На 24 април 1877 г. в Екзархийския дом в Цариград бил проведен „избирателен събор“ с участието на трима митрополити (Григорий Доростоло-Червенски, Доситей Самоковски и Панарет Пловдивски) и 16 видни цариградски българи. Като кандидати за нов български екзарх били предложени митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Доситей Самоковски и Йосиф Ловчански. Председателят на събора Пловдивския митрополит Панарет отправил назидателно слово към избирателите, заявявайки между другото: „Нека всеки тури ръка на сърцето си, да изпита добре съвестта си и да гласоподава“. При гласуването с бели и черни мъниста, одобрителни гласове (т. е. бели маниста) били подадени по 8 за Григорий и Йосиф и само два за Доситей.
Останало да гласува и самият председател, който заявил, че понеже знаел мнението на митрополит Григорий, давал гласа си за Ловчанския владика. В избирателния протокол било записано: „Съборът с ръкопляскане прогласява Н. Високопреосвещенство Йосиф като правилно и законно избран екзарх“.
Христо Темелски