На девети юни в Гуцал почитат празника Св. Спас – Възнесение Господне.
Срещата е на един от най-високите му ридове. Мястото е красиво, дава гледка към Рила и към Средна гора. Избрано е неслучайно, а да е по-близо до Бога, белким молитвите стигат по-бързо и по-лесно до Твореца.
Там вероятно е имало черковище, защото в тревата от векове е устоял
на времето каменен кръст. М
естността е наречена “Свети Спас”. Според едно от преданията там имало заровено имане. За да опазят златото си от набезите на турците, хората го заровили на това място. През 2010г. бе направен параклис и кръстен “Възнесение Господне”. Точно зад него се извисява стар дъб, казват, че бил на над 200 години. Уникално и странно дърво, не само заради годините си. Да се чуди човек откъде взима сили за живот. Огромната му снага се слива с пейзажа, а листата му сякаш нашепват молитвата на селото.
В самия параклис е въплатена молитва за здраве на болна жена.
“Земята за параклиса от 2,300 дка, ако трябва да сме точни 
до запетайката, е дарение от Иванка Илиева и сина й Славейко Славчев. Нотариус от Ихтиман прехвърли мястото за дарение без пари, като разбрал, че е за параклис. Ваня – медарката – така я знаеха всички. Лиляна Калайджиева пък имаше магазин за хранителни стоки в София. Тя даде доста пари – около 3 000лв. Светлана Атанасова също дари доста средства. Всеки от селото даде колкото можа – по 10, 50, 100, 200лв. Арангел Тодоров, който е автор на книгата за Гуцал, даде над 500лв. “ – разказват ни семейство Стоян и Анка Добреви. Те са дарили над 600лв. за параклиса.
“Петър Стоянов също направи дарение. Много свестен човек е” – добавя още Стоян Добрев. “Подовата настилка е дарение от “Кварцлайн”, собственикът й има вила в Гуцал. В селото имат вили знайни и уважавани хора, известни професионалисти в областта си, като примерно д-р Мустаков” – споделя още Стоян Добрев.
“Славейко дойде и ми каза, че се събират пари за параклис. Аз съм човек на документа и казах, че трябва да има книга за дарения. С готовност помогнах за параклиса, с 
Гуцал ме свърза завинаги красивата природа. Това е едно швейцарско село” – споделя с усмивка Петър Стоянов. Той е един от дарителите, съдействал за получаване на средства за параклиса и от “Уникредит Булбанк”. Петър Стоянов се погрижил да има пейки и навес за параклиса, да се направи водопровод за параклиса и чешма за гробището на селото.
За параклиса са събрани около 14 000лв. Книгата за дарения се пази от Стоян Добрев за историята и за поколенията. “Кръстът за купола е от метал, направи го дарител – майстор Огнян от Долна баня” – разказват още Стоян и Анка. Първата копка е направена на 17-ти май 2009г. Построен и осветен е на 5-ти май 2010г. , а е официално открит на 20-ти август – Илинден, през 2011г.
На площадката пред входа на параклиса се събира вода, която подронва стените му. Следите от водата и влагата са осезателни и може да съсипят параклиса – тревожат се в Гуцал. “Настоятелството трябва да го поддържа. С протокол са дадени близо 1 000лв. на отец Константин от Марица, който отговаря за параклиса. Парите са за поддръжка” – припомня още Стоян. “Срамота е от гостите, параклисът се руши и не се поддържа” – тъжно споделят гуцалци.
Параклисът е осветен от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан в съслужение с Пламен Димитров от Долна баня, протойерей Георги Георгиев от Костенец, протойерей Николай Аршинков от село Радуил, протоиерей Константин Стоянов от Марица, свещеник Виктор Нешев от село Бистрица и дякон Козма Поповски.
Обикновено на подобни местности е имало древно светилище – казват експертите. В много български селища се срещат черковища и оброчища. Както черковищата, така и оброчищата са разположени на най-високата част от селото. Задължително е да има няколко стари и живи дървета като дъб, бряст, орех, череша или круша. Освен това до тези оброчища трябва да има и водоизточник като извор, чешма или поток. Тези места имат особено значение в религиозната практика на българите.
Дъбът зад “Възнесение Господне” се забелязва отдалече и създава необикновена жизена среда на параклиса. Като се доближи човек до него, се изумява още повече, защото вижда, че сърцевината му е издълбана от десетки гръмотевици. Хора от селото твърдят, че дървото отново се ошумило едва след като започнал градежът на параклиса.
“Как е възможно дърво без сърцевина, да живее?” – питат се богомолци от близо и далеч и се дивят на гледката.
До дъба е разположен каменен кръст. В Гуцал има още два каменни кръста. Другият е в местност близо до пътя, но никой не се наема да го премести. Преди години друг кръст, третият в Гуцал, бил преместен от мястото на старото училище, когато започнали да правят Младежкия дом. Кръстът бил пренесен в градинката в центъра на селото, до самото красиво езеро на Гуцал. Двамата младежи, които пренесли кръста починали на около 30 години, скоро след преместването на кръста. Сигурно затова гуцалци отказват да извадят и пренесат кръста от оброчището, намиращо се до пътя за Самоков.
“Има и кръст в махалата с езерото. Датиран е от 1664г. Предполагам, че и другите два кръста са от това време, 17-ти век. Според мен това са оброчни кръстове. По време на турското робство християните не са имали право на параклиси и са поставяли каменни кръстове – няма сграда, никой нищо не може да преследва. Обикновено кръстовете са били гранитни. Селото ги е поръчвало на каменоделци” – сподели за сайта “Самоков инфо” д-р Росен Малчев – главен секретар на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл„.
„Бог като Господар на този дом, да въздаде на всички, които с труд, средства и молитва помогнаха за съзиждането на този параклис. Господ да ги възнагради за тяхното добротворство и да пази чедата им. Нека това да им бъде за спасение и възлизане в царството Божие!“- казал в словото си епископ Йоан при освещавенето на параклиса.
Днес той се въздига отвисокото, закрилян от стария дъб. Той му пази сянка и му напява с листата си своята молитва. Като тази на село Гуцал – да оцелее, да пребъде и да доживее едно по-добро бъдеще на обединени хора – в името на добрите и богоугодни дела.
На снимките: Стоян Добрев, Петър Стоянов, дъбът и параклиса в Гуцал „Възнесение Господне“
Десислава Стоянова