Президентът: Комунистическият режим и наследниците му опитаха да подменят историята, но ние не бива да забравяме

Посмъртни ордени за Никола Петков, Петър Дертлиев и горяните

Мотивът за удостояването на Никола Петков с най-високото държавно отличие е изключителната му гражданска позиция и извънредно големите му заслуги в борбата срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим. Правителството в оставка предложи днес на президента Росен Плевнелиев да удостои с посмъртни ордени „Стара планина“- първа степен видните български политици Никола Петков и Петър Дертлиев. Часове по-късно държавният глава удостои посмъртно с орден „За гражданска заслуга“ – първа степен тридесет участници в Горянското движение срещу комунистическия режим.

Отличаването на Дертлиев е за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в България, посочват от правителствената пресслужба.

„Комунистическият режим и неговите наследници направиха всичко възможно да подменят историята и да я заличат, но ние никога не бива да забравяме, че свободата не ни е дар, че за нея са се пожертвали хиляди хора в разцвета на силите си“, заяви Росен Плевнелиев на церемонията, на която връчи отличията на наследниците на тридесет участници в Горянското движение заради „заслугите и усилията за укрепване на гражданското общество, за защита на човешките права и свободи и за съпротива срещу тоталитарния режим“.

„Отдавна битува твърдението, че, ние, българите, не сме имали своя бунт, своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт. Че режимът се е установил в България без никаква съпротива от страна на населението. Това не е истина. Българите не само оказват съпротива, но всъщност са първите, които се вдигат на бунт срещу зверствата на тоталитарния режим. Някои престъпления срещу българския народ нямат давност“, заяви Росен Плевнелиев.

„Не трябва безучастно да гледаме как историческата подмяна се случва пред очите ни. Наша е отговорността да разровим праха на миналото, за да потърсим истината“, каза още Росен Плевнелиев.

Горянското движение е най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управление в целия Източен блок. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година.

Никола Петков е един от най-видните български политици на ХХ век. Започва кариерата си като дипломат. Избран е за народен представител в ХХІV Обикновено народно събрание (1938-39 г.). Противопоставя се на едноличния режим и се обявява за възстановяване на Търновската конституция, поради което изборът му за народен представител е касиран. Обявява се също против всяко сътрудничество с Хитлер и дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт през февруари 1941 г. е интерниран в лагера „Гонда вода”.След 9 септември 1944 г. е част от първото правителство на Отечествения фронт като министър без портфейл. В знак на несъгласие с провежданата политика от „народната власт” напуска кабинета и оглавява опозицията. Избран е за народен представител в VІ Велико народно събрание (1946-49), но през юни 1947 г. депутатският му имунитет е снет, арестуван е в сградата на парламента, срещу него се провежда скалъпен процес и на 16 август е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г.

Д-р Петър Дертлиев (1916-2000) завършва медицина в София през 1941 г. и през 1945 г. е назначен за асистент в катедра „Анатомия” на Медицинския факултет. В периода 1963-1984 г. е завеждащ флуорографско отделение в Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Избран е за депутат на изборите за VІ Велико народно събрание (1946-1949 г.) от листата на Обединената опозиция, в която участва Българската работническа социалдемократическа партия. През ноември 1989 г., заедно със съмишленици, възстановява публичната дейност на БРСДП. През 1990 г., когато тя възвръща традиционното си име – Българска социалдемократическа партия, става неин председател и я ръководи до кончината си.

Д-р Дертлиев е един от основателите на СДС през декември 1989 г. и последователен борец за демокрация. През юни 1990 г. е избран за депутат в VІІ ВНС, а месец по-късно е издигнат за кандидат за президент. Професионалната и обществената му дейност има значим принос за развитието на демокрацията, свободата и социалната справедливост, както и за установяване на гражданското общество в България.