Най-тъжно е да видиш празен храм – казва Тошев, който 25 години ръководи църковния хор към Митрополитската църква
“Летим, за нас градът е тесен/, блести в очите радостта/, в сърцето ни се ражда песен/, пред тая чудна красота”…
Сигурно доста самоковци могат да довършат песента от репертоара на състава на Христо Тошев. Днес той става на 90 години. Диригент е на черковния храм към Митрополитската черква, който поема преди цели 25 години. Христо Тошев е познато име в Самоков.
През 1983г. чествали 25 години от създаването на Мъжкия вокален квартет. “Повечето от песните бяха туристически” – 
казва той. Тошев е участвал и в мандолинния състав на Асен Попвасилев. В състава след 1985г. са били Благовест Дикин, Жоро, Марио Шаклев – хижаря на “х. Мусала”, който загина от лавина през 2007г., акордеонист Борис Стински, Димчо Тосков и Иван Тосков, Михаил Янков.
Всички ученици на Тошев казват, че го помнят като стахотен учител и човек. Така е и с комшийте му – няма човек, който да казва лоша дума за него. Бил взискателен към учениците, но искрен, спокоен и добронамерен. Признава обаче – сегашните ученици нямат нищо общо с предишните, с тези от неговото време. Не са дисциплинирани.
Тошев е роден на 27 август 1926г. Средното му образование е от Втора мъжка гимназия в София. Баща му работел в Семинарията, майка му се грижела за многолюдното семейство с шест деца. През 1927г. семейството се преместило да живее в София.
“От малък имах мерак да се занимавам с музика. У дома пеехме, бяхме гласовити, в училище ми вървеше музиката, даже давах уроци по музика като ученик. Първата ми учителка по музика беше Йорданка Кожухарова, в началния курс, учехме в частна къща. Борис Тричков беше издал “Нотно букварче”, идваше на уроците ни и ми подари негов учебник. Кожухарова беше не само учителка, но и човек, майка, носеше големи листа с песнички и упражнения извън учебното съдържание– споделя той.
След гимназията отива войник, после е приет в Консерваторията, специалност “Педагогика и пеене”.
“Заболях от сърце и се принудих от София да се върна в Самоков. Тук е по-спокойно. Върнах се, останах тук, тук се и ожених” – казва Христо Тошев.
Участва в Градския хор на Иван Марков, където се запознава с Мария и създават семейство, имат син и дъщеря.
Христо станал учител по музика в някогашното “Борис Хаджисотиров”, водел хора и създал оркестър за духова музика в школото през 1963г. “Директорът, Никола Занев, имаше желание да се развива училището, искаше да изпъкнем сред колегите, да сме различни и първи. Купи ни инструменти, подкрепяше учителите и даваше възможност да работят за учениците и училището” – казва Тошев. С директора му бил и първият урок – въвеждане в клас. “Той остана доволен от моя час” – спомня си Тошев. “Възродихме патриотичното пеене по сборник с песни за средния курс. За всеки клас имаше определени по 20 песни, които трябваше да се разучат. Всеки трябваше да знае текста наизуст. В клас пеехме двугласно, а в хора – тригласно. През 1
974г. станахме първенци в Софийски окръг на прегледа за училищна самодейност, навсякъде бяхме първи, и на прегледите на училищните оркестри – също” – добавя Христо Тошев.
Христо пее и до днес, ръководи тригласния хор в Митрополитската църква. “Преди мен ръководител беше Асен Попвасилев, той е сформирал черковния хор, после, като напусна, аз го поех” – припомня събеседникът ни.
Най-вълнуващите моменти за певците са по празниците и Рождество Христово. “Той дарява своя живот на хората. И другите празници са хубави. Искам в черквата да има много хора. Християнството е важно за самоковци. Тъжно е в един храм да няма хора. Но самата система на тоталитаризма забрани религията, уби вярата на народа, не позволяваше на хората да ходят на черква, много поколения се отделиха от християнството, от добродетелите на човека – християнин. Трябва да се работи в училище, в часовете да се учи вероучение, за да вървят нещата в живота към добро. Сега ми се иска да вярвам, че вървят към добро, но не съм оптимист. Някога във всяка къща се пееше, събираше се махалата, сега всеки се заключва, това говори много зле” – признава Тошев.
В отговор на въпроса защо и до ден-днеше учениците му го обичат, той казва: “Обичах децата, отнасях се с тях приятелски, срещам мои ученици, говорим си за всякакви теми от живота сега, спомняме си за преди”.
На снимката в Мъжкия вокален квартет са Христо Тошев, Огнян Япраков, Димитър Явричев, Андрей Андреев и акордеон – Михаил Янков.
В първия му състав били Кинте, Веско, Любе, Иван Григоров и Христо Тошев.
Десислава Стоянова