34 години от трагедията в Чернобил

На днешния ден преди 34 години се взриви Чернобилската АЕЦ „Ленин“, на територията на бившия Съветски съюз.

По международната скала на ядрените събития аварията в Чернобил е оценена от седма степен – най-високата възможна.

Това е една от най-големите технологични катастрофи в историята. Тя е призната и за най-голямата в историята на атомната енергетика. 

Съветските власти мълчаха за катастрофата. Първото съобщение за нея е излъчено едва на 28 април вечерта, след като в Европа са засечени анормално високи нива на радиоактивност. Българските власти и управляващите от БКП също не информираха българите за опасностите и риска за живота им.

Радиоактивният облак от експлозията засяга и България, но Централният комитет на управляващата тогава Българска комунистическа партия решава да не информира населението за опасността. През следващите години у нас се наблюдава скок в честотата на онкологичните заболявания и заболяванията на щитовидната жлеза.

26 април е обявен за Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа. Това става с резолюция на Генералната асамблея на ООН от 8 декември 2016 г.

В документа се отбелязва: „Три десетилетия по-късно заради сериозните дългосрочни последици от бедствието в Чернобил, както и продължаващите нужди на засегнатите общности и територии и предлагаме на всички държави-членки, съответните агенции на системата на ООН и други международни организации, както и гражданското общество да отбележат този ден“.

Взривът в Чернобилската АЕЦ напълно разрушава активната зона и цялата горна част на реактора, силно поврежда и машинната зала. Унищожени са всички бариери и системи за безопасност. Взривът и възникналия пожар са съпроводени с разпространение на огромна радиоактивност.

Всеки ден в околната среда попадат милиони кюри и този процес продължава до 6 май 1989 г., след което емисиите рязко намаляват.

Според доклад на „Грийнпиис“, 13 европейски държави са засегнати от последиците на аварията. Радиоактивността, която носят със себе си заразените облаци от Чернобил, е установена не само в северните и южните части на Европа, но и в Канада, Япония и САЩ.

Незаразено остава само южното полукълбо. 

Пожарите около зоната на атомната централа този април породиха отново страхове, че радиацията ще достигне опасно високи нива – само седмици преди тъжната годишнина от трагедията и в момент, когато не само Украйна, но и светът са заплашени от друга обща опасност заради пандемията от коронавирус.

Припомняме, че пожарът избухна на 13 април. Овладяването му отне седмици и породи спекулации за радиация 16 пъти над нормата. След него самият президент Володимир Зеленски трябваше да успокои обществеността, че това не е вярно.

В тази връзка на 20 април се състоя извънреден брифинг, на който комисар Никола Николов, директора на НИМХ Христомир Брънзов и ръководителя на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски заявиха, че радиационния фон у нас е в норма.

Брифингът бе даден след появили се спекулации за повишаване на допустимите нива и у нас.

Няма как ветровете да донесат радиация от Чернобил сега, няма риск за населението на България и не се налага предприемане на радиационно-защитни мерки. Това каза климатологът проф. Георги Рачев.

“ Не видях самия взрив. Само пламъка. Всичко буквално светеше… Цялото небе… Висок пламък. Сажди. Страшна жега. А него го няма и няма. Саждите бяха затова, защото гореше битум, покривът на станцията била залята с битум. Той после каза, че ходили като в смола. Гасели огъня, а той пълзял. И отново се вдигал. С крака ритали горящия графит… Тръгнаха без брезентовите костюми, както бяха по риза, така. Не ги бяха предупредили, викаха ги за обикновен пожар…” – Людмила Игнатенко, съпруга на пожарникар Василий Игнатенко.