Петиция срещу закриването на метеорологичната станция на връх Мусала е организирана в социалните мрежи.
„Това е електронна петиция от името на българските граждани, които са категорично против закриването и консервирането на най-важната в България метеорологична станция на вр. Мусала“ – се казва в петицията. „По този начин се погребва един от най-големите символи на българската наука, на българския туризъм и планинарство. От директора на НИМХ-БАН, Христомир Брънзов, е издадена заповед за закриването на станцията на 30 септември 2016 г. за неопределено време.
От института се мотивират, че причина за тази заповед е липсата на достатъчно на брой метеорологични наблюдатели. Според нас това не е така – при желание от страна на ръководството на института бързо биха се намерили подходящи хора за целта. Ето защо изискваме от Вас допълнително разследване на случая и в близките дни да се възстанови работата на станцията. Метеорологичната станция на вр. Мусала е от изключителна важност за прогнозиране на времето, проследяване на климатичните промени, изготвяне на научни изследвания, планинското спасяване и планинския туризъм. Станцията не е спирала да предава метеорологична информация всеки ден от началото на своето създаване на 2 октомври 1932 г. Данните от върха не са прекъсвали в много по-тежки времена – войни и кризи“. Петицията е изпратена до Президента на Република България, Министър-председателя, Председателя на Народното събрание, Съвета на настоятелите на БАН и до всички медии в България.
– Предложение на Директора на НИМХ-БАН за закриване на 40 климатични станции
С това предложение ще се постигне единствено осакатяване на метеорологичната мрежа в България, тъй като бройката станции предвидена за закриване представлява приблизително половината от наличните климатични станции и 1/3 от всички станции взети заедно )климатични и синоптични).
– Премахване от международния обмен на 2/3 от синоптичните ни станции на 1 ноември 2013 г.
С това решение на ръководтсвото на НИМХ-БАН грубо са погазени основни наши права залегнали в Конституцията (чл. 41, ал. 2), както и в Закона за достъп до обществена информация (чл. 14, ал. 2, т. 1). Също така страната ни се излага пред държавите-членки на Световната метеорологична организация като погазва грубо Резолюция 40 – в този документ пише, че всяка страна-член на организацията трябва да осигурява свободен и неограничен достъп до метеорологична информация. Особено за некомерсиални дейности свързани с наука.
– Подаването от страна на НИМХ-БАН на модифицирани (развалени) метеорологични данни за научните разработки на бакалаври, магистри и докторанти от всички университети в България
Това демотивира младите учени и голяма част от тях емигрират в чужбина. Грубо се погазват правата ни посочени малко по-горе.
– Неподаването на метеорологична информация към Европейския център за краткосрочни и средносрочни прогнози (ECMWF), по прогностичните модели на който синоптиците на НИМХ-БАН изготвят прогнози за страната
Точността на прогнозите за всяка една страна зависи от асимилацията на данни от синоптични станции в прогностичния модел на центъра. Колкото повече станции се асимилират от определена територия, толкова повече прогнозата за времето е по-точна. Покритостта на територията на нашата страна със синоптични станции предаващи информация в международния обмен е най-малка в сравнение с всички останали страни в Европа.
– Не се предоставя оперативна и обобщена (налична първична и предварително обработена) метеорологична информация към множество държавни структури по начина определен със закон (чл. 20 от ЗДОИ) за държавни организации финансирани със средства от държавния бюджет, което затруднява работата на същите.
Политиката на управление от страна на НИМХ-БАН подрива научните основи в областта на науките за Земята – метеорлогия, климатология, геоморфология и т.н. Също така е и в ущърб на обикновения български гражданин и обществото като цяло с неговата икономическа и стопанска дейност като го лишава от актуална и подробна метеорологична информация, която би позволила всеки един човек, всяка една компания да взима адекватни решения в зависимост от конкретните метеорологичните условия“ – поясняват още авторите на петицията.
Срещу закриването на метеорологичната станция на връх Мусала
Свържете се с автора на петицията
НИМХ-БАН редуцират половината ни климатични станции от общо 84
2016-10-04 21:25
Тази вечер от човек подписал петицията (пожелал да остане анонимен) получих заповедта на директора на НИМХ-БАН, Христомир Брънзов, в която се споменава за редуциране на половината климатични станции от метеомрежата на България. Това е 1/3 от всички станции взети заедно (синоптични и климатични). Към заповедта има и два списъка със станции, които ще продължат да функционират. Останалите станции, които липсват в списъка, постепенно ще бъдат закрити. Ето така се осакатява метеомрежа, така се подриват основите на науката…
Сами може да се убедите, че закриването на Мусала не е прецедент.
Нещо повече – човекът пожелал анонимност ми каза, че въпросният г-н Брънзов от години се е опитвал да си прокара мнението в института за закриване на високопланинските станции, тъй като били ненужни…
Българската академия на науките (БАН) закрива метеорологичната си станция на връх Мусала, става ясно от публикация на страницата на станцията във „Фейсбук“.
В текста се казва, че обект от национално значение ще бъде съсипан заради безхаберие и безстопанственост. „Явно, че ние ще сме поредният съсипан обект от национално значение поради безхаберие и безстопанственост. Жалко. Затварят ни. Загубата ще е за всички. Изглежда че ви казваме „Чао“. Чао на всички.“, пишат служители на станцията.
Метеорологът Красимир Стоев също е споделил публикацията. Той припомня официалното откриване на станцията на 2 октомври 1932 г. и добавя, че от 1 октомври 2016 г. са били прекратени метеорологичните измервания на върха за неопределено време.
Новината доведе до вълна от гневни коментари в социалните мрежи, предаде БТВ. Планинарите смятат, че „консервирането” на сградата ще доведе до сигурното й разрушаване. Освен като метеостанция сградата на Мусала работеше и като хижа за туристите
Решението за затваряне на метеорологичната станция на Мусала заради трагичен инцидент беше коментирано в „12+3“ от проф. Христо Георгиев, Анастасия Стойчева иКрасимир Стоев от НИМХ.
Станцията е открита през 1932-ра година и служи вече 84 години, припомни Анастасия Стойчева. Ползваме ежедневно информацията, която идва от тази станция, каза Стойчева.
Затваря се най-високата точка на Балканите. За всеки един от колегите ми остана изненадата, че това е решено от метеоролог. Останахме без данните на Мусала. Не че не можем без това, но не бива да сме без това. Администрацията слага подпис под решението, но ние като синоптици сме длъжни да си кажем мнението. 16 години работим там и съм се учила от хора, които уважавам и днес. Проф. Георгиев е сред тях. Ние сме звеното, което излиза пред обществото с резултатите от общия труд. Такъв инцидент може да се случи навсякъде, отбеляза Стойчева.
Ситуацията е изненадваща и можем да назначим нови хора, но ако ги прехвърлим от друго място, те трябва да правят измервания в необичайни и трудни условия, каза проф. Георгиев.
Решението за спиране на станцията е поради това, че имаме задължение да опазим хората, добави проф. Георгиев.
Не съм съгласен с това решение, подчерта Красимир Стоев.
Има много хора, които желаят да работят на Мусала при тези условия. Да, те трябва да са обучени и трябва да са планинари. Но не можем да сме потърпевши и да останем без данни. Това е станция, която изпраща данни не само у нас, но и на международния обмен. При наличния състав тя можеше да премине и към друг режим на работа, каза още Стоев.
Тя би могла да бъде временно консервирана. Не трябва да оставаме без данни, подчерта Стоев.
Ръководството проявява загриженост към хората, но е и длъжно да осигури най-добрия начин за достигане на информацията до обществото чрез прогнозите, каза Анастасия Стойчева.
Цялото интервю по темата за затварянето на станцията можете да чуете в звуковия файл.