Гочиту влиза в културата с „две каки“
В Пловдив стават невероятни, абсурдни неща, които граничат с комичното. Последната седмица две каки/Лалка и Катя/ регистрирали фондация „Заедно”/с такъв слоган Общината спечели домакинството през 2019 год./ – демек откраднаха идеята; събрали по един – двама от етносите в града/включително руснаци?!/ да им донесат ядене и пиене и открили „Дом на етносите”, който им дал вечния и непостижим Гочиту Гергов, който пък открадна сградата на бул. „Цар Борис Обединител” 79/дето е домът на двете каки/ в мегасделката за панаира. В това наглед катадневно събитие са немесени толкова морално извратени и типично престъпни намерения, че нищо чудно да се окажем отново изправени пред поредната брюкселска излагация.
Да започнем със сградата на „Дома на етносите”. Къщата е на стария пловдивски род Крачанови и е отнета от комунистите изцяло. През годините е използвана за какво ли не, а последно за седалище на летище Пловдив. Идва 1989 год. и е изоставена. Става седалище на клошари и наркомани, покривът рухва, а старите собственици правят неуспешни опити да си я върнат, но общинските чиновници нехаят. И така до 2000 год., когато сградата на бул. „Цар Борис Обединител” 79 в подножието на Стария град е дадена от кмета Чомаков на Областния съвет на Демократическата партия за партиен офис. Демократическата партия прави цялостен ремонт на къщата – сменя покрива, пребоядисва стените, пуска ток и вода в нея, оборудва изцяло седемте стаи. Но… Идва времето да се подари панаира на др. Гергов и Общината трескаво търси имоти в Стария град, които да подари на Гергов за участие в общото дружество „Пълдинтур инвест”. И един прекрасен ден Демократическа партия – Пловдивска област получава известие да напуснат, въпреки че имат дългосрочен договор и споразумение с кмета, че се признават разходите им за сметка на дължащия наем. ДП възразява и отнася казуса в съда, но общинарите страшно бързат да приключат сделката с Гергов и да стане панаира негова собственост. Един прекрасен ден къщата, включена в списъка от 17 сгради в Стария град, които от общински стават собственост на Гергов и се включват в патримониума на общото дружество „Пълтинтур инвест”.
Демократите продължават обаче да си стоят в имота и чакат решението на съда, но пристига специална бригада от мутри на др. Гочиту Гергов, които разбиват къщата, изхвърлят имуществото на партията и се настаняват в имота. Мутрите на Гергов дори разпиляват по двора документите на областната организация на ДП.
Скорострелно Гергов прави нов ремонт в имота и обявява, че това вече ще е „Дом на художниците”, но сградата не е пригодена за галерия/все пак си е била частен дом/, локацията не е подходяща и имота си стои така, покрит с мрачната слава на спорове, прехвърляния, неосъществена реституция и т.н.
Идват и други кметове, Пловдив печели номинацията за Европейска столица на културата през 2019 год., разкешват се пари в сферата на културата и идва времето на комбинаторите, а там задължително трябва да присъства и др. Гергов след като е постигнал унизителен резултат за партията си на отминалите местни избори. На сцената се появяват „двете каки” Лалка и Катя, които пък регистрират фондация с името на пловдивския проект „Заедно”. Идеята им не е оригинална, а отново открадната и то най-нагло. През 2012 год. се проведе от общината конкурс за създаването на обща идейна концепция, с която Пловдив да кандидатства за Европейска столица на културата – 2019. Участваха 34 проекта на различни автори и колективи. Спечелиха девет и един от тях бе на Христо Марков/скромният ви автор/ озаглавен „Градът – европейската различност на общностите”, в който се акцентираше върху циганската култура и оригиналната субкултура на етносите и ъндърграунда, създадени през вековете в Пловдив. По-късно тя стана основата на концепцията „Заедно”, с която Пловдив спечели номинацията за столица на културата.
Разрових се да проверя дали „двете каки” са участвали след това в многобройните конкурси на общината или фондацията. Ами – няма ги, просто липсват в честни състезания на интелектуално усилие, което говори достатъчно за умствения им багаж, но… Като всички комбинатори усещат откъде духа далаверата и регистрират собствена фондация с логото на пловдивския проект „Заедно” и нагличко чопват идеята от идейната концепция за съжителството на етносите. В това си намерение откриват и правилния човек – разбира се Гочиту Гергов. Владетелят на БСП им предоставя къщата, която му бе подарена от общината и кмета Чомаков. „Двете каки” обявяват, че ще правят там Дом на етносите, където да съберат етнографска сбирка на етносите населяващи Пловдив и да оживят дома с културни събития. Учудва ли ви, че в етническата палитра са открили присъствието и на … руснаци в Пловдив. Направих справка в ЕСГРАОН и се оказа, че в града има словом и цифром трима руски граждани, да 3-ма. Това не пречи на „двете каки” да обявят руснаците като самостоятелен етнос, населяващ Пловдив! Гърците ги няма, но има според тях руснаци. И естествено е така, защото благодетелят им е почетен консул на Русия в града. Драсват и благодарствено писмо: „Проектът се осъществява с подкрепата на Международен панаир – Пловдив и лично на почетния консул на Русия в Пловдив Георги Гергов, с чието съдействие след близо година подготовка красивата сграда под Античния театър се превърна в Дом на етносите.”
Тук трябва да се свири туш и да се бият тъпаните в чест на благодетеля на пловдивската култура и на „двете каки”! Пристигат общинските дейци на „културата” и административните дейци, но виждат само сбирка от етнографски парчета стил читалищна самодейност, няколко хубави картини, но етноси няма просто – важното е далаверата да върви. И тя ще тръгне под формата на щедри разкешвания от община и панаир.
Тази история ще завърши с поредния резил по български. Вече има приета жалба в комисията по култура в Брюксел и отговор относно кражбата на авторската идея от идейната концепция, в която се казва: „Недопустимо взаимстване на идеи и концепции, включително и върху основната тема.” В съда още се чака решение по казуса за сградата, вероятно ще се премине и през съдебните инстанции за цялостната концепция, което ще компроментира голямата цел – Европейска столица на културата, но така е когато се намеси почетния консул на Русия Гочиту.
Христо Марков