Войната срещу тероризма създаде тероризма, категорично заяви знаменитият режисьор Вим Вендерс на среща с журналисти по повод на филма си “Потапяне”, който лично представи премиерата му на 22-ия София филм фест.
Вим Вендерс идва за трети път в София след гостуванията си на СФФ през 2007 и 2009 година, благодарение на приятелството си с директора на фестивала Стефан Китанов – Кита, родило се преди доста година около едно маслиново дърво пред Синематеката в Йерусалим. Президентът на Европейската филмова академия и световен майстор на киното избра столицата на Обединена Европа през първата половина на 2018 София, за да представи амбициозния си проект „Потапяне“, филмът, който откри 65-тия филмов фестивал в Сан Себастиан. Тук е за два дни, но с интензивна програма, която може да се определи и като уроци на големия автор, от най-авторитетните имена в световното независимо кино. Отказал е лични интервюта и затова срещата му с журналистите се превърна в специален разговор за присъстващите за кратко време да се докоснат до изключителната му личност, която познаваме от филмите му, а и нещо повече.
Според него, ако средствата за войната в Ирак са били вложени в инфраструктура, в подобряване на жизнената среда на местните хора, нямаше да има джихад. „Потапяне” е по едноименния роман на Дж. М. Леджърд. Любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой. „Тематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне” е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфликта между Запада и радикалния ислямски тероризъм“, пише The Hollywood Reporter. Вим Вендерс сподели, че му е било много трудно с двете роли на джихадистите във филма, а и е искал да избегне всяка форма на клише, искал да ги види без предразсъдъци. Изключително му е помогнал един от актьорите, сомалиец, който като момче е бил жертва на терористичната група Ал Шабаб, оттам е белегът на лицето му. После живее 10 години в лагер в Кения, откъдето с помощта на Американска неправителствена организация заминава за САЩ. Той бил неговият съветник по време на филма, както и на целия екип. „Тези млади хора – джихадистите не хранят уважение към живота. Много от тези младежи нямат друг избор, това е единственият им път да се измъкнат. Няма нищо достойно в това.”
За една година Вим Вендерс е направил два филма – „Потапяне”, а преди три дни е завършил филма си за папа Франциск „Човек на думата”. Той ще се появи на екраните следващата пролет, но не иска все още да говори за него. Само сподели, че никога не си е представял, че ще прави филм за папа. „Но когато ти се обадят от Ватикана, не можеш да откажеш. Прекарах няколко следобеда с папа Франциск. Той е забележителен, най-смелият човек, когото съм срещал – безстрашен. Ние го снимахме с малък екип 8 – 12 души. Всеки път поздравяваше всеки един от, без да прави разлика кой е режисьорът, кой е от техническите служба. Така беше и когато се разделяше с нас след снимките. С почит и уважение се отнасяше към всеки”. Разказва режисьорът, който е обиколил света и познава изключително много хора.
В Дома на киното Вим Вендерс представи документалния си филм, посветен на архитектурата, „Катедрали на културата”, води майсторски клас за дигиталното възстановяване на класиката си „Криле на желанието”. Зрителите на СФФ ще видят също възстановената дигитална версия на отличения със „Златна палма” в Кан „Париж, щата Тексас”, поетичното есе, посветено на Пина Бауш, “Пина” /с номинация за документален “Оскар”/, игралния психологически разказ „Всичко ще бъде наред”, „Солта на земята” – завладяващ филм – портрет на един от най-талантливите фотографи на всички времена, бразилеца Себастиао Салгадо. Този изключителен филм се изучава и показва в много училища на света, преди всичко заради изключителните си послания как унищожаваме природата, колко страдания, болка и смърт има по света, благодарение на чудовищна агресия. Благодарение на СФФ този филм продължава да се прожектира в българските градове. Вендерс споделя за Салгадо, че го удивлява как този човек, който е видял и документирал смъртта и страданието на милиони хора продължава да запазва себе си, как преживява всичко това, което е изпепеляващо. Големият фотограф му разказал и показал как сади дървета в части от опустошената джунгла на Амазония по свой си начин заедно със съмишленици. Вендерс видял един друг Салгадо, другия му живот и се убедил, че природата е тази, която може да преодолее агресията и не само тя. Агресивните хора не помнят природата е посланието на Вим Вендерс.
Специално място в живота му заема музиката, дори през смях, споделя, че навреме е разбрал, че няма талант за музикант и затова избрал киното. Но и допълни, че към всеки филм тръгва и с музиката за него. Има и няколко документални филма, посветени на музиката. „Буена Виста Сошъл Клуб“ (1999), възкресил таланта на цяла плеяда кубински музиканти и наложил световна страст по кубинската музика.„Ода за Кьолн“ (2002) – уникален рок-филм за немската рок група БАП – свирили на една сцена с Ролинг Стоунс и Брус Спрингстийн. Година по-късно Вендерс създава „Душата на човек“ (2003) – филм, част от продуцираната от Мартин Скорсезе поредица за блуса. Вим Вендерс особено държи на музикалните си филми и ги представи пред публиката в София при първото си идване в София през 2007 година.
Но „Пина” /2011/, посветен на великата Пина Буш и посветения на сградата на Берлинска филхармония от „Катедрали на културата” /2014/ са нещо много специално в биографията му. 30 години мисли и подготвя филма си за Пина, когато успява да го реализира, тя вече е починала. Но заедно с нейните актьори успява да постигне това, което е желаел да направи. Един филм, който мога да призная може да се гледа, да се гледа и преживява много, много пъти. В този контекст Вендерс признава, че обича технологиите, изучава ги и неслучайно сега в София ни представя нови дигитализирани версии на свои филм. Така ни заплени и в Дома на киното с „Катедрали на културата” и шестте новели в него, реализирани и от други режисьори. Но неговата катедрала е сградата на Берлинска филхармония. Тя е първото здание от т.нар. Културен форум в Берлин, по идея на архитекта Ханс Шарон. В съседство се намира църквата „Св. Матей“, която граничи с някогашната Берлинска стена. През 1968 г. около филхармонията са построени Новата национална галерия, дело на архитекта Мийс ван дер Рое, а през 1978 г. е завършена и сградата на градската библиотека от Шарон. Това са фактите, които можете да прочетете в интернет.
Но сградата на Берлинската филхармония на архитекта Ханс Шарон е първата в света, където музиката, т.е. оркестърът е в центъра на залата. Тя е господстващата, последваха и други подобни концертни зали като съвременни решения, но тя е първата. От нейно име разказва Вим Вендърс в тези 30 минути и с преклонение към архитекта, който в един по-сложни времена преди това не е имал право да работи като архитект. Но създава един от шедьоврите на 20- ти век, построен между 1960-1963 година. Асиметричната и палаткоподобна фасада на филхармонията е излята от бетон, а концертната зала вътре впечатлява с отлична акустика. Тържественото й откриване се случва на 15 октомври 1963 г. с концерт под диригентството на Херберт фон Караян – изпълнена е 9-а симфония на Бетовен.
И за тези неща споделя режисьорът, който в разговора с журналистите, прочели за него в интернет задълбочено или не толкова преди всичко се опитваха да покажат колко знаят за него. А той беше откровен към тях и към себе си. Призна, че му липсват приятели и колеги, които не са вече в нашия свят. Не трие имената им от телефона си, знае, че няма да получи SMS от тях, но се надява да му се обадят от Рая, стига да има връзка – Хари Дийн Стантън и Сам Шепърд и много други. Убеден е, че никой не може да бъде заместен в този свят. Това е любовта, в която вярва и проповядва във всеки свой филм по различен път, но неговия. Но се връща към реалността днес и сега с поглед към младите си колеги. „Не бих искал сега да съм млад режисьор. Доста е трудно. Тях ги учат какво са направил тези преди тях и те го повтарят, дават им рецепти. Животът си струва само, ако правиш нещо, което друг не би могъл. Това е най-важното, което искам да науча студентите си да правят филми, които друг преди тях не е снимал”.
Признава, че когато гледа един филм веднага разбира дали е направен по рецепта и си тръгва. Признава още, че не му стига времето да прочете всички книги, които иска, да гледа всички филми, да слуша музиката, която иска – липсва му време. И пита дали има човек, на когото му стига времето. А как запазва ентусиазма си е друга тема. Кога ще остарее е вече разговор между него и съпругата му, която продължава да му се удивлява, че не спира. Замисля се, когато го питат кои холивудски филми харесва. Споменава „Три билборда извън града”, но категорично казва, че предпочита европейско кино и в последно време особено „За тялото и душата” – унгарския филм на Илдико Енеди. И, разбира се, в този момент се намесва Стефан Китанов като казва, че тя е председател на Международното жури в конкурса на 22-ия СФФ, филмът ще бъде показан, а Вим Вендерс реагира възторжено. Но това са само детайли от срещата със знаменития режисьор и личност. Иначе, опивайки се да си почива с пътувания преди всичко му предстои поредна фотоизложба. Този път със снимки от непроявените негативи от ранната му младост, запазени идеално в кутии от пури, както споделя, шегувайки се и със страстта си към фотографията.
И още нещо стоим заедно с него в една конферентна зала на елитен столичен хотел. Той красив, достолепен, елитен световен режисьор, съпреживял толкова съдби, като героя си от „Солта на Земята” фотографа Салдаго и съхранил любовта си към живота и продължава напред с надежда, че светът може да бъде и по-добър. Важното е да не спираме.
Източник: Въпреки