…“ДУШАТА МИ НЕ МОЖЕТЕ ДА ПОДЧИНИТЕ!“
Георги Заркин
Рано сутринта на 7 август 1977 г. талантливият журналист, писател и поет Георги Заркин е зверски убит в килията №13 на Пазарджишкия затвор. Двама криминални затворници под ръководството на надзирателите Медарски и Тумбев и в присъствието на началника на затвора Ангел Топкаров, го душат с възглавници и го бият с гумени маркучи, за да не оставят следи. Впоследствие в смъртния акт е записано, че е починал от белодробен оток и сърдечна недостатъчност.
Роден е през 1940 г. в село Бели Искър. Когато е на четири години, след 9 септември баща му Атанас е убит от комунистите без съд и присъда. Георги Заркин завършва селскостопанския техникум в Ихтиман, а след уволнението си от казармата, учи задочно кинематография в София. По-късно започва работа като фоторепортер във вестник „Земеделско знаме“. Покрай работата си се сближава с Иван Тодоров-Горуня, който подготвя преврат за свалянето на Тодор Живков. След разкриването на заговора и убийството на Горуня, Георги Заркин написва и разпространява позиви, призоваващи за въоръжена борба с режима на Тодор Живков.
Заловен и измъчван от следователя Петър Бъчваров, който издълбава кървави петолъчки по кожата му. Осъден е на 6 години лишаване от свобода. Няколко пъти Държавна сигурност му предлага да им сътрудничи, в замяна на намаляване на присъдата и по-добри условия, но Заркин отказва с думите: „Вие можете да ми вземете тялото, да го разкъсате със зъби и с нокти, но душата ми не можете да подчините!“. Отказът му води до две нови вътрешни присъди „за писане на контрареволюционна литература“. През 1975 г. е преместен в Пазарджишкия затвор при по-строг режим. Но и там не успяват да го пречупят.
През септември 1977 г. в София предстои световен писателски конгрес и комунистическите власти с основание се притесняват, че някои от гостите могат да поискат среща с колегата си Георги Заркин, чиито стихове са четени по радио „Свободна Европа“. Опасявайки се от скандал, управляващите вземат решение за ликвидирането на непокорния поет. Изпълнението е възложено на заместник-министъра на вътрешните работи Григор Шопов.
Проведено е следствие, но никой от отговорните за убийството не е осъден.
Никога властта в Самоков не е почела паметта на Георги Заркин и малцина знаят за него и че е убит на 37 години, 11 и половина от които прекарва в затвора. Баща му, Атанас Заркин, е един от десетките безследно изчезнали селски стопани и собственици в Самоковския край, ликвидирани без съд и присъда, хвърлен от Черната скала в Рила.
През 1964 г. се запознава с комунистическия функционер Иван Тодоров – Горуня, който е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат срещу първия секретар на БКП Тодор Живков. Тайната организация е разкрита и обезвредена през 1965 г. от най-верните хора на Живков в Държавна сигурност още преди превратът да бъде задействан, а Горуня се самоубива при опит да бъде заловен жив.
След разкриването на заговора Заркин отпечатва и разпространява в София и Врачанско позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу комунистическата власт от името на несъществуваща революционна организация.
Той е разкрит от ДС, арестуван и осъден на 6 години затвор без да се признае за виновен, а присъдата го разделя със семейството си – съпруга и невръстен син.
Лежи в Софийския и Старозагорския затвор. Отказва да работи в затвора, като не престава да твори в килията – творчеството му е едно от най-мащабните, създадено от затворници писатели в световен мащаб.
През 1970 г. Държавна сигурност му образува разработка в затвора под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК”, но не успява да го пречупи, поради което Георги Заркин получава вътрешна присъда от 5 години (1969).
Въпреки че излежава присъдите ДС няма намерение той да излезе на свобода и му инсценира втора вътрешна присъда през 1974 г., малко преди да бъде освободен. Разработката срещу него и указанията по нея се дават лично от зам.-министъра на вътрешните работи и един от най-доверените лица на Живков в МВР-ДС ген. Григор Шопов.
В обвинителния акт е подчертано, че „Георги Заркин продължава да се изявява с вражеското си отношение към нашата власт, БКП и СССР”.
Заркин е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където на 7 август 1977 г. ДС инсценира садистичен побой върху него, в резултат на който той почива. Погребан е набързо в гробището на Пазарджишкия затвор без да бъде извършена аутопсия.
След 10 ноември 1989 г. прокуратурата образува следствие за убийства на редица политически затворници в Пазарджишкия затвор, един от които е Георги Заркин. Делото се води срещу бившия началник на затвора полк. Ангел Топкаров, който за кратко е арестуван, но така и не стига до съд.
През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев удостои посмъртно Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга”.