Емилия Попова – един от най-емблематичните архитекти на Трявна, с благоговение – дълбок поклон пред строителния гений на стария българин
Във вчерашния брой на в. „100 вести“ бе публикувано пространно интервю на Димка Господинова с една изключителна личност – арх. Емилия Попова, която дълги години бе и Главен архитект на Община Трявна.
Нямах честта да я познавам лично, но винаги съм се възхищавала на нейния професионализъм и вдъхновение, на обичта и респекта й към съграденото от дедите ни. Затова реших да подбера най-важните житейски и професионални моменти от богатата й биография, за които тя разказва с вълнение и трепет на страниците на регионалния вестник „100 вести“, и да Ви „запозная“ от близо с тази невероятна личност, влюбена в Трявна, която, съвсем не случайно, се превръща и в нейн дом през последните години…
Арх. Емилия Попова е родена през 1933 г. в Габрово. Баща й бил учител, а майка й домакиня, завършила знаковата Априловска гимназия с първия девически випуск. Баща й бил преподавател в механотехникума „Д-р Никола Василиади“ по специалността „Студена обработка на металите“.
Талантлив гравьор на метал, търсен в цялата страна. „Може би от баща ми съм получила в наследство умението да рисувам“, споделя арх. Попова. Прадядо й по бащина линия е поп Иван Баев от с. Нова Махала, днес кв. Априлово в Габрово. Той е сред организаторите и участник в Априлското въстание. В Историческия музей на Габрово се пази снимка на цялото му семейство с 12-те деца, сред които и дядото на арх. Попова – Стефан Попов. Прадядо й по майчина линия е Христо Бора, който имал воденица – караджейка извън границите на града. Бил жестоко убит от „озверели турци“. По-късно местността е наречена Боровото и става квартал на Габрово. Баба й Надежда е правнучка на Христо Бора.
През 1945 г. арх. Емилия Попова започва средното си образование в Американския колеж в Ловеч. Учила и живяла там до 1947 г., когато учебното заведение било закрито. Училището преминало във владение на държавата, а американските преподаватели си заминали за Америка.
„С носталгия си спомням за тази гимназия! – споделя арх. Попова. – Колежът беше само за девойки. В него се учеше само английски език по всички предмети от редовната програма в българските гимназии. И имаше заложени допълнителни програми, които развиваха интелектуалното въображение и знание на децата. Задължителни бяха часовете по етика, хигиена, домакински умения, театрални постановки по класическите произведения, играни от ученичките. Длъжни бяхме сами да си перем бельото в механизираните перални, да го гладим и подреждаме в гардеробите, на които редовно се правеха проверки. Музика не учехме сами, защото бяха осигурени известни, прочути български музиканти – цигулари и пианисти. След изпълнението им на популярни класически произведения те ни разясняваха тяхното създаване и значение. Мисля, че такива знания и днес са крайно необходими на романтично настроеното подрастващо поколение, което не винаги може да ги получи в семейството си.
Задължително всяка ученичка имаше за наставник и помощник ученичка в по-горен клас. Моят наставник беше внучката на Александър Стамболийски – Милена. В колежа делях стая с Рада Москова, моя приятелка, също от Габрово. Тя впоследствие завърши медицина, но доби популярност с писателската си дейност. По нейн сценарий е филмът „Куче в чекмедже“. Популярният режисьор и актьор Теди Москов е нейн син“.
След закриването на колежа в Ловеч, арх. Попова продължава средното си образование в Априловската гимназия. Както споделя самата тя, имала големи проблеми, защото идвала от „неудобно и съмнително“ място. Въпреки дребната си фигура била поставена на последния чин в дъното на стаята. „Гледаха подозрително на нас, чувствахме се като прокажени, носейки след себе си незнайно какви „потайни“ и „подривни“ намерения“ – споделя още тя. А по онова време била само на 14 години… Молбата й за членство в ДКМС непрекъснато била отхвърляна, а без това членство нямало как да продължи образованието си. Била приета в Комсомола три месеца преди да получи дипломата си. Въпреки това, завършила средно образование с почти пълно отличие.
Странно, но мечтите на младото момиче никога не са били свързани с архитектурата, признава самата тя. От малка жадувала да стане лекар – хирург. Но една злополучна четворка по химия намалила дипломата й с три стотни, а за да кандидатстваш медицина били нужни две пълни шестици. Така, по стечение на обстоятелствата, бъдещата арх. Попова се насочила към архитектурата.
Изпитът по рисуване не я притеснявал, тъй като още докато учела в Априловската гимназия, участвала в кръжока по рисуване на Васил Попов, който идвал от Търново. Сред съучениците й в „Габровската колония“ на кръжока били Ива Хаджиева и Дора Бонева, чийто картини днес красят Националната художествена галерия в София, Драган Немцов – илюстратор на книги и учебна литература, както и световноизвестният художник Христо Явашев – Кристо.
След завършване на средното си образование, арх. Попова записала архитектура във Висшия институт по строителство, архитектура и корабостроене. Там учила само година. Факултетът бил закрит и преместен в столицата. Именно там тя се дипломирала като архитект през 1958 г. По време на следването си се омъжила и родила син.
След като завършила висшето си образование, по разпределение, й предложили няколко градове и тя избрала Пловдив, без право на избор при назначаването. Така започнала работа в състава на най-голямата строителна организация в града. Арх. Попова била назначена като технически ръководител на основните ремонти на хотел „Тримонциум“ и на голям спортен комплекс. Съпругът й пък бил един от четиримата технически ръководители на огромния строеж на завод „Марица“. Този безценен опит бил от голяма полза за бъдещата практика на двамата архитекти. В Пловдив работили само година, а на следващата, като окръжен град бил определен Габрово. И арх. Попова била назначена за Гл. архитект в съвета, където работила седем години.
„Младият ни окръг нямаше добра урбанизация, липсваха градоустройствени планове, междуградските пътища бяха в плачевно състояние, имаше недостиг на жилища, административни сгради – връща лентата на спомените тя. – Селата чакаха помощ… Нуждите бяха много и винаги спешни, лично трябваше да посетя и след това да докладвам, а бях току-що завършила, с малък опит. Пътувах непрекъснато из окръга, участвах в почти всички експертни съвети и често се налагаше да пътувам до различни учреждения и комисии в София. През ръцете ми минаваха стотици архитектурни проекти за одобрение, а вечерно време заспивах с българските закони и стандарти за строителство – съвсем нови за мен. Съпругът ми постъпи като проектант в новосъздадената Проектантска организация, състояща се от около 30 човека“.
Работата й доставяла удовлетворение, но тъй като била архитект по призвание и й липсвало проектирането, арх. Попова постъпила като редови проектант в Проектантската организация. Това било третото важно стъпало в кариерата й, след опита, добит в строителството и администрацията. След няколко години обаче, напуснала, за да оглави филиала на НИПК – София в Габрово /Национален институт за паметниците на културата/. Това се случило по предложение на проф. Пейо Бербенлиев. А Габровски окръг имал над 500 паметници на културата, от които доста с национално значение, без да се броят археологическите находки и обекти.
„Бях влюбена в българската архитектура от Възраждането, възхищавах се на тези бисери на народното творчество, с които се срещах всеки ден – споделя арх. Попова, която с готовност приела предложението да оглави въпросния филиал на НИПК. – Участвах в комисията, която определи Боженци, като архитектурен резерват, проучих старинна Трявна, всички манастири и църковни сгради в окръга, разбрах, че това е моята съдба. Направих с благоговение дълбок поклон пред строителния гений на стария българин! Вярно е, нямаме замъци и катедрали, но нашите деди са строили архитектурни комплекси от сгради, като никоя не повтаря другата и стоят една до друга в съвършена хармония. Тези сгради са изградени от дървен паянтов скелет само със сглобки, без нито един гвоздей, чийто скелет се държи само на една дървена колона в центъра на сградата, на която са дали името „шейтан маказ“ /дяволска греда/, под покрива, носещ тонове каменни плочи, наредени ветрилообразно от северозапад по посока на часовниковата стрелка… Никаква буря не може да вдигне този покрив, никакво земетресение не е могло да събори малките бели къщурки, накацали по баира, отворили широко прозорци и чардаци към слънцето… И това в един силно сеизмичен район, където падат за миг многоетажни железобетонни сгради.
В практиката си срещах единици къщи, унищожени от пожар, но пострадали от земетресение – никога! Да не говоря за дърворезбите и иконите, които са цяла вселена на душевно богатство…
Щастлива съм, че моята професия стана моето хоби! Имах радостта да запазя, развивам и прилагам архитектурните си способности до 80-та година от живота си, но се пенсионирах, след 35 години трудов стаж, в Трявна, като главен архитект на Общината. Това стана през 1988 г. Живяла съм и творила в много градове, но сега ще призная, че Трявна е градът, който ми е любим и затова сега съм тук. Дойдох десет години преди пенсионирането ми, в 1978 г., по покана на тогавашния кмет на града, уважавания от мен г-н Тодор Шарланджиев. Той издейства този пост от висшестоящите административни органи за толкова необходимия до този момент за Трявна специалист.
Трявна притежава няколко старинни комплекси, улици и площади, отделни, самостоятелни сгради, които се изучават на университетско ниво като „Тревненска школа“ и са безценни образци, за които трябва да се полагат специални усилия и средства. Тук аз можех да приложа всички знания, опит и умения, придобити от досегашния ми труд. Благодарна съм за това!“.
По думите на арх. Емилия Попова трябва да се отнасяме с много обич, вещина и грижовност към един паметник на културата, който е не само „стар строеж“, а частица от нашето минало. В паспорта му задължително следва да се посочи името и битието на човека, който го е строил, неговата история, като личност и възможности, съвременната обстановка около него и как той би могъл да се впише в наши дни. Трябва да се проучат промените, нанесени от изминалите години и после – възвръщане на автентичния му вид. С голямо умение следва да се борави с необходимите условия на реновиране за съвременно обитаване, без това да се забелязва, а да се запазят максимално оригиналният обем и визия, споделя още тя. Всичко това, по думите й, е закон при реставриране и консервиране на един паметник на културата.
„С голямо съжаление съм длъжна да призная, че старите майстори за реставрация вече ги няма – споделя арх. Попова. – Изчезнаха, няма приемственост на техните умения и мъдрост“. По думите й, много често реставрацията излиза много по-скъпо от изграждането на съвършено нова сграда със съвременни материали и технологии. Обикновено собственикът на един паметник на културата не разполага с нужните средства, за да спази изискванията по строежа, и те трябва да се доставят от държавата. В противен случай, паметникът на културата е обречен на разруха и забрава. А дали държавата има средства да защити безценните образци от миналото? За съжаление, не само арх. Попова, но и всички ние, не питаем особени надежди в това отношение… „Остава ми надеждата да сме достатъчно силни, да запазим живота, даден ни свише и съхраним човешките ценности за бъдещите поколения“ – с нотка тъга обобщава тя.
Галина Иванова, пресцентър на Трявна
* Пребогатата е творческа биография на арх. Емилия Попова, която работи по едни от най-емблематичните сгради в Габрово, Трявна, Велико Търново, София и др. По нейни проекти са реставрирани общо 65 старинни къщи, паметници на културата. Арх. Емилия Попова е проектирала 43 нови жилищни сгради във Варна, Златни пясъци, Аксаково, Хасково, Троян, София, Трявна, Габрово, Севлиево, Дряново, Плачковци и околните им села. Сред неосъществените й архитектурни проекти са Гробищния парк с мемориален комплекс и крематориум в Габрово, Акушеро-гинекологичната болница.
А ето и архитектурните проекти на влюбената в магията на Трявна арх. Емилия Попова: Музей „Тревненска иконописна школа“, Музей на азиатското и африканското изкуство в Трявна, Къща-музей „Тотю Гъбенски“, Къща-музей „Иван Димов“, Градска картинна галерия, галерия „Казаков“, галерия „Резба и живопис“, Градски музей, сградата на Община Трявна, градоустройствен план с проучване и реставрация на старинния площад „Капитан дядо Никола“, Устройствен план на старинната улица „П.Р. Славейков“, Устройствен план на поречието на р. Тревненска между двата моста, като „Зона за отдих“, Устройствен план на поречието на р. Тревненска от централния мост по течението, като развлекателен комплекс, Градоустройствен план на централна част на Трявна, жилищен блок към БНБ, жилищен блок „Диана“, реставрация на църквата „Св. Успение Богородично“ в с. Енчовци, дърводелска работилница, хотелски комплекс с фитнес „Балабанова къща“, цялостна реставрация на Калинчевата къща, градоустройствен план на централната част на с. Скорци и цялостна реставрация на църквата в селото.