Настанявам се удобно и търся сайта на ООН, защото съм решил да проследя дебата на кандидатите за Генерален секретар на световната организация. Специално за представянето на нашата кандидатура Ирина Бокова съм взел за консултант Галя – една от най-интелигентните жени, които познавам, освен че е брилянтен познавач на английския език и умел преводач от езика на Шекспир. И зачакваме промоцията на отгледаната в стерилна комунистическа среда наша кандидатура.
Пред Общото събрание на световната организация нашата Ирина се появява в строг синкав костюм /пренебрегнала е червеното/, но с определено самочувствие. Очевидно някой е успял да й внуши, че е фаворит в това своеобразно състезание на идеи и визии. Най-близко до ума е, че това е успял да стори екипът й, в който първа цигулка свирят агенти на ДС. Това съвсем не е неочаквано като се има предвид, че самата ни кандидатура се е обвързвала само и единствено дори в личния си живот с агенти на ДС. Първият й мъж е прононсиран доносник на комунистическите тайни служби. Такъв е и вторият й спътник Калин Митрев – обявяван двукратно за агент „Симеонов”. При него обаче има още една допълнителна „екстра”. Буквално дни преди допитването в ООН правителството на България определи пак Калин Митрев-Симеонов за представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/. Предложен затам и назначен от Жан Виденов, уволнен от Иван Костов и върнат пак в ЕБВР от Симеон Сакскобургготски през 2002 год. , та чак до днес. Решението на правителството за мен е абсурдно, но за чедата на БКП тези постове сякаш са пожизнени и по право. А после с почуда се питаме откъде семейството на Бокова и Митрев е спастрило милиони долари, за да си пазарува апартаменти в Ню Йорк?!
Напомпана със самочувствието на нейния личен бекграунд, с кариерата на съпруга си и агентите на ДС в екипа си Бокова демонстрира самочувствие, но започва представянето си плахо и несигурно. Говори с общи фрази и клишето, което в крайна сметка не знам дали не е предимство, защото това е стилът, наложен последните години от Брюксел, който явно се налага и в ООН. На втората-третата минута обаче Галя ме вади от ступора: „Английският й език е дърварски, административен, без нюанси и отсенки, на които той е толкова богат. Личи си съветската школа, дори не използва дублетни форми, а повтаря общи фрази и клишета.” Приемам мнението на Галя, защото съм сигурен в познанията и по английски, но пък след два дни Максим Бехар ще каже, че Бокова е говорела прекрасно и всичко било „на високото ниво, което предлага този форум”. Е, ама разбира се, че Бехар така ще венцехвали Бокова – самият Бехар също е прононсиран агент на ДС, той също е наследник на тежка комунистическа фамилия, прочула се в родния Шумен из вакханалиите по Девети септември – семейните обвързаности при комунистите винаги са били на особена почит.
Бокова доста бравурно се престара на хвали Конституцията на България от 1991 год. и нейното лично участие в приемането й, което си беше чиста лъжа. Бокова нямаше никакво значимо участие в приемането на Конституцията. Тя бе в Седмото Велико народно събрание избрана от Генерл-Тошевски избирателен район, т.е. бе от квотата на Андрей Луканов, който настани неговите протежета в малки селски райони, където победата им бе предизвестена. /Избирателният район на Бокова бе от 20 000 избиратели, докато моят 99 район бе със 140 000 избиратели?!/. Участваше само в комисията по човешки права, дори не бе член на комисията по външна политика, включи се инцидентно и в една временна комисия за напрежението в района на Кърджали, за което вече съм писал. Стенографските протоколи от 7 ВНС също говорят недвусмислено – Ирина Бокова не е правила нито предложения за нови текстове в Конституцията, нито е внасяла предложения за нови текстове. „Приносът” й е само във формалното подписване на тази Конституция, която сега, от 25– годишната дистанция все повече се оказва ретроградна, с лошо структурирана власт и твърде далеч от европейските норми. Така че с това, с което започна представянето си пред ООН Бокова бе една голяма и твърде безочлива лъжа, но така се случва, когато екипът ти не е подготвен или те е инструктирал с клишетата на собствената ти партия.
За сметка на това, когато представител на Украйна зададе своя въпрос дали, ако бъде избрана за Генерален секретар на ООН ще поддържа териториалната цялост на Украйна, Ирина Бокова просто замлъкна и пропусна да отговори на този въпрос до самия край на презентацията си. И нямаше как да е иначе, защото при адекватен отговор щеше да влезе в противоречия със същинския си ментор – Съветската империя и президента Путин. Кандидатите преди нея от Португалия и Черна гора по този въпрос се представиха блестящо и съвсем аргументирано изложиха позициите си. И трябва да спомена още нещо – според консултантката ми бившият премиер на Черна гора Игор Лукшич е говорил блестящ английски език, той единствено е използвал твърде характерни идиоми за езика и е показал завидно владеене на изтънчената фраза.
Бокова продължи с демонстрацията на съветската дипломатическа школа – обяви се срещу ислямофобията, но не спомена и дума как ще го направи, избягваше отговор за израелско-палестинския конфликт, няколко пъти повтори, че е увеличила квотата на жените в ЮНЕСКО и ни запозна с вижданията си за премахването на смъртното наказание навсякъде, въпреки че и това е въпрос на вътрешно законодателство. Не забрави старата си специалност – борбата за мир/още като млад дипломат е назначена от НРБ и БКП в отдела на ООН, който се занимава със световната борба за мир/. Не чух нито една конкретна идея, нито една и си спомних как родните медии и левичари разкостиха Румяна Желева едно време, но тук нямаше кой да зададе въпрос на Бокова за рязкото й забогатяване последните години, за апартаментите в Ню Йорк или за тежкото комунистическо наследство, което носи самата тя, не за родителите й, а за нейното участие в комунистическата власт – може и такъв да е етикета в ООН, не знам, но бих искал да чуя какво би отговорила лицето на България пред света.
По едно време превключи на френски, после на испански, което бе режисирана етикеция, но с нищо Бокова не промени скучния си, „дървен” език от общи фрази /в това си качество може да и съперничи само Меглена Кунева-Пръмова/ – локуми за човешкия талант, географския дисбаланс в секретариата, за регионалните групи в самото ООН, партньорството в бизнеса, но когато ЕС директно постави въпроса за бежанците тя се измъкна с фразата: „Когато един бежанец си намери работа, то вече не е бежанец” и след това замлъкна и зачака следващия въпрос. Аз не успях да разбера какво иска да каже по-точно с няколко пъти повторената фраза: „Най-демократичен начин на работа в ООН.”
Изслушах внимателно и представянето на хърватския претендент Весна Пусич. Ами разликата бе огромна в полза на хърватката – ясна, разчупена и с конкретни предложения за промяна. И нещо много важно, поне за мъжката част – красива, с меко и топло излъчване. Пред Пусич някои биха изглеждали като надзирателки в концлагер с метална дикция, студен поглед и квадратна челюст.
Чудно е какво „перфектно представяне” видяха в Бокова „анализатори” като Максим Бехар или Арман Бабикян, дори Андрей Райчев бе умерено сдържан, защото отвсякъде бе видно, че нашата Бокова отново ще разчита на съветското лоби, франкофоните и благоприятно разпределение на гласовете, както стана при избора и за шеф на ЮНЕСКО. Но в България винаги има дежурни слуги за хвалебствия.
През юли ще има разисквания за бъдещия генерален секретар и нещата ще се прояснят. В интерес на истината лобито на Бокова не е за пренебрегване. От петте „големи”, които вероятно предварително ще предрешат формалния избор, три страни засега застават зад нея. Това са Русия, която дори не и зададе въпрос на препитването, самата тя е шлайфана в съветската дипломатическа школа, семейството и винаги се е движило в ареала на СССР; също и Китай, за когото израза „бивш комунист” е повече от комплимент и накрая Франция – самата Бокова е франкофон и бивш наш посланик в страната. Търси се още един глас от петтте. САЩ засега мълчат подозрително, а Англия със сигурност ще застане зад представителя на Нова Зеландия Хелън Кларк – тя си е под юрисдикцията на кралицата. Ако везните се наклонят в крайна сметка към Бокова, то ще означава, че САЩ просто са се разбрали с Путин за неговата кандидатура срещу евентуално някаква замяна за голямата политика, пък и лобито на САЩ не е за пренебрегване, а като добавим франкофоните от Африка нещата наистина са сериозни и българските левичари и либерали с основание потриват ръце, защото Русия и Китай имат дифинитивната подкрепа към „бившата комунистка”. Това е положението и ще чакаме.
Този поход към световната политика на бившата неуспяла кандидат – вицепрезидент на БСП Бокова има своето логично обяснение. По един всеобхващащ начин бившите български комунисти успяха да се пласират по арените на световните организации. Използвайки всички ресурси и лобита на могъщото КГБ и СССР те се настаниха трайно в основните европейски столици и погледнаха към по-високи върхове. Преди да стане шеф на ЮНЕСКО , самата Бокова бе дълги години български посланик във Франция и Монако, Сергей Станишев е шеф на европейските социалисти след като се промъкна през иглени уши на евро-изборите и бе унизен със „синдрома 15”, Елена Поптодорова кара четвърти или пети мандат като посланик в САЩ и още куп бивши комунисти са се настанили и ни „представят” по света. Така и за кандидатурата на Бокова вина имат само и единствено десните в България, които имаха предостатъчно време да намерят читав кандидат, който да ни представи пред света, а не все да бъдем спрягани като съветски плащ-покривало. Доколко ГЕРБ могат да се нарекат десни, но имаше двукратно възможността да лансират свой авторитетен кандидат, докато за по-малко от година правителството на Орешарски светкавично издигна дъщерята на убиеца Георги Боков. А останалите „десничари”? Нима Петър Стоянов, Надежда Нейнски, Филип Димитров или Стефан Тафров нямаше да бъдат по-добро лице на България от Бокова? Но дясното винаги е гледало повече вътрешната политика, отколкото външната. Отколе на МВнР се гледа като на запазена територия на бивши куки от ДС, второстепенно ведомство за политиката ни и промени там почти не се правят на брадясалите кадри от комунизма. Плах опит за изчистване едно време направи Стоян Ганев, но се надигна такава вълна срещу него, че дори съпартийците му се подадоха на внушенията и след него си остана статуквото. Дори обещанията за изчистването на дипломацията ни от агенти на ДС не се случи – че не е ли достатъчен екипа на Бокова за вечността на ДС във външната ни политика!? В същото време бившите български комунисти си запазиха всички „капии” в международната политика – съветски, дасарски или кагебейски – и съвсем, ама съвсем логично пласираха все повече свои кадри по кулоарите на дипломацията.
Така че Ирина Бокова си е напълно логичен, наш, български избор, защото българският комунизъм се оказа удивително устойчив и жив. Всичко приключи – забравете!
Христо Марков