта, силата си, уважението към природата и умението да оцеляват във високата планина.
Десислава Стоянова
сн.личен арихв Иван Терзийски
базов лагер „Москвина“,
на връх Корженевска с фон вр. Комунизъм,
паметник на Исмаил Сомони в Душанбе,
еделвайси на 4 300 м,
по ледника към Колженевска