Всеки се стреми да се изкачи нагоре. Зависи къде. Един се катери на висок пост и трепери да не падне оттам. А друг се катери на скала…” Блага Димитрова – „Лавина”

Такъв беше и нашият Георги – винаги се катереше нагоре. Душата му никога не оставаше на едно ниво, винаги се стрешеме към светлината. Защитаваше ревностно идеалите си, бореше се за мечтите си и взорът му бе винаги към звездите. Той беше от хората, които даряват светлина със самото си присъствие, а усмивката му беше сякаш дом, в който винаги се чувстваш в безопасност. Такава харизма е отредена на малцина, а той целият беше харизма. Беше хъс, беше идеал, беше мечта… За много неща мечтаеше нашият приятел, но най-вече бленуваше за чиста България, в която да се върне и за която да се бори. Обичаше живота и Планината. Планината, която ни го взе. Взе ни го без капка жал, в разцвета на силите и възможностите му. Толкова много се обичаха, че станаха едно цяло. Сега вече си вятърът балкански, буйната река, зелената трева и суровият сняг. Защото колкото е великолепна, толкова е и жестока… Съдбата. След себе си оставяш толкова любов и толкова смях, защото животът е там където си оставил следа, а твоята диря е толкова дълбока, че нищо не може да я заличи.

Спи, прятелю, спи спокойния си сън. Сега вече си сред твоите идеали, вече си сред звездите. Звезди, които грееха в очите ти до последния миг. Никога няма да се разделим, защото винаги ще бъдеш в сърцата ни, за да ни водиш с усмивката си. Почивай в мир, Жоро! Обичаме те!     

Източник: BgVolleyFans