Останки от самолети, сринали се в Мон Блан, са интересни за туристите и помен за две трагедии. Не са вдигнати монументи, но има информация на табели, а съхраненото показва отношението на френските власти и на ангажираните с планината.
На 3 ноември 1950 г. полет 245 на Air India от Мумбай до Лондон пада, загиват всички 40 пътници и 8-членен екипажа на борда. Бързо се 
разпространява слух в Шамони: „Малабар носеше съкровище в златни кюлчета и бижута“.
Трагедията попада в международните заглавия; ще вдъхнови Анри Троят за романа му „Сняг в траур“, който след това ще бъде адаптиран з
а киното във филм.
На 24 януари 1966 г. Boeing Kangchenjunga от индийската национална компания, полет 101 на Air India, катастрофира със 117 души на борда на същото място като Malabar.
На 24 януари 1966 г. Индия се подготвя за Деня на републиката. Денят се оказва съдбоносен за нейния национален превозвач, Air India. Фаталната катастрофа на полет 101 на Air India в Мон Блан, при която загиват 11 членове на екипажа и всички 106 пътници, включително д-р Хоми Джехангир Бхабха на борда, намалила ентусиазма от организирането на тържествата и потопила в скръб страната.
Тези трагедии и днес напомнят за себе си, защото в топящия се ледник се появяват през годините отломки…
За теоретиците на конспирацията сред нас, трагедията с полетът през 1966 г. е свързана с Хоми Бхабха, бащата на индийската ядрена програма, който е бил на път за конференция във Виена. Според теории злополуките са подобни и има сходство в начина, по който двата самолета на Malabar Princes катастрофират.
През годините се отваря и златна треска, понеже в топящия се ледник Bossons изплуват останки от катастрофите. През 2012-а алпинисти открили чанта с печат „дипломатическа поща“, която била предадена в индийското посолство в Париж.
Причините за двете катастрофи никога не са били определени с точност. Алпинистът Даниел Рош в продължение на години открил няколко тона отломки, включително двигател и витлото на принцесата, лични вещи (чанта, бижута, хартии), скъпоценни камъни….Започва и историята на „Ледниковия молец“…
Десислава Стоянова