Снощи в библиотеката бе представена книгата на Иван Йончев „Завета на дедите“. Литературната вечер бе открита от Мирослава Мирчева, която е един от специалистите в областта на литературата, с най-добри познания за творчеството му.
Режисьорът Любомир Малинов също представи книгата в детайли, сподели биографични данни за Йончев и анализира творчеството му.
В края на вечерта се състоя награждаване на ученици към литературния клуб на Читалище – паметник „Отец Паисий“. Както е известно клубът се ръководи от Иван Ненов. Участниците в конкурса са създали интересни литературни текстове, посветени на Иван Йончев.
Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец“. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, художника Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни.
Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“, Иван Йончев остава в българската литература.
Умира на 26.05.1918 г. от туберкулоза в „Бояна“. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов 
улицата, на която е живял в „Бояна“ носи неговото име.
През 1944 г. гробът му е заличен.
През 1995 г. от забвение го изважда една тънка книжка, озаглавена „Заветът на дедите“ на издателство „Сребърен лъв“. През 1998 г. БНТ излъчи документален филм за поета.
Библиотеката в Самоков притежава богат архив за Иван П. Йончев.
Настоящото издание на „Завета на дедите“ е на „Славина“.
Сайтът „Самоков инфо“ ще има още публикации по темата.
Б