В световен мащаб 2015-а бе силна година – преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) нараснаха с 25% до 1730 млрд. долара, което е най-високото им ниво след кризата. По данни на Dealogic сливанията и придобиванията са достигнали рекордните 4.38 трилиона долара (+27%), като в технологичния сектор техният обем се е удвоил.
Ситуацията се обърна през 2016 г., която започна със срив на пазарите и бе помрачена от събития като Брекзит и растящата геополитическа несигурност. Неясните перспективи за цените на суровините са друг фактор, който задържа големите сделки. И ако за намаляването на инвестициите през 2016 г. може да се намери оправдание с международното положение, фактът, че с малки изключения България не успя да се възползва от бума на сделките през 2015 г., се нуждае от повече обяснения.
Има поне три показателя, въз основа на които се правят изводи за инвестиционната активност в България: преките чуждестранни инвестиции, които включват инвестиции в капитал и задълженията на дружествата, контролирани от чуждестранни компании, към тези компании-майки; разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (те включват и вътрешните инвестиции, но не обхващат всички активи и изключват инвестиции на компаниите от финансовия сектор, голяма част от ИТ бизнеса, както и държавните инвестиции); инвестициите (Бруто образуване на основен капитал) като част от използвания БВП. Това са различни разрези, които разкриват отделните аспекти на инвестиционната активност.
Всички те сочат спад на инвестициите. ПЧИ се повишиха през 2015 г. спрямо предходната година, но това бе заради начина, по който бе отчетена инвестицията на „ЛУКойл“ в нови мощности в Бургас. Повишението на чуждестранните вложения през миналата година бледнее на фона на факта, че спрямо БВП те са седем пъти по-ниски през 2009 – 2015 г. в сравнение с бума преди кризата. За това допринася тенденцията от последните години чуждестранни инвеститори да напускат страната, често продавайки бизнеса си на местни играчи, които се оправят по-добре с тукашните институции и бизнес среда. Освен това обемът на ПЧИ – особено в първите години след кризата, бе силно повлиян от връщането на заеми към компаниите майки.
Разходите за придобиване на ДМА също достигат най-ниски стойности през 2015 г. (предварителни данни). До голяма степен това се дължи на факта, че в показателя не са включени публичните инвестиции. Друго възможно обяснение е намаляването на дела на индустрията, която е по-капиталоемка, в БВП.
При намаляване на чуждестранните инвестиции печалбите и заемите са единственият източник за финансиране на покупките на активи и/или бизнес. Публикувана неотдавна справка на НАП показа 6% спад на печалбите на финансовите и нефинансовите предприятия през 2014 г.
Предварителните резултати за 2015 г. предполагат увеличение на положителния финансов резултат на компаниите. При равни други условия (добри пазарни перспективи и бизнес климат) това би допринесло за ръст на инвестициите.
Кредитите обаче, особено след изключването на КТБ от статистиката, стагнират след приключването на имотния бум. Това се дължи на опита на компаниите да изплатят предкризисните си задължения и на нежелание за поемане на риск.
Колкото по-малко рискуват собствените си или взети назаем пари, толкова повече предприемачите се стремят да получат достъп до почти безплатното финансиране по линия на еврофондовете.
Вместо да разработват планове за инвестиции, много компании се занимават с писане на европроекти. Има компании и НПО организации, създадени специално за тази цел. Представата, че еврофондовете идват даром (това не е така заради задължителното съфинансиране от бюджета), води до отклоняване на внимание и ресурси. Това следва да се разглежда през призмата на задълбочаващия се проблем с кадрите.
Изместването на частните инвестиции не би било толкова проблематично, ако европейските програми финансираха реални потребности на бизнеса или местните общности, ако те покриваха разходи, които така или иначе трябваше да бъдат направени. Но с изключение на отделни схеми като технологичната модернизация на предприятията, внедряване на ИСО 2000, строеж на пътища, ремонт на ВиК мрежи и изграждане на сметища, голяма част от тези проекти са зле преценени, не създават дългосрочен потенциал и насърчават причудлива активност в сфери, които са, меко казано, маловажни. Резултатът е, че през 2015 г.
почти 44% от инвестициите са за сметка на бюджета и гравитират около дейности като пътно строителство, където са съсредоточени еврофондовете. Това има два неблагоприятни ефекта – изтласкване на частните инвестиции и изкривяване на стимулите.
Не работят два от основните двигатели на инвестициите – приватизация и капиталов пазар. Само третият – пазарът на недвижими имоти, дава признаци на живот и ако тенденцията на ръст на цените се задълбочи, може да даде тласък поне на по-спекулативно настроените инвестиции в активи.
Отсъствието на развит и добре функциониращ капиталов пазар, който да потвърждава оценките на бизнеса по прозрачен и обективен начин, е един от факторите, които придават допълнителна тежест на установения местен бизнес в сравнение с чуждестранните компании или новопоявили се вътрешни конкуренти.
Същото важи и за пазара на имоти, който през последните месеци преживява подем с не много ясни измерения. Решението на НСИ да спре да публикува редовната си справка за цените на жилищата остави пазара без ориентир и подхрани въображението на агенциите за недвижими имоти, чиито комисиони зависят от цените.
Трудно се прави сериозен бизнес там, където няма ясни оценки. Липсата на прозрачност увеличи както рисковете за инвеститорите, така и разходите за проучване на пазара. Структурата на привлечените чуждестранни инвестиции по сектори показва смазваща преднина на инвестициите в имоти и търговски обекти.
До голяма степен това е резултат на стадното поведение на инвеститорите, които следват модата – апартхотели, молове, фотоволтаици и т.н. Кризата сложи край на тези модни тенденции. Инвестициите през следващите години бяха насочени по-скоро към консолидация на пазарни дялове и маркиране на територии в основни сектори като комуналните услуги, телекомуникациите и големите търговски вериги. Предвид слабия потенциал на вътрешния пазар тези инвестиции скоро спряха да растат.
През последните години се развиха няколко инвестиционни оазиса – сектори, които успяват въпреки несъвършенствата на бизнес средата. Общото между тях е, че успяват (поне засега) да намерят кадри, ориентирани са навън и изграждат своя екосистема, независимо от грижите на държавата. Такива са производствата на авточасти, аутсорсингът на услуги и ИТ секторът. Но вече са налице първите признаци за изчерпване на тази вълна. Според консултантската компания АT Kearney България отстъпва като аутсорсинг дестинация, тъй като нископлатените работни места, на които разчиташе, падат първа жертва на автоматизацията.
На пръв поглед държавният апарат опитва да „адресира тези предизвикателства“ (казано на неговия език). Той си дава вид, че подпомага инвеститорите чрез стратегии, сертификати, маркетинг и т.н. Последната стратегия на Българската агенция за инвестиции залага на седем сектора, преди това приоритетните сектори бяха пет. Компаниите, които развиват инвестиционни проекти, обикновено са ухажвани от агенцията, да минат под нейния патронаж. Това рядко носи промяна.
Всички по-сериозни анализи по въпроса за приоритетите сочат едни и същи недостатъци – липса на вертикална интеграция, упадък на звената за приложни изследвания в предприятията, слаба комерсиализация на иновациите, доколкото ги има, недостиг на кадри със специфични умения. В много сектори, които са благодатни за привличане на големи капиталовложения, пречат и т. нар. vested interests (вградени интереси на участниците) и растящата зависимост на бизнеса от политиците.
БВП и инвестиции
Фокусът на Фискалния съвет е върху последния показател, извлечен от тримесечните данни на БВП – бруто образуване на основен капитал. В най-общи линии той показва каква част от доходите в икономиката (БВП) e използвана за инвестиции, вместо за потребление. След 2010 г. този дял на инвестициите в БВП стагнира и дори намалява в началото на 2016 г. Това съвпада с намалението на дела на брутния опериращ излишък/смесен доход след 2011 г. – друг разрез на БВП, който показва как произведеното се разпределя между наетите работници и предприемачите. Макар че тези данни не са достатъчно ясни сами по себе си (те включват и доходи на самонаети и на фермери), те ни насочват към едно от обясненията за спада на инвестиционната активност.
ПРОПАДАНЕ
Притеснителни са и предварителните данни на БНБ за първото полугодие на тази година, които показват продължаващ отлив на инвестиции. Преките инвестиции в страната ни за периода януари-юни са спаднали със 179.5 милиона евро, или 18.7% спрямо същия период на миналата година. От януари до юни инвестициите у нас възлизат на 778.4 милиона евро, като през юни техният размер е бил 182.1 милиона евро. В първата тройка на най-големите чуждестранни инвеститори са Холандия със 189.7 милиона евро, Люксембург – 113.6 милиона евро и Обединеното кралство Великобритания – 110.8 милиона евро. Намаляват и чужденците, които купуват имоти у нас. За първите шест месеца на 2016 г. те са купили имоти за 26.1 милиона евро. Най-голям дял имат инвеститорите от Норвегия с 4.7 милиона евро, или 18.2% дял, следвани от Русия и Великобритания с по 3.9 милиона евро, или 14.9% от общия размер за периода. Със 72 милиона евро намалява и реинвестираната печалба, която показва дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството. За полугодието на тази година тя възлиза на 376.4 милиона евро при 448.8 милиона евро за същия период на миналата година.