Всепризнатият френски интелектуалец от български произход Цветан Тодоров е починал във вторник на 77-годишна възраст, съобщиха френски медии.
Цветан Тодоров е роден на първи март през 1939 г. в София. Завършва филология през 1963 г. в България и заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторат на тема „Литература и означаване“ с научен ръководител Ролан Барт. Две години по-късно започва работа във Френския национален център за научни изследвания, а по-късно става негов ръководител.
Последното му посещение в София беше през септември 2014 г. по покана на Френския културен институт, където представи книгата си „Несъвършената градина“, издадена през 1998 г. във Франция.
Интересите му първоначално са насочени в полето на литературната теория и кулминират в сборника „Поетика на прозата“ от 1971 г., смятан за един от най-важните от ранния му период.
След 1980-те години Тодоров се заема с теми като като колонизацията, отношението към Другия, моралът в концентрационните лагери, тоталитаризмът, демокрацията. Книгите му са преведени на 25 езика. През 2008 г. философът получи високата испанска награда „Принцът на Астурия“ за обществени науки – за приноса му към разбирането и развиването на демокрацията, разбирателството между културите и отпечатъка, който насилието оставя върху колективната памет.
Сред най-важните книги на Тодоров са „Поетика на прозата“, „Завладяването на Америка“, „Памет за злото, изкушение за доброто“, „Живот с другите“ и много други. Доста негови книги са преведени на български език.
Син е на известния библиограф проф. Тодор Боров. На 24 години емигрира във Франция, където разгръща таланта си, неспъван от оковите на комунистическата цензура и на „реалния социализъм“, който той по-късно ще характеризира като „школа по нихилизъм, способна да убие всеки идеалистичен порив“.
Цветан Тодоров се смята за един от най-влиятелните френски и европейски мислители на нашето време. Беше признат не само като голям изследовател хуманитарист, а, особено през последните трийсет години – и като почитана морална фигура и авторитет. Написал книгите си във Франция и на френски език, той беше несъмнено един от най-известните и уважавани българи по света, жива връзка между българската и френската култура.
Централна категория в мисленето на Тодоров заема отговорната и свободна човешка личност, която е способна на съпротива дори при най-страшни и екстремни обстоятелства, и при нацизма, и при комунизма. „Винаги е възможно да останеш човек“, казва Тодоров в едно свое прочуто есе. Разобличаването на тоталитарзима във всичките му разцветки, както кафявите, така и червените, е централна тема за Цветан Тодоров през последните десетлития. Той бе сред първите, които предупредиха, че демоните не са победени завинаги, ектремизмът се възпроизвежда благодарение на дълбоко вкоренени дефекти в мисленето на съвременния човек.
Едно от доказателствата, че доброто е възможни дори при трагични обстоятелства, е спасяването на българските евреи, за което говори е предговора на сборника с документи „Крехкостта на доброто“ (превод на френски Мари Врина и Ирена Кръстева).