Днес е Трифоновден или Трифон Зарезан по народному.
Това е един от празниците, които в България имат много богата фолклорна страна. Тя доста се отдалечава от същинското православие е свързана с т.нар. битово християнство.
За него много може да се говори, следва кратък текст, в който става дума за някои от легендите и вярванията от района на Странджа планина:
В миналото, на днешния празник наричан Трифуньето, в Странджа са се изпълнявали особени магически действия за обезвреждане на домашните вредители, мишки или други гризачи, а в някои случаи и вълци. Той се е изпълнявал в диалогична форма. Завързвали са на младо момиче очите с червена кърпа и са го карали да замаже домашното огнище с глина, както и четирите ъгъла на стаята. Докато то маже, майка му или някоя от сестрите му го питала:
– Какво мажеш? – а то отговаряло:
– Мажа на мишките очите!
– Мажи, да ги замажеш!
Този диалог продължавал докато момичето мажело най – старателно. Целта на това заклинание била мишките да не могат да открият долапа с хляба или хамбара със зърното.
Подобен бил и обреда за предпазване от вълци. Стопанката на дома заставала разкрачена над купчина жарава изкарана пред домашното огнище и с игла и конец шиела по полата си.
– Какво шиеш? – питала я някоя от жените в дома.
– Шия на вълците устата! – отговаряла стопанката.
– Ший, да я зашиеш!
Легендата която разказват за св. Трифон в лозарските източни части на планината, представя светеца като пародиен образ. Според нея, докато св. Трифон си зарязвал лозето, покрай него минала сестра му Богородица, която отивала в църквата с детето си, както изисквал обичая, след четиридесетият ден от раждането. Той и се присмял, че родила неженена. Тя като го чула ѝ станало много мъчно. На връщане тя минала покрай дома на св. Трифон и рекла на жена му: – Взимай парцали и сол, и тичай на лозето, че мъжът ти си отряза носа!
Като чула жена му, хукнала към лозето ,където видяла св. Трифон жив и здрав. Тя му разказала за случката, а той и рекъл:
– Как ще си отрежа носа, аз режа така, не така.
И като показал без да иска си отрязал носа. Добре, че жена му била донесла парцали и сол, както и казала Богородица, та го превързала навреме. От тогава го наричали Трифон Зарезан.
В северозападна Странджа разказват друга легенда, според която, св. Трифон научил хората, че лозето трябва да се зарязва. Веднъж св. Трифон отишъл с магарето си на лозето. Там той видял свой познат и решили да се почерпят с вино. Напили се и заспали. Магарето на светеца се отвързало и изгризало пръчките на част от лозето му. Когато св. Трифон се събудил и видял какво е направило животното, го набил. Но, на есен изгризаните кютюци дали по обилен плод от останалите. Така светеца открил тайната на зарязването и научил и хората на нея.
Трифуньето или Трифун бил първият от три поредни дни наричани в Странджа Трифунци, Симьонето или Лихите дня. Следващият ден, Сретение Господне, е известен още като Второто лиху, а третият, в който православната църква почита св. Симеон, е наричан Дядко Симеон, или Третото лиху. Тези дни са били свързани с множество забрани, с цел предпазване на дома, животните и децата. В централна Странджа, в Малкотърновско, следели какво е времето през тези три дни и по него гадаели какво ще бъде времето до края на зимата.
Това е началото на месец Февруари, който в тази част на планината наричали Малкьет (Малкият). За него казвали, че колкото брат му Януари или Големят, бил кротък и добър, толкова Февруари бил зъл и лош. А той, според преданието в своята антропоморфна форма, казвал за себе си:
– Ако не ме беше срам от бати, щях да направя такъв студ, че гърнето на огъня от едната страна да ври, а от другата лед да се поледява.
Източници:
Стоян Райчевски. Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия. София, 2016, 55- 60с.
Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, 321с. (сборник)
Източник: Средновековна и християнска култура
