Стефан Савов Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. През 1910 г. семейството му се мести в Русе, където баща му е назначен за директор на Висшия педагогически курс за учители. В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище „Св. Йосиф“ – немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но тогава баща му е назначен в Министрество на образованието и семейството се завръща в София, където Стефан завършва гимназия.
Стефан Попов е един от учредителите на Българския планински клуб (БПК) през 1929 г., което се приема за начало на организирания алпинизъм в България. По спомени на присъствалите той е бил душата на идеята за създаването на клуба; избран е за негов председател (1929 – 1931), а после за секретар (1931 г.). След 1925 г. публикува в изданията „Млад турист“, „Български турист“, „Народ“, „Слово“, „Отечество“, „Утре“, „La Bulgarie“, „Юридическа мисъл“.
През 1930 г. завършва право в Софийски университет и работи като асистент на проф. Йосиф Фаденхехт, а по-късно и като адвокат на свободна практика.
През май 1932 година Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор
През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация вБудапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество.
След съветската окупация в България Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1951 г. е възпитател на Симеон 2 в Мадрид, но през 1953 напуска двора в изгнание, за което свидетелства негово писмо до царица Йоанна. Много години е активен в емигрантските среди, говорител в Радио „Свободна Европа“ и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка“. Основател и председател на българското академично дружество „Д-р П. Берон“ обединило български учени-емигранти.
Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.
Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Преди няколко години прахът му е донесен в България и погребан в Софийските централни гробища. Съпругата му Тина Стефан Попова умира на 11 ноември 2005 г. в Мюнхен.
- Книги
- Планини и хора“ (1938)
- „Воля за облик“ (1970 Мюнхен /на немски)
- „Българската идея“ (1981)
- „Третото поколение“ (1981)
- „Сто години българска свобода“ (1979)
- „Тринадесет български века“ (1981)
- „България и Европа“ (1980)
- „Народът“ (1987)
- „Идеята за Европа през вековете“ (цикъл лекции по РСЕ 1976 – 1977)
- „Краят на всички илюзии или Европейският културен панславизъм“ (1982 – немски)
- „Безсъници“ (1989)
на снимките: вилата на Стефан Попов в Боровец,
преиздадената по инициатива на Румен Дамянов, алпинист, живеещ във Франция, книга на Стефан Попов