Рейнхолд Меснер: „Алпинизмът не е спорт“

Минаха четиридесет години, откакто Рейнголд Меснър размаха Еверест, без да използва допълнителен кислород с приятеля си Питър Хабелър. Оттогава той е влязъл в Книгата на рекордите на „Гинес“ девет пъти в категорията „Първите световни“ – шест, от които са за първи път да изкачат различни срещи без допълнителен кислород. 74-годишният, който обича да нарича Непал като втори дом, посещава страната, когато е възможно. Едно от най-незабравимите спомени от Непал е от 70-те години, когато загуби шестте си пръста до измръзване, докато се изкачваше на лицето на Рупал от Нанга Парбат. По време на последното си посещение Бибху Луител от „Катманду пост“ имал кратък разговор с него, в който споделил любовта си към Непал и алпинизма.

Какво те доведе до алпинизъм?

Роден съм в планините, в Доломитите, разположени в североизточна Италия. Прекарах голяма част от детството си в обиколките на тази планинска верига. Като малко момче ги гледах и бях очарован от тяхната красота. Използвах и мечта да завладеят върховете някой ден. Докато растеше, интересът ми се измести от Доломитите към Хималаите. Това е, което ме доведе до Непал повече от десетина пъти, преди да се изкача на Еверест. При всяко мое посещение тук ще науча не само за красивите върхове тук, но и за непалското изкуство, култура и история.  Бях изумен от връзката между планините и човешките същества. Това допълнително увеличи любовта ми към планините в Непал.

Какво те накара да избереш Непал, за да преследваш страстта си?

Непал е дом на осем от 14-те осем хиляди. Това ме накара да проявя много внимание към Непал. Това не означава, че не съм бил в други страни, за да се изкача по планините. Аз също съм бил в страни като Пакистан, Танзания, Аржентина и Румъния. Съединените щати ще увеличат мащаба на срещите. Но привързаността, която вече имам към вашата страна, не може да бъде сравнена с останалите.

Миналата година дойдох тук, за да направя филми на Хималаите. Посетих западния регион, включително Мустанг, и научих за популярната култура там. Обичам да виждам как хората от различни религии са в хармония. Разликата в начина на живот на хората, живеещи в западния и източния хималайски регион, ме изумява.

Защо така? Можете ли да анализирате?

Може би защото това е регионът, който посетих повече от всеки друг в света. Мога да се свържа с всеки елемент от планинския регион в източната част на Непал. Друга причина може би е, за да видя целия регион как пострада от земетресението. Вече съм посещавал региона Еверест няколко пъти след земетресението през 2015 г. Чувствам ги като мои хора и моята отговорност е да им помагам в тежката ситуация.

Как успяхте да помогнете на хората в този регион? 

Създадох планински музей в Южен Тирол, Италия, където поставих произведенията на изкуството и сувенирите, които взех обратно от Непал и други страни в родния си град. Той е бил център за туристи, които искат да научат за планините. Непалските картини и занаяти са най-възхитителните произведения на изкуството. Мястото съдържа половината от експонатите от Непал и половината от останалия свят. И с малко пари, които направихме там, допринесох с  добра сума за реконструкция на жилища в Намче след земетресението.

Дали хората във вашия град подкрепят тази инициатива?

Да. Може да ви изненада да узнаете, че хората в моята малка немско-говоряща общност знаят много за непалското изкуство и култура вече и благодарение на Музея, дори знаят повече от много непалци. Чувствам, че непалците не ценят своята култура толкова, колкото би трябвало, защото не само планините, а много хора посещават Непал заради неговите хора, красотата на тяхната култура и традиции. Сърцето ми разбира, че процесът на развитие след земетресението е доста бавен и неефективен.

Можете ли да ни кажете повече за вашето пътуване и световните рекорди, които сте създали?

Не вярвам, че имам световни рекорди, защото алпинизмът не е спорт. Нямах намерение да създавам световен рекорд. Просто бях много щастлив да направя нещо, преди някой дори да е помислил да свърши. Сега, ако се интересувате, ще видите, че много хора вече са изкачили върховете без допълнителен кислород. Това не означава, че не оценявам постигнатото досега, но и това не ме кара да се гордея. Това може да е дори трудно за подвиг сега, когато плътността на кислорода може да е изчерпана в планините в резултат на глобалното затопляне.

Как според вас планините са засегнати от глобалното затопляне?

Планините са били най-красивите неща, които някой може да види, но сега са започнали да хвърлят красотата си. Светлината, която бях виждала преди години в тях, започва да намалява. Моята дама никога не беше стигнала до Хималаите и когато най-накрая реши да дойде с личния си водач, като чула за всички хвалби на планините, не можех да й покажа красотата, която бях виждал. Това ме натъжава.

Източник: Катмандупост