Съдебната сага по едно от делата за най-скъпите от т.нар. „царски“ имоти продължава да се разплита. Софийският градски съд (СГС) реши, че и стопанство „Врана“ е на държавата, а не на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Това съобщава пред медиите адвокат Ирен Савова, шеф на адвокатска къща „Савова и сие“, която защитава интересите на държавата по делото. С решение на съдия Петя Георгиева от СГС исковете на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок са отхвърлени, а те самите са осъдени да платят на държавата разноски от над 700 000 лева. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване.
През юни 2008 г. наследниците на Борис III започват поредното дело за връщане на наследствените им имоти. То е образувано по искове на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок срещу държавата чрез Министерство на регионалното развитие, „Врана“ ЕАД и Министерство на земеделието и храните. Наследниците на Борис Трети претендират държавното дружество „Врана“ ЕАД да им предаде владението на 1414 дка от земите в стопанството, разположени в съседство на двореца и парка „Врана“ на входа на София.След национализацията от 1947 г. тази земя е станала стопанство на УБО (Управлението за безопасност и охрана, което се е грижело за висшето партийно и държавно ръководство). Спорът е дали земите са били лично на Борис Трети. Делото е само за земеделската земя.
В пълния му размер имението „Врана“ обхващало 2500 дка
от които паркът и дворецът заемали около 1000 дка, останалите са въпросните 1414 дка. Остатъкът до 2 500 дка са ниви на жители на околните села. Те са били прибавени към стопанството на УБО през 60-те години и сега са реституирани от техните собственици.
През 2000 г. столичният кмет Стефан Софиянски реституира само двореца и парка, но не и тези 1414 дка. Те са били актувани като държавна собственост. Тази земя е в активите на държавната фирма „Врана“ ЕАД, която е под шапката на Министерството на земеделието. През 2001 г., когато става премиер, царят дарява парка към двореца на общината с нотариален акт. По делото са правени десетки експертизи, изслушвани са свидетели и вещи лица.
Според запознати, по време на третото поред съдебно заседание през 2010 г са били разпитани по трима свидетели от страна на царското семейство и на държавата. 93-годишен жител на Казичене е разказал пред съда, че от 5-6-годишната си възраст посещавал имението. Там виждал царя и царицата, „която най-често плетяла навън и се радвала на овцете, които той пасял като младо момче“. По-късно човекът работел земеделска работа в „царските ниви“ заедно с други жители на Казичене и Горубляне. Той живеел в имението и винаги е знаел „едно и също“ – че имотът е царска собственост. На празници от двореца пък дарявали продукти на селяните. Изследователят на монархическия институт Ивайло Шалафов пък разказал за документ, от който се виждало, че през 1912 г. цар Фердинанд поискал заем от руска банка, който той обезпечил с имението Врана като лична собственост. По делото било представено и факсимиле на документа.
Славка Минева, която е свидетелка от страна на държавата разказала, че работила в стопанството на УБО от 1961 г. до пенсионирането си през 1991 . Тя твърди, че земеделското стопанство е било отделено с ограда от парка и двореца. Други двама свидетели на държавата казали, че след 1990 г. никой не е отправял искания за плащане на рента или наем за земята. Според свидетелите и в имението Врана, и в стопанството на УБО по-късно, се отглеждали земеделски продукти и домашни животни. Тогава в подкрепа на искането си пълномощниците на Симеон Сакскобургготски адвокатите Ели Христова и Росен Томов са представили 144 документа, представляващи продавателни записи от 1899 до 1908 г..
С тях Фердинанд е купувал парчета земя
до оформянето на имението.
През 2011 г. Министерство на земеделието и храните като подпомагаща страна ангажира по делото за защита на държавния интерес и адвокатска къща „Савова и сие“, които защитават държавата по останалите „царски дела“. В СГС все още чака решение дело за друг имот във Врана – за двореца. По подобие на другите дела и тук защитниците на Държавата от Адвокатска къща „Савова & с-ие“, ръководена от адвокат Ирен Савова, претендират за собственост на имението, приходи от добиви и обезщетение за неоснователно ползване на имота от страна на Симеон Сакскобугготски и сестра му Мария Луиза. Дворцовият комплекс се състои от централна сграда с площ от 2013 кв.м., още над 20 постройки и оранжерии, които са разположен в парк с площ от 992 дка. „Това, което стана известно по време на делата за двореца „Врана“, е, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са поръчали ремонт на имота и той е започнал без никакви строителни книжа, още преди тогавашният кмет Стефан Софиянски да е направил въвод.“, твърди адвокат Савова.
В Софийският апелативен съд продължава разглеждането на казусите за дворците „Царска Бистрица“ и „Саръгьол“, за които Софийски окръжен съд също прие, че са държавни.
Очаква се и произнасяне на Върховния касационен съд по делото за двореца „Ситняково“, което царската фамилия също загуби на две инстанции. От сагата „царски имоти“ до сега няма съдебни решения за горите в Рила.
Не успяха да докажат, че предците им са придобивали именно тези имоти
Адвокат Ирен Савова,
ръководител на Адвокатска къща „Савова и сие“
– Адвокат Савова делото за стопанството „Врана“ е образувано през 2008 г., обявено е за решаване през 2014 г., а едва сега съдът излиза с решение. Защо се получи това забавяне?
– Както много пъти до сега съм имала повод да кажа, тези дела са с особена правна и фактическа сложност. По делото бяха разпитани повече от десет свидетели, шест вещи лица работиха по изготвяне на експертните заключения, задачите към експертите многократно бяха разширявани и допълвани, писмените доказателства са няколко тома.
– С какви мотиви СГС е отхвърлил исковете на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок?
– Не съм се запознала в детайли с решението, но от кратката справка, която направих виждам, че съдът споделя тезата ни, че тези имоти са придобивани и поддържани с пари от държавния бюджет чрез Интендантството на Цивилната листа. Съдът е възприел експертните заключения, че няма идентичност между имотите, за които ищците представят документи и имотите, които се претендират от тях по делото. Това означава, че ищците не успяха да докажат, че предците им са придобивали именно тези имоти. В мотивите на съда се развива и тезата, че реституция на т.нар. „царски имоти“ е възможна само с нарочен закон, но не и въз основа на Решението на Конституционния съд от 1998 г. Върховният касационен съд вече се произнесе по повод казуса „Кричим“, че Интендантството на цивилната листа е държавна институция и именно то е придобивало и стопанисвало имотите.
Източник: standartnews.com