Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, област Македония, тогава все още под османска власт. На 9 години остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 година.
След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920 – 1921 г. После изучава и завършва славянска филология в Софийски университет през 1925 г., където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството. Издава книгата „Сълзите на мама“ – увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „за отношението към дома, към майка, към Бог“. Талев споделя напълно моралните принципи на християнството. Близкият му познат, писателят Владимир Свинтила пише за него, че „на младини е марксист“, но впоследствие „пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа“.[2]
През 1927 година е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930 – 1931).
Заради политическата несигурност през 30-те години на 20 век работата му изисква голяма предпазливост. Когато през 1933 година е убит директорът на вестник „Македония“, Димитър Талев заема поста. Братислав Талев разказва, че баща му приема новата длъжност „като дълг“. През 1934 година са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което спира издаването на вестник „Македония“. След тези промени Талев става сътрудник към вестник „Зора“.
Постепенно той еволюира във възгледите си и вместо да защитава независима Македония, за каквато пледира до преврата на 19 май 1934 г., след това се бори за Македония в границите на царство България. Талев приема анексията от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби. Вярва, че родният му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова благодари на германското оръжие. Талев воюва с перото си с противниците на Райха – болшевишкия СССР и плутократите от Англия и САЩ. През 1944 г. обаче Талев разбира, че Германия губи войната, а това означава, че Македония ще бъде загубена за родната кауза. Тогава се сеща за заръката на приятеля си Мануш Стефанов – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!“. И решава, че настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора“ знаменитата си сага „Железният светилник“. Но идва 9 септември 1944 г. и животът му се променя.
След Девети септември
Новата политическа конюнктура променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. той е арестуван и е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Оттам е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Арестуван е отново през октомври 1947 г. След това здравословното му състояние се влошава. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „Куциян“ (до февруари 1948) г. Там Талев е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците му. (
По-късно пред Владимир Свинтила Талев сравнява престоя си в трудово-изправителното селище с Голгота:
| „ | Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. […] Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.[5] | “ |
През този период, голяма заслуга за освобождаването на Димитър Талев има неговият дългогодишен приятел и колега Георги Караславов, който многократно се застъпва за него пред съответните органи.
След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години той доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век властта променя вижданията си по Македонския въпрос. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1963), „Народен деятел на културата“(1966), избран е за член на Управителния съвет на СБП, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в 5-ото (31-вото) Народно събрание през 1966 г.
През 2016 г. Димитър Талев е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на община Луковит“.
Преди Девети септември
За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия в началото на 1917 г. разказа „В очакване“ (вестник „Родина“, г. II, бр. 283 от 12. III. 1917 г.), написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. По време на студентските си години (Д. Талев следва българска филология в Софийския държавен университет в периода от 1921 до 1925 г. включително), попаднал под влиянието на прогресивно настроени среди, прави първите си опити за социална проза. Сам изживял страданията на една тревожна младост, преминала под знака на събитията след кървавия погром на Илинденското въстание и трите последователни войни на Балканите, изстрадал несигурността, болестите и хроническото недояждане на едно военновременно поколение, обречено на безсистемно образование и скитничество, в столицата на „свободна“ България Талев естествено проявява интерес към социалната проблематика на века, към съдбата на онеправданите. През 1925 г. Талев издава първата си самостоятелна книга „Сълзите на мама“ – приказки за деца, наситени със сълзлив сантиментализъм и наивитет.
Първото му голямо начинание – трилогията „Усилни години“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествувание за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско-преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че „требва да напише нещо големо за Македония“. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характеристики. Но в „Усилни години“ се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му скептицизъм и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се превръщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене, „Усилни години“, е подготвителен етап, „генерална репетиция“ за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.
В началото на 40-те години на 20 век създава първия роман – „Железният светилник“.
След Девети септември
По това време – при наложената и съзнателно следвана самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална концентрация и воля за самоотстояване, Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ (която излиза едва през 1966 г.) е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция.
След издаването на първите 3 книги от тетралогията, вниманието на писателя е съсредоточено към втората голяма тема на творчеството му – темата за личността и епохата на Самуил. От 1956 до началото на 1960 г. Талев осъществява дълголетния си замисъл за разгърнато епическо повествование – написва и издава „Самуил, цар български“, тритомен роман-летопис за края на Първата българска държава. През 1948 г. Талев написва повестта „Въстанието в Чипровец“, която излиза през 1954 г. под заглавие „Кипровец въстана“, повестта представлява една своеобразна панорама на Чипровското въстание. През 1962 г. обнародва историческата повест за Братя Миладинови „Братята от Струга“ и романа за Паисий Хилендарски „Хилендарският монах“. Двете произведения говорят за интересът на писателя към възрожденската епоха. През 1962 г. излиза сборникът „Разкази. Повести“ с подзаглавие 1927 – 1960. В него Талев е събрал разкази писани през съответния период подредени в следните раздели: „Някогашни люде“, „Легенди“ и „Случки“. В сборникът присъстват и повестите „Два милиона“ и „Последно пътуване“, в които Талев рисува по-широки картини на живота, сред които героите му страдат и се борят за по-добри дни. Със забележително майсторство той разкрива човешката душа с нейните светли и тъмни страни, с нейните стремежи към красивото в живота и сблъскването с низостите.
В зрелия период на творческата си дейност Талев е всепризнат и изключително популярен писател. Екранизацията на „Железният светилник“ (филмът „Иконостасът“) потвърждава богатото драматично съдържание и старинната поезия на литературния първоизточник.
Произведенията на Талев са преведени на около 20 езика, между които английски, арменски, литовски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки и японски език.
Публицистика
Публицистичната дейност на Димитър Талев започва в началото на 1920-те години, когато се ориентира към македонския периодичен печат (излизащ в България), обнародва разкази, пътеписни очерци, легенди, импресии във вестниците „Македонска трибуна“, „Свобода или смърт“, „Вардар“, в сп. „Родина“ и др.
В началото на 1927 г. става коректор във вестник „Македония“; през 1929 г. влиза в редколегията, а от втората половина на 1930 г. до септември 1931 г. е главен редактор, а от 1933 до 1934 г. – директор на вестника. Води рубриката „Из ден в ден“ с коментари на злободневни теми на времето. Публикува всекидневно уводни (програмни) статии, полемични материали, коментари, очерци, спомени, разкази, „поетическа география на Македония“, отразяващи героичното минало и трагичното настояще на македонските освободителни борби. По-късно пише под рубриката „На свободни теми“ с псевдонима Димо Болгарин. По вид статиите му във в. „Македония“ са: исторически; идейно-революционни; политически; морално-етични; сатирични; пътеписни и мемоарни. През август 1934 г. вестникът е спрян.
През 1935 г. Талев постъпва във вестник „Зора“ като сътрудник, а от 1938 до септември 1944 г. отговаря за културния отдел на вестника. Тук печата разкази, пътеписи, спомени, театрални отзиви, портрети на писатели, статии по културни и обществено-политически въпроси. През 1944 г. вестникът е спрян от новата власт, превзела България.