Онзи ден режисьорът Евгений Михайлов, припомняйки как с часове през 1990 г. е разпитан от тогавашния млад и надъхан следовател Бойко Рашков, който се опитвал да манипулира показанията му за заснетата от него реплика на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов „Най-добре е танковете да дойдат“, написа в профила си във Фейсбук:
„Тогава не можех и да си представя, че през 2021г. комунистическият следовател Бойко Рашков ще стане зам.-министър председател и министър на вътрешните работи на натовска, и европейска България.“
Бедна ни е фантазия за израждането на комунистическите метастази. Да, определено днес, почти 32 години след разпада на тоталитарния комунистически режим, мнозина сред демократично мислещите хора не могат да повяват на очите си как вече повече от три десетилетия продължават да се мултиплицират на най-високо място във властта в България представители на петата колона на тоталитарната комунистическа машина, смачкала милиони човешки съдби до 1989 г.
Какво ли не видяхме през тези 30 години, ала, трябва да признаем, че определено ни е бедна фантазията за това докъде могат да се разпространят метастазите на онази антихуманна диктатура.
Но и ние сме си виновни, след като бяхме толкова наивни да смятаме, че тази мътилка ще си оттече, ей така във времето, от само себе си и поне веднъж не успяхме да изберем мнозинство в парламента, което да извърши така необходимата операция по декомунизация в страната.
Бойко Рашков си е типичен представител на тази комунистическа пета колона. Да ме прощава Корнелия Нинова, но той е най-ярък представител в служебния кабинет на именно на правоприемника на компартията, която тя сега ръководи, много преди самата да има идея, че през 2003 г. ще стане член на БСП и ще прави политическа кариера, която да я отведе до върха на соцпартията.
Кариерата на Рашков като следовател стартира през последното десетилетие на тоталитарния комунистически режим, когато следствените работници са част от апарата на Главно следствено управление на МВР-ДС и режимът не прави компромис с идеологията на марксисзма-лененизма.
През 1995 г., когато БСП управлява с еднопартийния си кабинет на Виденов, Рашков бе избран за директор на Националната следствена служба.
А след като през 1999 г. президентът Петър Стоянов спря устрема му да стане главен прокурор си отиде на мястото – стана депутат от БСП в 39-то Народно събрание (2001-2005).
В един период (2008-2009) от тройната коалиция (2005-2009) и кабинета Станишев той беше зам.-министър на правосъдието от квотата на БСП.
През 2009 г., в края на мандата на правителството на тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев, Рашков беше определен за председател на създаденото тогава Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Бюрото обаче не просъществува, тъй като на власт дойде ГЕРБ органът за контрол на специалните разузнавателни средства беше закрит.
Бюрото беше отново възстановено през 2013 г. при управлението на БСП и ДПС с кабинета Орешарски, когато Бойко Рашков отново оглави специалната държавна институция.
Пресни са спомените за разразилите се впоследствие скандали и взаимни обвинения между него и управлението на Борисов и от друга страна между Рашков и тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, както и служби като ДАНС, които използват специални разузнавателни средства и почти винаги са заподозрени, че злоупотребяват с тях.
Дай му власт, за да му видиш акъла
Бойко Рашков, най-изявеният човек на БСП в служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев, има за какво да си връща на Бойко Борисов и то много. Сега му е паднал, както се казва.
Острието на президента трябва да свърши мръсната работа срещу неговия политически опонент и то без много да се церемони.
Министърът на вътрешните работи не е спрял да хвърля от две седмици словесни бомби, но покрай докосването до властта той започна да прави и изцепки, които нагледно показват каква е неговата същност (поговорката казва: дай му власт, за да видиш колко му е акълът).
Първо, Рашков очевидно се е взел на сериозно и заслепен от властта, не е в състояние да контролира своите публични изяви.
Защото още в едно от първите си интервюта взе да раздава „правосъдие“ над журналисти, чиито въпроси очевидно не му допаднаха, заявявайки, че е ако е собственик на телевизията (Би Ти Ви) щял незабавно да ги уволни.
Да си бил във властта на различни длъжности толкова години и да си позволяваш да скачащ на медии, което винаги е губещ ход, значи не си толкова разумен. И Рашков го разбра, защото побърза да се извини.
Бой по политическите опоненти с езика на болшевиките и Държавна сигурност
Преди два дни министърът на Румен Радев обаче надмина всичко очаквано. В поредното си телевизионно интервю, взимайки на прицел доскорошните управляващи той разцепи ефира с думите:
„Чувам нагли изказвания от бивши хора, може би ние трябва да осветим някой.“
„Бивши хора“ ли?!
Боже Господи, мисленето на Рашков е останало в комунистическия режим, там някъде през 80-те години, когато е бил следовател по тоталитарно време!
Защото този термин „бивши хора“ е термин, с който десетилетия наред си служат Държавна сигурност и диктатурата на БКП.
„Бившите хора“ в СССР и разправата с тях
Разбира се, терминът не е измислен от тях, а е привнесен, както толкова други неща от СССР, където след болшевишкия преврат през 1917 г. болшевиките заклеймяват с термина „бывшие люди“ всички онези, които са били част от елита на царска Русия.
Репресивният апарат на болшевиките – НКВД – нарича „бивши хора” всички от бившата царска и белогвардейска администрация, бившата аристокрация, земевладелците (помещици), смятани за потомствени дворяни, изкупвачите, търговците, собствениците на предприятия, банкерите.
Всичките те са третирани като „антисъветски елементи” и подлежат на списъчен оперативен отчет .
През 1935 г. НКВД провежда мащабна прочистваща операция „БИВШИ ХОРА”, с изселване на контрареволюционни елементи от Ленинград в отдалечени райони в страната.
За един месец са изселени над 5000 семейства, с над 22 500 членове. За провеждането на операцията е организиран специален щаб и е мобилизирана агентура.
В резултат на операцията са осъдени над 11 000 души (4 833 глави на семейства и 6 239 членове на семейства). В това число 67 бивши князе, 44 графове, 106 барона, 117 офицери от царската и бялата армия, 218 свещенослужители .
„Бившите хора“ в България – основен идеологически противник на БКП
Аналогично е отношението на комунистическата власт в България към представителите на онези съсловия в Царство България, които след установяването на тоталитарно управление в края на 1947 г. и проведената тогава национализация са поставени във въведената тогава от режима категория „бивши хора”.
Понятието обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са в основата на развитието на България и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г.:
ръководители и дейци на ликвидираните политически партии, определяни като буржоазни или опозиционни;
бивши (буржоазни) народни представители;
бивши царедворци;
дипломати;
бивши държавни служители на служба преди идването на компартията на власт;
бивши офицери от армията, определяни от режима след Деветосептемврийския преврат като „царски”;
бивши индустриалци и собственици на фабрики и други предприятия;
заможни и средно заможни земевладелци и земеделски производители, определяни като кулаци ;
търговци;
адвокати със заличени права;
представители на буржоазната интелигенция;
собственици на малки предприятия, дори мелничари, бакали и занаятчии;
представители на православното духовенство.
„Бившите хора“ са обявени за истинския класов враг на комунистическата партия и са обект на старателно преследване от репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност – до края на режима, като репресията се простира и върху техните наследници – синове и дъщери.
През 2017 г. в съвместно документално изследване с проф. Вили Лилков хвърлихме светлина върху жестоката съдба на тази група от българското общество в едноименната книга „Бивши хора“ (виж повече за книгата – ТУК).
Книгата има и продължение – „Погубената България“ (2019), в която с Вили Лилков разширихме темата с проучвания в отделни райони в страната.
Никой от политическият елит не си е позволявал такъв език
В изказването на Рашков има дълбок смисъл. Той говори за политическите си опоненти, като „бивши хора“, които са свалени от власт завинаги и никога повече няма да им бъде позволено да имат какво и да е влиянието в различните сфери на обществото. Да му мислят техните физически наследници, защото и на тях като родственици на „бивши хора“ не следва да им се случи нищо добро.
Досущ като при комунистическия режим. Така министър Бойко Рашков вижда картината. И затова използва терминологията на болшевиките и ДС, защото тя е в съзнанието му. Ала не изказванията на „бившите хора“ са нагли, а нагло е неговото говорене с нескрит привкус за разправа.
Но картината, която се привижда на Рашков, не е реалността, защото днес не сме 1944 г. и няма съветска армия, която да е главната опора на интернационалистите и безродниците от БКП при докопването на властта.
Никой представител на политическия елит не си е позволявал през тези 30 години да заклеймява политическия си противник по този начин с термини от времето на тоталитарната комунистическа система и езика на болшевиките и ДС.
Бойко Рашков обаче го направи. И това е показателно за духа, който днес витае в едно служебно правителство на проруския Румен Радев, което уж хвърля прах в очите на хората, че щяло да сменя една порочна система (то пък преди ГЕРБ сякаш системата не е била порочна и пълна с корупция и злоупотреба с политическа власт – който има памет помни скандалите при тройната коалиция и още по-напред при властта на НДСВ и ДПС).
Често обаче в историята се случва така, че подобни остриета като Рашков, пуснати във властта с определена цел, заслепени от момента, вместо да изпишат вежди, изваждат очи от прекалено пренавиване и старание. И ефектът се връща като бумеранг върху господаря на острието.
Източник: desebg, Фактор бг