Днес в Младежкия дом учители и ученици от ОУ „Христо Максимов“ почетоха своя патрон. Тази година се навършват 153 години от рождението на Христо Максимов, през тази година се навършват и 110 години, откакто школото носи името му. В залата на Младежкия дом се събраха и много гости, които поздравиха учителите и децата и инициативната директорка на училището Антоанета Николова. Много аплодисменти получиха всички участници в празничната програма.
„Днес е нашият ден! Ден на учители, ученици и родители, на всички, за които стремежът към знание е състояние и потребност на духа. Това е Ден на почит и признателност към нашия патрон – Христо Максимов, които е роден на 13 февруари преди 153 години. В днешния ден правим равносметка на постигнатото. Всеки от нас мислено извървява пътя от влизането си в училище до днес и търси своето място в летописната книга. С ясното съзнание, че светът, в който живеем, се нуждае от идеи, от хора със знания и разум, от споделяне на общочовешки ценности, ние, учителите от ОУ „Христо Максимов“ подчиняваме работата си на максимата, че когато даваш някому всичко от себе си, винаги получаваш повече от това, което даваш. През всички тези години създавахме и отстоявахме еталоните на висок професионализъм. Винаги сме в помощ на учениците, искащи да се докоснат до безкрайното поле на знанието. И Вие, нашите ученици, всеки ден прибавяте по нещо ново към наученото, ставате по-знаещи и можещи, духовно по-богати. 
Членовете на педагогическия колектив са взели десетки изпити, за да придобият учителска правоспособност, но един изпит е особено и най-важен – успехът на възпитаниците ни.
С гордост отбелязваме, че от класните стаи на ОУ „Христо Максимов“ са тръгнали много светли умове на българската наука и култура. В България или в чужбина възпитаниците на училището ни носят силата на духа на нашия патрон – будителя Христо Максимов.
Уважаеми колеги, ученици, родители, съграждани и гости, за мен е чест и привилегия да ви поздравя с днешния празник. Надежда и бъдеще“ – да бъде девизът на нашето училище.
Бъдете силни, ученолюбиви и следвайте мечтите си! Пазете светлите традиции на родното училище, почитайте всеотдайността на своите учители.
Пожелавам Ви да бъдете добри хора, да успявате със знания и умения и навсякъде, където и да се намирате, да сте горди, че сте възпитаници на ОУ „Христо Максимов“.
Уважаеми учители, на днешния празничен ден искам да поднеса уважението си към вас, хората, които с вдъхновение, отговорност и търпение възпитавате и изграждате бъдещето на Самоков и България. Чрез Вашия професионализъм, благородство и всеотдайност вие давате на младите хора увереността и силата, с които да вървят напред. Бъдете хора, правете добро, то е заразно и винаги побеждава!“ – бе част от вълнуващата реч на директора Антоанета Николова.
Водещи на програмата бяха седмокласничките Елина Субева и Христиана Ненкова. Чрез мултимедия бяха припомнени важни събития от живота на школото. Началото на летописа му започва през 1840 г., когато местни от Долна махала изграждат основата на черквата „Въведение на Пресвета Богородица”. Тогавашният учител Георги Мираз в църковното училище при храма въвежда нова взаимоучителна метода, с което е поставено началото на светското училище в Долна махала. До 1860 година училището се помещава в частни къщи, а през 1861 година има собствена сграда – едноетажна постройка. От периода на Освобождението до 1910 година училището е зачислено административно за клон на Централно градско училище „Кирил и Методий”. През 1910 година по предложение на тогавашния главен учител Иван Кабрански училището придобива самостоятелност. През 1910 г. Долномахаленското училище е преименувано на Народно първоначално училище „Христо Максимов”. До 1923 година за сграда на училището ползват голямата и малката Сарафска къща. Училищното настоятелство решава да построи ново здание за нуждите на училището. На 24 януари 1926 година тържествено е осветена и открита новата учебна сграда от тогавашния министър на народното просвещение Никола Найденов. През 1933 година е открит паметникът на Христо Максимов в двора на училището. Няколко години по-късно, училището става пълно основно. През 1961 година започва строеж на физкултурен салон, работилница, кабинети.