9 септември: когато ликвидираха елита на България

България след 9 септември: възходът на необразованите

Още в първите три месеца след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния елит. Целта: да се разчисти пътят към властта на безпросветни и безскрупулни поддръжници на съветския режим.

Да бъдат унищожени или поне изцяло изолирани най-образованите, предприемчиви, можещи и успели представители на българския елит до 9 септември 1944 – това е една от първите и най-важни цели на така наречената „класова борба“, провеждана от комунистическия режим. А България е страна, в която червеният терор на Ленин и Сталин се прилага особено настървено. Книгата „Погубената България“ на изследователите проф. Вили Лилков и Христо Христов илюстрира чрез разказите на жертви и извършители репресиите, извършени след преврата на 9 септември 1944.

Ужасите след 9 септември

Още през първите три месеца на съветската окупация без съд и присъда в България са избити между 27 хиляди и 30 хиляди интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така нареченият „народен съд“, концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони, само защото са завършили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на възмездие в името на „жертвите на фашизма“, а и с класовата борба, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма сила с напредване на успехите на социализма.

През 70-те години на миналия век ЦК на БКП възлага на БАН и на Музея на революционното движение да пресметнат броя на жертвите сред комунистите и левите земеделци между 1923 и 1944 година. Резултатите от извършеното мащабно изследване са публикувани в албум-справочник, озаглавен „Звезди във вековете“. От него излиза, че броят на жертвите е 4 816 души. Така рухва митът на партийната пропаганда за стотици хиляди избити от „монархо-фашистите“, а излязлото по книжарниците издание се оказва неудобно за диктатурата и затова целият му тираж набързо е иззет.

Проф. Вили Лилков подчертава, че съвместното му изследване с Христо Христов е логично продължение на усилията да се проследи докрай съдбата на много бележити българи сред т. нар. „бивши хора“ не само в столицата, но и в още 14 големи областни и по-малки градове.

„Задачата ни беше не само да припомним Голготата на изтъкнати общественици, управници, предприемачи, учени, инженери, адвокати и прочие, но и да разкрием с факти масовостта на комунистическия терор. Силен акцент е поставен и върху методите, с които Държавна сигурност се опитва да ликвидира и заличи напълно паметта за най-просветените, напредничави и предприемчиви българи след деветосептемврийския преврат. Специално място сме отделили на работата на следствените органи на режима. Методите за подготовката на главорезите му са директно заимствани от НКВД и се практикуват от изпратените в страната униформени и цивилни съветски инквизитори, които ръководят българските си слуги. Дори терминът „бивши хора“, използван от ДС за обозначаване на несвързаните с политиката елити на Царство България, е директна заемка от практиката на червения терор в СССР“, обяснява проф. Лилков.

Болшевишкият преврат преобърна съдбата на България

„Да се разследват за лагер“

Изследователят допълва, че обичайната резолюция на ДС върху постановленията за задържане на „бившите хора“ заради „вредителство“, „диверсии“ и прочие измислени престъпления гласяла: „Да се разследват за [изпращане в] лагер“. Проф. Лилков е категоричен, че ликвидирането на българските елити е било добре обмислено и детайлно планирано престъпление – с цел не само да се разчисти пътят към властта на в мнозинството си необразовани и безскрупулни привърженици на съветския комунизъм, но и да подчини свободомислещите хора в България на мита за „новия социалистически човек“.

Според авторите, разправата с българските буржоазни елити е толкова жестока и на базата на опита, който компартията трупа в периода 1923-1925 г. като задграничен филиал на Коминтерна. Именно през този период и по-късно комунистите се съюзяват с престъпници и бандитски формирования. Типичен пример е т.нар. Митьо-Ганева чета, която е съставена от престъпници. Към нея се присъединяват и комунисти, които извършват въоръжени нападения. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година бандата е разгромена, но имената на участниците в нея фигурират в списъците на героите на БКП.

Комунистите активно търсят връзки с бандитски формирования и успяват да ги овладеят политически и идеологически, но основно чрез парите, които идват от Москва. Главен екзекутор на Народната милиция непосредствено след 9 септември 1944 е македонстващият терорист Лев Главинчев. Именно той унищожава по заповед на Титовата УДБА много видни българи от Вардарска Македония и Пиринско. Деветосептемврийските превратаджии освобождават от затворите и въоръжават над 7 000 опасни престъпници за изпълнение на „мокрите поръчки“ на компартията и на окупаторите. Тази информация идва от сина на Руси Христозов, директор в Народната милиция и един от организаторите на убийствата и отвличанията през есента на 1944.

В книгата „Погубената България“ са публикувани и свидетелствата на бившия висш комунистически апаратчик Петър Семерджиев, който по-късно бяга в Израел. В нея са изброени имената на поръчителите, палачите и жертвите на мародерства и убийства на офицери, духовници, предприемачи, заможни земеделци и други „бивши хора“ в Сливенско. В Хасково са разстреляни командирите и целия офицерски щаб на местния гарнизон, коварно поканен от комунистите за „побратимяване“ при обявяването на война на Германия.

„Комунизмът се оказа една фанатична и безчовечна религия, по-силна от исляма, чиито последователи престават да мислят, освен чрез фетиша на партията-диктатор, който убива всичко човешко у човека. Тук ние надминахме фашистите. (…) Нашият социализъм се оказа най-жестокият тоталитаризъм върху другомислещите“, свидетелства Стефан Богданов, шеф на контраразузнаването на ДС веднага след 9 септември 1944. По неговите думи, изпратените в НРБ съветски съветници във всеки отдел на ДС са били инициатори на най-жестоките инквизиции върху представители на стария български елит.

Печалният край на българските елити

Партизани, които в мнозинството си са необразовани, стават впоследствие министри, дипломати, директори. „Една от причините за колапса на социалистическата икономика е, че тя беше изградена именно от ръководители, инженери и технолози с партизанско минало, както и от завършили рабфакове и съветски ВУЗ-ове по съкратената процедура. НРБ бълваше продукция, която дори съветският пазар накрая отказваше да приема“, припомня Вили Лилков. И допълва, че друга важна цел на комунистическия режим е пълното заличаване на спомена за образованите, талантливите, предприемчивите и успели хора от предишната епоха. Точно заради това в изследването „Погубената България“ са цитирани извънредно много факти, биографии и истории, които илюстрират съдбата и ценностите на погубените.

Хората от елитите на Третото българско царство, които не успяват да избягат от НРБ, са изселвани и уволнявани. Отнемат им се всякакви възможности за професионално израстване, лишават ги от пенсии, а на наследниците им е забранено да учат в университетите и да заемат ръководни и по-добре платени длъжности. Накрая им е оставена единствено възможността да изживеят в несгоди края на дните си, вместо да съдействат за модернизацията на България и за облагородяването на нейния човешки капитал. Заклеймените като „бивши хора“ непрекъснато са под наблюдение – и първи се оказват в концлагери и затвори при всяко усложняване на отношенията между Изтока и Запада, каквато е например антикомунистическата революция в Унгария през 1956 година, заключава проф. Вили Лилков.

Източник: DW