Ликвидирането на политическия елит от БСП през 1925г.

На 16 април 1925 г. Софийският катедрален храм „Св. Неделя“ станал арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Коминтернът и Военната организация на БКП организирали и провели жесток терористичен акт с цел да се ликвидира политическият елит и да се дестабилизира страната.

При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в храма присъствали всички министри начело с министър-председателя проф. Александър Цанков, много генерали и офицери – действащи и запасни, държавни и политически дейци, а също и много граждани.

Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който „нарочно” закъснял. Опелото ръководел лично Софийският митрополит Стефан. Точно в 15 часа и 20 минути мощен взрив разрушил голяма част от покрива и част от южната храмова стена.

Под руините загинали над 150 души, между които народни представители, запасни и действащи генерали. Ранени били около 500 души, някои от които впоследствие починали от раните си – така общият брой на жертвите се увеличил до 193, а според други изчисления 213.

„На 16 април 1925 г. убийци взривяват Божи храм. За да съберат в сградата целия елит на нацията ни (истински, а не измислен елит), два дни по-рано са застреляли честния български офицер генерал Константин Георгиев. Историята е отвратителна в своите детайли. Един от заслужилите в командуването на Пета дунавска дивизия офицери през Световната война, генералът става жертва в мирно време, за да може погребението му да даде възможност да бъдат убити възможно най-голям брой опечалени.

Престъпниците не се интересуват от неминуемото присъствие на жени и деца. При това тъкмо деца са пращани от самите убийци да разнасят покани за опелото на генерала. За атентаторите човешкият живот е нищо, а светотатствата са повод за гнусна радост. Самият Георгиев е застрелян пред „Свети Седмочисленици“, а по-големият атентат събаря „Света Неделя“ върху стотици скърбящи. Всичко това става в Страстната седмица, когато вярващите очакват Възкресение.

Тероризмът не е нещо ново за Европа. Той е наше вече старо наследство. Тази кървава кутия на Пандора е отворена в съвременния си вид именно от комунистите. Когато днес чуваме за страшни събития в Париж, Анкара, Истанбул или Брюксел, няма как да не си спомним „Света Неделя“. България има своя дял в скръбта на Стария континент. Това, което започна с излишното жертване на българските селяни в Септемврийското въстание, премина през окървавения олтар на катедралата и стигна до изстъпленията на така наречения „Народен“ съд и лагерите.

Този вид безжалостни, студени убийства са типични за родината на Ленин и Сталин. Техните служители създадоха ГУЛАГ, измислиха Гладомора, продължиха да насърчават тероризма и през седемдесетте години в Западна Германия. Наследниците им убиха нашия писател Георги Марков, а имат и доста по-скорошни вини. Страданието прави хората братя. Невинно пролятата кръв на мъчениците е обща кръв.

Пред тази кръв на своите скъпи български мъченици можем само да сведем глава. Тяхната гибел не е забравена и заради нея в нас едновременно могат да живеят и надеждата за бъдещето, и стремежът към справедливост“ – припомня Манол Глишев.