c3a63084a86cb1275e5471ee7731a235

На днешната дата, 17 ноември, през далечната 1827 година в град Търново е роден Петко Рачов Славейков, който е  свързан с Трявна. Неговото име гордо носят старинната улица на майсторите занаятчии, старото школо, както и средното училище в града.

Петко се ражда се в зимника на бащината си къща, защото около нейното топло огнище са се настанили турски войници, които са изгонили семейството. Баща му, Рачо казанджията, бил беден и слабо образован, но много трудолюбив и с горд български дух. Той учи децата си да обичат учението и родината си. Майката на Петко пеела чудесно. Когато в селото на майка си Петко вижда славеи, те го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.

Още на 5-годишна възраст Петко започва да се учи в килийното

училище в родния му град. На 10 години момчето е научило всичко, което това училище може да му даде и жадно за повече знания, постъпва в друго – в гръцко и турско училище. Полага изключителни грижи за своето самообразование.

Едва 16-годишен П. Славейков става учител в родния си град. По-късно се мести от град в град и от село в село. Обучава децата, просвещава възрастните и сам продължава да се образова. Иска да научи учениците си да обичат труда, учението, Родината си и свободата.

Петко Славейков е изпратен като учител в Трявна, където се

венчава за съпругата си Ирина. Имат 8 деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Със стихотворенията на Славейков за деца са израснали много

поколения. Тези стихотворения са достигнали и до наши дни.

Посветени са на родината, на природата, на майката, на детските желания… Събирал е народни песни, предания, пословици и поговорки, които научавал от мъдри българи и ги записвал.

Загрижен за образованието на българчетата, П. Славейков съставя 4 читанки, за да имат децата от какво да се учат. С творбите си Славейков е искал да научи децата да ценят труда и знанието, да бъдат упорити.

Пенчо бре, учи! Пенча го мързи,

Пенчо си мълчи. Гледа да лежи –

Пенчо бре, чети! ходи, та се май

Муси се, сумти. Дири да играй.

Пенчо бре, чети! Време се мина,

Пенчо не чете. Пенчо порасна

Пенчо, работи! Иска да яде –

Пенчо пак не ще… няма от къде.

Петко Рачев Славейков написва това стихотворение, поучавайки с него собствения си невръстен син. Творбата е повлияла на малкия Пенчо, защото впоследствие той става един от най-бележитите български писатели.

В онези далечни времена не е имало забавления за децата,

каквито сега имате в изобилие. Славейков се е погрижил за това – преработил е различни игри, научени от стари хора. Две от тези игри са „Дай, бабо, огънче” и „Пиу, пиу, вранке”.

Славейков издава и първото българско детско списание

“Пчелица”. На страниците му могат да се открият четива с

познавателен характер за произхода на земята, животните,

растенията, за живота на велики хора,

Петко Славейков прави първият превод на “Робинзон Крузо”.

Пресцентър Община Трявна